DeFakto.bg DeFakto.bg
Софийският апелативен съд отмени прекратяването на делото, заведено от „Артекс“ срещу Мариан Фади Башур. Башур бе един от лидерите на гражданския протест срещу небостъргача „Златен век“ в столичния квартал „Лозенец“.
В началото на юни две фирми – „Артекс – Златен век“ и „Артекс инженеринг“ внесоха две искови молби в СГС срещу Башур и другия водач на протестите Николай Вапцаров и им поискаха по 100 000 обезщетение за непозволено увреждане по ЗЗД. Твърденията са за уронено добро име и търговска репутация на двете фирми чрез постове във фейсбук.
На 19 юни съдия Георги Иванов от СГС прекрати делото срещу Башур с аргумента, че юридически лица не могат да претендират обезщетения за неимуществени вреди, тъй като изпитването на болки и страдания е присъщо на хората, не на фирмите. В определението си съдия Иванов бе посочил също, че дружествата могат да търсят сметка за накърнения авторитет чрез искове за имуществени вреди, чийто размер се доказва в хода на делото.
Другият иск – срещу Никола Вапцаров, е приет за допустим от друг състав на СГС.
От „Артекс“ са оспорили прекратяването на делото срещу Башур пред Софийския апелативен съд.
А с определение от 9 юли втората инстанция обявява, че съдия Георги Иванов не е бил прав. Докладчик по казуса в САС е Елизабет Петрова, председател на състава – Алексей Иванов.
Според апелативните съдии СГС е избързал и предварително е направил преценка дали от „Артекс“ наистина са претърпели твърдяните от тях вреди. А този въпрос се изследва и решава в хода на съдебнотто производство и последвадващотто го произнасяне на съда. Затова искът на двете фирми е допустим, а прекратяването – неправилно и делото се връща на градския съд за разглеждане. Определението на САС е окончателно.
Какво заявяват от Софийския апелативен съд?
„Допустимостта на производството по предявен осъдителен иск се преценява с оглед наличието на процесуални предпоставки за наличието и надлежното упражняване на правото на иск от ищеца и от липсата на процесуални пречки за това.
По делото страните са правосубектни и дееспособни лица, формулиран е правен спор между тях и е налице адекватно към твърденията в обстоятелствената част на ИМ искане към съда. Заявеният спор е подведомствен на гражданския съд. Твърденията в исковата страна обосновават процесуалната легитимация на страните. Доколкото исковете са осъдителни ищците имат интерес от търсената защита. Не са налице- или поне на този етап не се установяват- процесуални пречки за съществуванетко и надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищците.
Развитите от първоинстанционния състав мотиви касаят основателността на иска- изследван е въпроса дали ищецът действително е претърпял твърдяните от него вреди. Проверката на верността на твърденията на ищеца , съдържащи се в ИМ, е произнасяне на съда по основателността на претенциите.
Ето защо настоящият съдебен състав приема,че предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците- търговски дружества – са допустими, поради което и определението на СГС от 19.06.2019 г. се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
