DeFakto.bg DeFakto.bg
Бъдещият обвинител №1 да е от системата на прокуратурата. Около това са се обединили две съсловни организации – Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите, поканени на консултации от Прокурорската колегия на ВСС.
През последните трийсет години начело на прокуратурата не е застанал обвинител от кариерата. Такъв не е и Сотир Цацаров – преди да стане главен прокурор, той бе председател на окръжния съд в Пловдив.
Консултациите във ВСС се правят десетина дни преди старта на процедурата за нов обвинител №1, насрочен за 15 юли. Право на номинации имат минимум трима от Прокурорската колегия или правосъдният министър (който се зарече да не издига кандидати).
Съобщението на ВСС:
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведе консултации с управителните съвети на Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България във връзка с предстоящия избор на главен прокурор. Обсъдени бяха очакванията и визията за личните, професионални и морални качества, които следва да притежават кандидатите, както и проблемите и предизвикателствата в системата на Прокуратурата на Република България, които ще са приоритет през следващия седемгодишен мандат. Подчертано бе, че предстоящата процедура следва да покаже, че изборът на главен прокурор е прозрачен и проведен при ясни критерии, в състезание между идеи и личности.
В срещата участваха членовете на Прокурорската колегия Гергана Мутафова, Даниела Машева, Йордан Стоев, Огнян Дамянов, Пламена Цветанова и Светлана Бошнакова.
Асоциацията на прокурорите бе представена от председателя ѝ Евгени Иванов и членовете на Управителния съвет – Милчо Генжов, Даниела Ангелова, Блага Георгиева, Владимир Николов, Елин Алексов, Чавдар Грошев, Христо Колев, Ралица Първанова и Веселина Николова. От страна на Камарата на следователите участваха Петко Петков – председател, Стефан Петров, Мария Павлова, Ясен Тодоров, Владимир Петров и Николай Кръстев.
Представителите на браншовите организации бяха категорични, че бъдещият главен прокурор трябва да бъде от системата на прокуратурата, като гаранция за приемственост, запазване на постигнатите резултати, надграждане на положителните практики и категорично отстояване мястото на прокуратурата в съдебната власт. В контекста на предстоящия избор бе коментирана ангажираността на кандидатите към реформата на съдебната карта, въвеждането на електронното правосъдие и изграждането на европейска прокуратура.
От Асоциацията на прокурорите посочиха, че бъдещият главен прокурор трябва да притежава „изключително високи професионални и нравствени качества“ и „да бъде кристално чист човек“ с харизма. Обърнато бе внимание, че е препоръчително той да има административен опит. Подчертано бе, че изключително силно послание към прокурорите би бил избор на кандидат с професионално развитие и кариерно израстване в системата на прокуратурата. Заявено бе, че главният прокурор трябва да бъде визионер с модерно мислене, ясна концепция, стратегически подход към проблемите в прокуратурата. Коментирано бе, че новият главен прокурор следва да умее да отстоява каузи, да има лидерски позиции и да изразява институционалното доверие към прокуратурата както от страна на обществото и държавните органи, така и от страна на работещите в системата. Акцент бе поставен върху необходимостта избраният кандидат да бъде социално ангажиран към магистратите и съдебните служители, като не само да защити, но и увеличи социалните им придобивки.
Обърнато бе внимание, че при избора на главен прокурор трябва да се осигури баланс между обществените очаквания, гарантиране изпълнението на целите и задачите на прокуратурата, и запазване на доверието към съдебната власт.
Коментирани бяха и организационни въпроси, свързани с окрупняването на районните прокуратури и преструктурирането на закритите в териториални отделения.
Представителите на Камарата на следователите също заявиха желание новият главен прокурор да бъде „човек от системата“, диалогичен и с ясна концептуална стратегия за работата и развитието на следствието.
Следователите акцентираха необходимостта от иницииране на законодателни промени, свързани с разширяване функционалната компетентност на следователите и използване на капацитета им в пълен обем; засилване функциите на методическо ръководство от Националната следствена служба на следствените отдели към окръжните прокуратури.
