DeFakto.bg DeFakto.bg
Президентът Румен Радев наложи вчера вето върху Закона за ратификация на договорите със САЩ за нови изтребители F-16, а днес направи изявление, в което да обясни мотивите си за това. Държавният глава смята, че всички подробности трябва да са ясни за гражданите, тъй като предстои страната ни да плати 2,2 милиарда лева без ДДС авансово и да очаква доставка на самолетите най-рано след 4-5 години. При това онова, което ще получи страната ни, е орязан пакет въоръжение, оборудване и обучение на персонал, което ще ограничи способностите на машините. Според Радев, са заложени скрити разходи за инфраструктура, транспорт, въоръжение, данъци, такси и прочие, които ние тепърва ще плащаме отгоре на 2,2-та милиарда лева без ДДС. Освен това американската страна има право да променя клаузи в договора, без да се допитва до България.
„Огромните разходи, които ще бъдат вложени в модернизацията на Въоръжените сили, не са нито на министър-председателя, нито на правителството, а на българските граждани. Затова Народното събрание следва да изпълнява конституционната си роля и да контролира изпълнителната власт, а не да се превръща в неин рупор“, заявява президентът.
Ето и пълното му изявление, акцентите са на редакцията:
Уважаеми сънародници,
Преди броени дни българският парламент ратифицира международните договори за покупка на нови изтребители Ф-16. Това е дългоочаквана и необходима стъпка от модернизацията на Българските военновъздушни сили за отбранителните способности на страната. Но тя не може да става за сметка на интересите на българските граждани и достойнството и суверенитета на България. Затова се възползвах от конституционните си правомощия и наложих вето на закона за ратификация.
Решението на правителството тези международни договори да не стават публично достояние задължава народните представители да информират обществеността за характера на поетите задължения и получените срещу тях отбранителни способности.
Задължителен е нов дебат в Народното събрание, който да даде ясен отговор как са защитени българските интереси по отношение на:
Цената за придобиване от 2.2 млрд. лева без ДДС при 100% авансово плащане;
Срока за доставка на самолетите най-рано след 4-5 години;
Орязания пакет въоръжение, оборудване, обучение и услуги, при който самолетът остава с ограничени способности;
Скрити и неуточнени разходи, които България ще плаща впоследствие по отношение на инфраструктура, транспорт, въоръжение, оборудване, обучение, услуги, данъци и такси;
Промяна на клаузите на договора едностранно от изпълнителя без съгласуване с българската страна по отношение на цени, срокове и обем на доставки и услуги;
Неустойки на неизпълнение.
Поемането на задължения, свързани със скрити и неясни разходи, въвлича за десетилетия напред българските правителства в значителни финансови задължения. Освен това – разходите по придобиване, постигнати включително и с емитиране на нов дълг, поставя под въпрос възможностите за навременно осигуряване на липсващите способности.
Държа да подчертая – не конкретният тип самолет сам по себе си, а наличието на реални способности определя авторитета и бъдещето на Българските военновъздушни сили и нашата евроатлантическа принадлежност.
Изграждането на съвременни отбранителни способности изисква всеобхватен подход и дългосрочно планиране, а в случая, при колосални за България разходи, липсва дори дебат по изключително важни въпроси относно националната и колективна сигурност –
Кога ще придобием пълния необходим пакет въоръжение, оборудване, обучение и услуги, който гарантира многофункционални способности на самолета;
Кога ще придобием способности за пълноценна техническа поддръжка в България, без която ежегодната експлоатация на самолета се оскъпява;
Кога ще изградим необходимата сложна инфраструктура;
Кога ще закупим следващите 8 самолета;
Кога ескадрилата Ф-16 ще придобие оперативна готовност;
Кога, как и колко ще платим за всичко това?
Всички тези обстоятелства генерират нестабилност за процеса на модернизацията на Българските военновъздушни сили и излагат на риск модернизацията на Сухопътните войски и Военноморските сили, без която проектът за изтребителя става несъстоятелен.
Поемането на публични разходи, особено в страна с масова бедност и задълбочаващи се социални проблеми, изисква максимална прозрачност и отчетност.
Огромните разходи, които ще бъдат вложени в модернизацията на Въоръжените сили, не са нито на министър-председателя, нито на правителството, а на българските граждани. Затова Народното събрание следва да изпълнява конституционната си роля и да контролира изпълнителната власт, а не да се превръща в неин рупор.
Нека не забравяме, че и правителството, и Народното събрание носят отговорност за действията си изключително и само пред българските граждани. И не някой друг, а българското общество определя тяхната легитимност.
Припомням на народните представители, че са положили клетва във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа. Затова и на българите се дължат ясни, категорични отговори доколко това се изпълнява и какви са реалните последствия от сключените договори.
Очаквам задълбочени дебати в Народното събрание и предприемането на адекватни действия.
Благодаря за вниманието!
