Слепи и глухи ли са членовете на прокурорската колегия? Или вярват, че „с дизелов двигател може да се кацне на луната“!

Номинацията Иван Гешев е гаф подобен на избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС

Време е юридическата общност и българското общество да потърсят отговори на множество въпроси

 

          Петър Обретенов

  Приключването на мандата на сегашния Главен прокурор и необходимостта от избирането на нов Главен прокурор стана тема от първостепенна важност за държавата и обществото, факт който доказва изключителната позиция на личността заемаща тази длъжност. Най – добре той е илюстриран от образното сравнение на първия Главен прокурор Иван Татарчев: „ Над мене е само Бог!”

            Това е големия проблем на нашето държавно устройство, защото в нито една държава от ЕС няма подобен феномен, който е несъвместим с принципите на правова държава.

            Вместо обаче да потърсим път за разрешаването му ние поехме друга посока: да намерим такава идеална, богоравна личност, която ще използва абсолютната си власт само в служба на Справедливостта, без да се влияе от хорските себични интереси – политически, икономически или чисто егоистични. Което е равнозначно на прозрение свише!

            За тази цел беше изработена специална процедура за номинирането на новия Главен прокурор.

            От своя страна Президентът инициира консултации с широк кръг от представители на органите на съдебната власт, държавни институции и неправителствени организации, за да се изясни какви трябва да бъдат изискванията към избора на новия Главен прокурор..

            Оказа се, че всичко е било съвсем излишно. Предвидената процедура за номинации от трима членове на прокурорската колегия предполагаше възможност за номинации на до три кандидатури, в сравнението между които да се избере най – подходящата като се вземат предвид съветите и препоръките, които изкристализираха при консултациите при Президента.

            Вместо номинация от трима членове, прокурорската колегия вкупом предложи една единствена кандидатура, което дефинитивно изключи възможността за други номинации. А изводите от консултациите при Президента бяха загърбени с отиване на крака на цялата прокурорска колегия при Иван Гешев, за да се осведоми устно от него какво смята той да прави като Главен прокурор. Концепцията си той щял да развие писмено по  – късно, вероятно пред пленума на ВСС.

            Подобно пълно единодушие е толкова трогателно, че чак да ти се доплаче. То напомня онзи незабравим и, както се вижда, скъп спомен за някои предишни времена, когато всички въпроси се решаваха с пълно единодушие, когато нямаше досадни противни мнения, които да дразнят спокойствието на обществото и да клатят стабилността на държавата.

            Този начин на действие е недопустим в една европейска, демократична и правова държава. Изборът в такава държава не е състезание с един кон, а съревнование, различие в мненията и преценка на личности не само в професионален аспект, но и по още множество критерии, които обаче, видимо, са доста далеч от светоусещането на членовете на прокурорската колегия.

            И как така изведнъж, с едно гостуване при зам. главния прокурор Иван Гешев отрязаха единодушно и безапелационно, че той е идеалния кандидат и друг такъв не може да се намери? И да поставят българското общество пред безалтернативността на този избор?

            Това е явно неуважение към юридическата общност и към българските граждани. Най – малкото което може да се каже за Иван Гешев е, че той е много спорна личност, за да не употребя по – силни квалификации. Доказал го е със свои изяви: професионални и медийни. Казусът Иванчева, който той изтъква като свой голям успех с постановяването на тежка осъдителна, но само първоинстанционна присъда, е извънредно лош атестат за него, тъй като е свързан с незаконосъобразни действия извършени от специализираната прокуратура при задържането и следствието. Факт, признат от съдията Хинов, поради което той намали наполовина глобата наложена на Иванчева, за да осуети превантивно по – голяма санкция от съда по правата на човека в Страсбург. Факт отбелязан и в доклада на Държавния департамент.

Как преценяват членовете на колегията призива на Гешев към специализирания наказателен съд да не изпълнява задължението си по закон и да не даде на назначената от председателя на ВКС комисия  преписката  по делото Иванчева за проверка на движението на протеста?

Слепи и глухи ли са членовете на прокурорската колегия за тези безспорни факти, които свидетелстват, че Гешев често не се съобразява със закона? Не им ли прави впечатление, че Иванчева взе на последните избори повече гласове от някои партии, което се дължи на обществената реакция от незаконосъобразните действия на специализираната прокуратура, а не на някакви качества на Иванчева?

Не им ли е неудобно от медийните изяви на Гешев, които ще останат като анекдотичен пример за нелепости изречени от магистрат на висша длъжност? Като сравнението на делото КТБ с останалите наказателни дела –  между операция от апандесит и присаждане на отрязана глава, а работата по него по сложност била близка до тази с дизелов двигател да се кацне на луната. Такава развинтена фантазия би била от интерес за психоаналитиците.  Но на внимание от друг характер трябва да бъдат изказванията на Гешев за „циганията”, а и на много други, които са недопустими от устата на един прокурор.

            И ако всичко това не смущава членовете на прокурорската колегия и не си задават въпросите, които следват от професионалните и медийни изяви на Гешев, време е юридическата общност и българското общество да им ги зададат. Номинирането на Гешев е гаф подобен на избирането на Пеевски за шеф на ДАНС.

*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. Сега е  адвокат.

Заглавието е на редакцията