DeFakto.bg DeFakto.bg
Да се отправят две искания до Конституционния съд гласува днес Пленумът на съдиите от Върховния административен съд (ВАС). Едното е за даване на задължително тълкуване на чл. 121, ал. 4 (за мотивирането на съдебните решения), а второто – на чл. 151, ал. 2 (откога действат решенията за противоконституционност) от Конституцията на Република България.
Върховните съдии са приели и две становища – по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и становище по конституционното дело във връзка с последните промени в Изборния кодекс.
Исканията до КС
В искането си за тълкуване на чл. 151, ал. 2 от Конституцията Пленумът на ВАС задава три въпроса на Конституционния съд.
Нормата на основния закон гласи: „Решенията на Конституцинния съд се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.“
Върховните съдии от ВАС питат:
- Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл.151, ал.2 изр.трето от Конституцията на Република България?
- Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен правен акт – решение на Народното събрание /НС/ или указ на президента? и
- При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ?.
Искането за тълкуване на чл. 121, ал.4 – че актовете на правораздаването се мотивират, е да се отговори дали е задължително всички съдебни актове да бъдат мотивирани. Според съдиите от ВАС конституционната разпоредба не определя ясно и недвусмислено критерия коя дейност представлява правораздаване, всички съдебни актове ли са актове на правораздаването, кои са характеристиките на актовете на правораздаването и какви са конституционните изисквания за тяхната валидност.
Идеята за отправяне на искането на тълкуване е лансирана на национална конференция, „За ефективността на правосъдието“ на 31 май т.г.
А, според председателя на ВАС Георги Чолаков, отговорът на КС е важен за намаляване на натовареността и осигуряването на по-бързо правосъдие.
Чолаков заявява: „Въпросът за мотивирането на съдебните решения е особено дискусионен в момента. Ако КС допусне искането и направи автентично тълкуване на конституционната норма, това ще даде възможност законодателят да извърши промени в съответните закони, свързани с необходимостта за изготвяне на мотиви към някои съдебни актове. Това ще има голям ефект в посока намаляване на натовареността на цялата съдебна система и като цяло ще доведе до по-бързо правосъдие за гражданите. Става дума за някои видове охранителни и заповедни производства, каквито са например разводите по взаимно съгласие, молбите по гражданската регистрация (смяна на име), установяване на факти (за раждане, смърт, отсъствие). Смятам, че не е необходимо да се изписват подробни мотиви, тъй като в тези случаи нямаме спорещи страни. Достигането на подобна цел е в интерес на обществото и съответства на европейското разбиране за модерно правосъдие”.
„За“ промените в ЗОДОВ, внесени от депутати, „против“ искането на Манолова срещу Изборния кодекс
Пленумът на ВАС гласува становище за неоснователност на искането срещу текстове от Изборния кодекс. То бе внесено от омбудсмана Мая Манолова, която оспори пред КС необжалваемостта на ред актове на Централната избирателна комисия. Манолова атакува и прехвърлянето на изборните дела за решаване от местните административни съдилища, а не от ВАС.
Подкрепен е обаче проектът за промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), внесен от депутати . В него се урежда търсенето на отговорност от държавата за нарушения на правото на ЕС, както и ред други важни въпроси. Пленумът е разглеждал вариантите, внесени за първо четене, като е имало и предложения да не се подкрепят новите норми.
- Така Пленумът на ВАС е „за“ предвиждането на отговорност по ЗОДОВ и за вреди от действието на отменени или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
- ВАС подкрепя исковете срещу държавата за вреди, причинени от нарушаване на правото на ЕС, да се гледат по реда на АПК, когато са причинени от административна дейност или от правосъдната дейност на административните съдилища или ВАС. Както и че за тези дела се дължи проста държавна такса.
- Пленумът е одобрил и съпътстваща промяна в АПК, според която съдът служебно ще указва на ищеца срещу кого са насочи иска си при сбъркан „адресат“ и ще му дава възможност за корекция на исковата молба.
- Върховните съдии одобряват и добавянето на делата за социално подпомагане в списъка на онези, за които няма да се внасят високите съдебни такси.
