Кадровиците подкрепиха протест на САС срещу поведение на адвокат (допълнена – декларацията)

Единодушно Съдийската колегия на ВСС подкрепи протест на Софийския апелативен съд срещу „организирана кампания от адвокат Николай Димитров“.

Вносители бяха Боян Магдалинчев и Цветинка Пашкунова, а на финала колегията гласува декларация (текстът – по-долу). ВСС е сезиран за случая с писмо от председателя на Софийския апелативен съд Даниела Дончева.

По ирония на съдбата, с декларацията си кадровиците заявиха непримиримост към тенденциозни и непремерени нападки срещу магистрати в деня, в който зам.-председателят на ВКС Галина Захарова публично поиска извинение от един от тях именно за такива нападки. Интересно, как ли ще реагира колегията на това писмо.

Случаят със столичния апелативен съд

На Общо събрание на САС на 20 юни  съдиите са гласували своя декларация срещу „водената безпрецедентна кампания срещу 10-и граждански състав“.

Днес Боян Магдалинчев обясни, че адвокат Димитров бил от Шуменската колегия, а повод за „кампанията“ му са дела за застрахователни обезщетения, по които, според него, въпросният състав присъжда далеч-по-ниски обезщетения от останалите.

Адвокатската колегия в Шумен вече е реагирала (започнато е дисциплинарно производство), а самият адвокат Димитров е внесъл вчера във ВСС свое становище. С него той сигнализира и ред посолства на държави от ЕС, позовава се на правото си на мнение по актовете на съдебните състави и заявява, че ще продължи да упражнява това си право.

Декларацията на Съдийската колегия на ВСС:

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/ изразява своето безпокойство и категорично несъгласие с предприетата от адвокат Николай Димитров от Адвокатска колегия – Шумен, негативна кампания срещу съдиите от 10-и състав на Апелативен съд – София.

Демонстративното и неуважително поведение към български магистрати в съдебната зала; безпрецедентните искания за отвод на членовете на съдебния състав, разглеждащ дела с негово участие; многобройните тенденциозни жалби и сигнали до Върховния касационен съд, Инспектората към ВСС и Прокуратурата на Република България; както и непремерените му изказвания по съдебни актове, са грубо посегателство срещу независимостта на магистрата и съдебната власт.

Тези прояви засягат личното и професионално достойнство на съдиите и оказват недопустим натиск върху вътрешното убеждение на съда. Те създават рискове за обективната независимост на магистрата и на съдебната власт, визирани в раздел IIна „Стандартите за независимост на съдебната власт“ (приети с решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 31/23.10.2018 г.). Зад очертаните действия прозира желание за подмяна на случайния избор на съдебен състав и като засягат чл. 9 от ЗСВ, противоречат на интересите на правосъдието. Те са в нарушение на чл. 40, ал.1-4 (Глава девета „Задължения на адвоката“) от Закона за адвокатурата. Погазени са основни принципи във взаимоотношенията между адвоката и съда, изрично закрепени в Етичния кодекс на адвоката. Подобно поведение уронва и престижа на адвокатската професия, защото не се отстояват правата на гражданите, със силата на фактите и правните изводи, а се използват манипулативни и популистки аргументи.

СК на ВСС се солидаризира с изразената от Общото събрание на съдиите от Апелативен съд – София, на 20.06.2019 г. подкрепа за магистратите от 10-и състав. Обръща внимание на страните по дела, че правото на справедлив процес е скрепено с правомощието на съдиите да постановяват своите актове въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, като тяхната правилност може да бъде проверена единствено в рамките на инстанционния контрол, а наличните противоречия в съдебната практика – преодолявани чрез тълкувателната дейност на ВКС и ВАС. Отправя апел към Адвокатска колегия – Шумен и Висшия адвокатски съвет, за бдителност и нетърпимост към неморални прийоми в съдебната зала, които компрометират правораздаването, заобикалят установения от ЗСВ ред за случаен избор на състав и изместват същността на съдебния спор чрез неотносими към него обстоятелства.

Правосъдната система приема ролята на законодателната и изпълнителната власт, на медиите като външни наблюдатели, да посочват недостатъците в работата на съда. Не отрича възможността процесуалните страни и участници в съдебните производства да изразяват недоволство от действията и решенията на правораздавателните органи. Това безспорно би довело до подобряване на ефективността и качеството на правосъдието. Критиката на организацията и функционирането на съда не трябва обаче да накърнява правата на магистрата (личен живот, чест, достойнство, репутация); да уврежда доброто име; злонамерено да поставя под съмнение безпристрастността на неговата професионална дейност, чрез преследване на целени резултати по конкретни дела; да дискредитира съдебната власт.