

На специална церемония утре Българската академия на науките ще получи престижна награда на името на „Проф. Марко Семов” по повод 150-годишнината от създаването й. Отличието ще бъде връчено от президента Румен Радев за изключителна роля на най-старата и авторитетна българска институция в духовния живот на нацията. На събитието ще бъде почетена и 80-годишнината от рождението на проф. Марко Семов. Организатори са Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските журналисти, Сдружението за национално съхранение, Община Априлци и Фондация. То ще се състои от 18 ч.00 в Големия салон на БАН.
Досегашни носители на Наградата са поетът Недялко Йорданов, журналистът Тошо Тошев, историкът проф. Дойно Дойнов, създателката на Класическата гимназия Гергина Тончева и режисьорът акад. Людмил Стайков.
Водещ на церемонията е Мариус Донкин, Директор на Народния театър, а откъси от трудовете на Марко Семов ще представят актьорите Руси Чанев и Митко Живков.
Думи за проф. Семов, ще произнесе академик Стефан Воденичаров, бивш председател на БАН, който припомня богатото творчество, завещано от непреходния публицист и писател. Ето част от тях в аванс:
Проф. Марко Семов беше един от най-ярките интелектуалци на съвременна България: страстен патриот, изключителен публицист, писател с блестящо перо, оставил ни над 60 книги литературно творчество, някои от които го нареждат сред най-четените български автори през 20-и век.
Сред най-популярните му книги са:
- Пътеписи: „За Япония като за Япония”, „И за Америка като за Америка”, „Китай – какво си всъщност ти?”, „Земя на богове и хора”, „Съседи и не само” и др.
- публицистика: „Писма до България”, „Когато сами си сваляме гащичките” и „Бизнес и морал”
- разкази и есета: „Шарени сенки”, „Там, гдето”, „Земя за обич”, „По стъпалата на живота”
- и предизвикалият много вълнения с темата за българската миграция роман „Цената”, преведен на 3 езика.
Марко Семов бе дългогодишен университетски професор, несменяем член на Академическия съвет на Софийския университет от 1989 г. Той бе мащабен учен, член-кореспондент на БАН, създател на съвременната наука за българската народопсихология, оставил цяла школа с трудовете си:
- „Българска народопсихология” – в 3 тома
- „Българинът и властта”
- „Добродетелите на българина”
- „Комплексите и парадоксите в българския характер”
- „Глобализация и национална съдба” и др.
Днес продължаваме да носим паметта за името и делото на един достоен българин с огромен принос за българската национална идентичност, дух и самочувствие, за утвърждаването на българската демокрация, за българската наука и литература!