DeFakto.bg DeFakto.bg
При сключен брак, условието за съпруг/а на гражданин на ЕС важи и за тях
Важно решение за правото на еднополови двойки на пребиваване у нас е произнесъл Върховният административен съд.
България не може да откаже право на пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС при валидно сключен брак, като това не означава признаване на еднополовите бракове и у нас, заявяват Соня Янкулова, Калина Арнаудова, Весела Андонова (докладчик) от ВАС. Те потвърждават решение на Административен съд София-град, с което е отменен отказът на Дирекция „Миграция“ в МВР от 2018 г. да издаде разрешение за продължително пребиваване и преписката се връща за ново произнасяне. Жалбата е подадена от директтора на „Миграция“, решението на ВАС е окончателно.
Казусът е на Мариама Диало, гражданка на Франция и половинката й Кристина Палма, гражданка на Австралия. Те са сключили граждански брак през 2016 г. във Франция.
Кристина Палма е в България от ноември 2017 г. и първоначално е получила разрешение за пребиваване до края на 2017 г. на основание Директива 2004/38, като е представила както свидетелство за сключен брак, така и нотариално заверена декларация от френската гражданка Мариана Диало, че от 12 г. двете са във фактическо съжителство, плюс уверение, че ще предоставя подслон и издръжка на партньорката си у нас.
През януари 2018 г. Кристина получава отказ на искането за продължително пребиваване в България. Основният аргумент на директора „Миграция“ е, че Конституцията на Република България признава само брака като доброволен съюз между мъж и жена.
Това безспорно е така, заявяват върховните съдии. В случая обаче от директора в МВР не се е искало да се произнася по възможността за еднополови бракове у нас, нито да ревизира Конституцията. Казусът е друг и опира до правото на една вече регистрирана в държава от ЕС двойка да пребивава в България. А правилата на евродирективата в това отношение са достатъчно ясни.
„Държавата членка не може да се позовава на своето национално право, за да откаже да признае на своя територия, единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на трета страна, сключения от него брак с гражданин на Съюза от същия пол в друга държава членка в съответствие с нейното право (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2008 г., C-673/16, т. 36)„, заявяват Соня Янкулова, Калина Арнаудова и Веселка Андонова.
И още:
„Безспорно правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака, са от компетентността на държавите членки, а правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност (вж. в този смисъл решения от 2 октомври 2003 г., Garcia Avello, C-148/02, EU:C:2003:539, т. 25, от 1 април 2008 г., Maruko, C-267/06, EU:C:2008:179, т. 59 и от 14 октомври 2008 г., Grunkin и Paul, C-353/06, EU:C:2008:559, т. 16). В този смисъл държавите членки разполагат със свободата да предвидят или да не предвидят брак между лица от един и същи пол (решение от 24 ноември 2016 г., Parris, C-443/15, EU:C:2016:897, т. 59).
При упражняването на тази компетентност държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и по-конкретно разпоредбите на Договора относно признатата на всеки гражданин на Съюза свобода да се движи и да пребивава на територията на държавите членки (вж. в този смисъл решения от 2 октомври 2003 г., Garcia Avello, C-148/02, EU:C:2003:539, т. 25, от 14 октомври 2008 г., Grunkin и Paul, C-353/06, EU:C:2008:559, т. 16 и от 2 юни 2016 г., Bogendorff von Wolffersdorff, C-438/14, EU:C:2016:401, т. 32).
Изрично в т. 39 от решението по дело С-673/16 съдът е посочил, че да се остави на държавите членки възможността да допускат или да не допускат влизането и пребиваването на тяхна територия на гражданин на трета страна, чийто брак с гражданин на Съюза от същия пол е сключен в държава членка в съответствие с нейното право, според това дали разпоредбите на националното право предвиждат или не предвиждат брака между лица от един и същ пол, би довело дотам свободата на движение на гражданите на Съюза, които вече са я упражнили, да се различава от една държава членка в друга в зависимост от такива разпоредби на националното право (вж. по аналогия решение от 25 юли 2008 г., Metock и др., C-127/08, EU:C:2008:449, т. 67).
Следователно е налице и втората предпоставка на посочената правна норма, а именно: заявителката е член на семейството на гражданин на ЕС като изрично следва да се подчертае, че единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на трета страна – бракът между лица от един и същ пол, сключен в друга държава членка, в съответствие с нейното право, не накърнява института на брака в приемащата държава – членка, в случая Република България, който е дефиниран в националното право“.
