Отстраняването на магистрати – с нова уредба
Отдавна лансираният обширен проект за промени в Закона за съдебната власт, който трябва да изпълни празнините и да доизкусури неуредиците на действащата уредба, е факт. Публикуван е на страницата на Министерството на правосъдието, защото днес се обсъжда от Съвета за съдебна реформа, извънредно.
Внимание – тези поправки са отделни от проекта „Кирилов“, за отстраняването и търсенето на отговорност на „тримата големи“, в пакет.
Но пък е проектът, отдавна коментиран, обсъждан, работен и чакан в съдебната власт.
Любопитното е, че влиза за разглеждане в Съвета за реформа към правосъдния министър, преди да е видян и обсъден от управленеца на третата власт ВСС.
А прочитът на предложенията откроява няколко интересни акцента, в синхрон с тегобите на деня.
Атестации – всякакви, за всеки, от всички
Бият на очи поправките за атестирането на магистратите, иначе казано, за оценките за тяхната работа. Пряко свързани, в повечето случаи, със старта на конкурсите в системата за назначаване, преместване, повишаване. Критиките за забави, неефективност, спъване на кариерния ръст на магистратите валят поне от десетилетие.
И какъв е последният отговор?
Той е в няколко посоки. Основната „реформа“ в предлагания проект е за това кой ще оценява и кои ще са оценяваните.
По принцип атестациите (чл. 196 ЗСВ) са четири вида. Предварителни – при навършване на 3 г. на длъжността, за младшите магистрати – преди назначаването им за редовни магистрати; за придобиване на несменяемост – на петата година; периодични– на всеки пет години, до получаването на две последователни оценки „много добра“ или „добра“; извънредни – за явяването на конкурс за повишение, преместване, избор на административен ръководител. Или при влошаване показателите на работа или неспазване на етичните правила на професията.
Впечатлява решението от закона да отпадне правилото, че върховните съдии и прокурори, както и следователите от Националната следствена служба не подлежат на атестации. Този текст се изчиства от ЗСВ (чл. 39 ЗСВ).
И излиза, че съдийската и прокурорската КАК ще пишат оценки и на върховните магистрати, както и на зам.-председателите на ВКС, ВАС, на зам.-главните прокурори към ВКП и ВАП. Няма да бъдат оценявани само председателите на двете върховни съдилища, главният прокурор и шефът на НСлС, които вървят по особен ред.
И правилно излиза, се разбира от по-нататъшния преглед на законопроекта. Защото е записано, че въпросните кадри няма да подлежат на първите три вида атестации, но не и на четвъртата.
Така магистратите от върховните нива и зам.-ръководителите ще бъдат атестирани извънредно, то ест при влошена работа и етика. Или ако, случайно, се кандидатират за ръководители на магистратури от по- ниски нива. В най-масовия за тях случай – негативният, извънредното атестиране ще започва по предложение на председателя на върховния съд или на главния прокурор, както и на Инспектората.
Другите промени са, че предварителни атестации (за начинаещите в професията) занапред ще се правят само за участие в конкурс или за повишаване в ранг. А за младшите магистрати вместо атестация техният наставник ще изготвя доклад за работата им на втората година от назначаването.
Всички съдии, прокурори и следователи, навършили 60 г., както и ръководителите и техните заместници, не подлежат на периодични атестации.
С нов текст в ЗСВ се възстановява старата практика за помощни атестационни комисии, които да оценяват магистратите по места и да изпращат материалите на ВСС.
Това решение бе зачертано през 2016 г. със създаването на специални комисии КАК към колегиите, в чийто състав влизат както кадровици, така и действащи магистрати.
Помощни атестационни комисии не се избират в районните съдилища, в административните съдилища, в специализирания наказателен съд, както и във военните съдилища.
Иначе правилото е, че членовете на тези комисии се избират от горния съд или прокуратура.
Набиват се на очи още две промени.
Едната – че записаните в закона КАК към двете колегии на ВСС задължително трябва да се оглавяват от членове на съвета, а не от някой от действащите магистрати в тях. Такъв проблем има само за съдиите – и в двата й мандата председатели на техните КАК са били върховни съдии.
Втората поправка е отклик на отдавнашни дискусии за стимули в работата на оценяващите от КАК (към които сега са добавени помощните комисии). Тук се предлагат два варианта.
Първият предвижда работата в КАК и в помощна атестационна комисия да се взема предвид при оценката за дейността на магистрата и определянето на неговата натовареност.
Вторият вариант е на действащите магистрати от КАК, както и на членовете на помощните комисии да се изплаща допълнително материално стимулиране.
Промени в обезщетенията за мудно правосъдие
Имаи поправки в главата на ЗСВ за проверките и обезщетенията за мудно правосъдие. Проверките се извършват от Инспектората, обезщетенията се определят от министъра, като максимумът е 10 000 лева.
Едно от измененията е, че занапред поверяващите от Инспектората няма да се произнасят разумен ли е бил срокът на съответното производство.
А министърът на правосъдието получава нови основания да не определя обезщетения за забавени дела. Те са:
- ако подсъдимият е бил обезщетен за неразумния срок на наказателното производство чрез изрично и измеримо намаляване на наложеното му наказание от компетентния съд;
- по досъдебни производства, когато въпреки проведените действия по издирване и разследване, извършителят на престъплението е останал неразкрит или не е повдигнато обвинение.
Списъкът на „прегрешилите“ с имотни декларации – публичен една година
Публикуваните от Инспектората към ВСС списъци на магистратите, в чиито имуществени декларации са открити несъоттветствия, се премахват в края на календарната година, за която се отнасят, гласи поправка в ЗСВ (чл. 175ж, ал. 3).
Доразвива се и даването на съгласие от страна на съдиите, прокурорите и следователите за разкриване на банковата им найта – то се дава вписмена форма по образец пред Инспектората, без нотариална заверка.
И още – Инспекторатът към ВСС може да поиска и предоставяне на информация за индивидуалните партиди за предходната календарна година на осигурените лица и пенсионерите – от пенсионноосигурителните дружества, които са учредили и управляват по реда на Кодекса за социално осигуряване фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
При констатирано несъотвествие в имуществените декларации и неоткриване на съответния магистрат уведомлението за отстраняване на грешките и непълнотите се качва на страницата на Инспектората, където престоява минимум 7 дни, после се смята за връчено, гласи друга поправка.
По сигналите срещу магистрати – за частен интерес, непозволени действия, накърняване на престижа производството вече да е във две фази: предварително проучване, което приключва до 1 месец от регистрирането на сигнала, и същинска проверка, предвижда проектът.
Проверките трябва да приключат в двумесечен срок от края на предварителното проучване, срокът еднократно може да бъде удължаван до два месеца. Инспекторатът може да иска сведения, писмени и веществени доказателства от подателя на сигнала.
И районни съдии или прокурори могат да влизат в Инспектората
Разширява се кръгът на лицата, които могат да бъдат избрани за главен инспектор и инспектори, като се предвижда такава възможност и за съдиите от районните съдилища, както и за прокурорите в районна прокуратура. Промяната има за
цел да уеднакви правното положение на инспекторите с това на изборните членове на ВСС, се заявява в мотивите.
И още: „Предвидено е, че стажът като главен инспектор или инспектор се зачита за стаж като съдия, прокурор или следовател, но въпреки че законът поставя задължение за зачитане на този стаж, главният инспектор или инспекторите са възпрепятствани при освобождаването им като такива да упражнят правото на
еднократно парично обезщетение, когато не са направили това преди заемане на тази длъжност, без да се възстановят в съдебната система. Има случаи, когато съответен инспектор не е упражнил правото си на обезщетение, но е навършил пределната възраст
от 65 години по време на мандата си и не може да бъде възстановен в съдебната система, или по различни причини не желае да бъде възстановен. При сегашната уредба в ЗСВ липсва възможност в такива случаи съответният инспектор да упражни правото на
еднократно обезщетение, поради което се предлага и съответната промяна в разделите относно правния статут на инспекторите“.
Корекции в обезщетенията при напускане на системата
Става дума за правилото,че при напускане на системата магистратитте получават обезщетение в брой заплати, равен на годините, изслужени в Темида – минимутът е 10 (при поне 10 прослужени години), максимумът – 20, дори и прослужените години да са повече.
Допълненията са за случаите на последващо освобождаване – когато обезщетение е било получено веднъж от магистрата, но после той се е върнал в системата.
Промените гласят, че при последващо освобождаване от длъжност съдията, прокурорът, следователят, членът на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторът от Инспектората към Висшия съдебен съвет, министърът или заместник-министърът получава разликата между размера на полученото обезщетението при предишното освобождаване и обезщетението, съобразно размера на брутното трудово възнаграждение към датата на
последващото освобождаване.
След решението на КС, нов режим за отстраняването от длъжност
След като Конституционният съд обяви за противоречащо на основния закон задължителното отстраняване на магистрати при повдигнати обвинения за служени престъпления, се предлага нов режим. Той обединява в едно всички хипотези на повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер и отстраняването от длъжност по искане на главния прокурор не е задължително, а възможно.
Срокът за временната мярка в досъдебното производство не може да е повече от година и половина при обвинение за тежки престъпления и повече от осем месеца в останалите случаи, като за това време отсттраненият получава минимална работна заплата. При изтичането му, независимо от това дали наказателното производство е било спирано, отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска възстановяване на заеманата длъжност.
И още: При промяна в обстоятелствата преди приключване на
наказателното производство отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет да го възстанови на заеманата длъжност.
Това може да стане и когато първоначално спрямо обвинения магистрат е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“, при които отстраняването се смята за автоматично.
Когато обаче най-тежките мерки бъдат отменени или изменени в по-леки, главният прокурор или негов заместник изрично трябва да поискат от съответната колегия на ВСС да продължи срока на отстраняването от длъжност.
Всички тези решения на кадровиците подлежат на обжалване пред ВАС.
И магистрат може да защитава колега в дисциплинарни дела
Има промени и за дисциплинарните производства.
Сред тях – при определяне на наказанието се взема предвид индивидуалната натовареност на магистрата, както и натовареността на органа на съдебната власт, в който е извършено нарушението.
За давностните срокове е уточнено, че шестмесечният срок от откриването на нарушението започва да тече от узнаването за нарушението от един от органите и лицата, които могат да търсят дисциплинарна отговорност– пряк шеф, по-горестоящ шеф, Инспекторат, правосъден министър. Срокът не се прекъсва и не тече поотделно за тях. Когато тези срокове са изтекли, дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява. То се прекратява и при прекратяване на правоотношенията с въпросния магистрат.
А в хода на дисциплинарното производство привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат има право да бъде представлавян или подпомаган от адвокат или от посочен от него друг съдия, прокурор или следовател.
След оценка на въздействието, проектът ще бъде публикуван за обществено обсъждане, съобщиха от МП.