DeFakto.bg DeFakto.bg
Адвокат Борислав Вълчев
Тазгодишното Общо събрание на адвокатите в страната категорично отхвърли предложения от Висшия адвокатски съвет законопроект за изменения в Закона за адвокатурата и взе решение за приемане на изцяло нов закон. Висшият адвокатски съвет прие това решение само „за сведение“ и въпреки него, е депозирало преди часове в Народното събрание кратък вариант на отхвърления законопроект с едно-две козметични изменения. Оправданието – докато бъде приет нов закон, следва да се решат спешно някои вътрешни въпроси на адвокатурата.
Да оставим за момент настрана въпроса за погазване на волята на най-висшия орган на българската адвокатура и да се съсредоточим около нейните спешни вътрешни въпроси. По всеобщо мнение на адвокатите те са два:
- Избори в адвокатурата.
- Правомощията на висшите органи на адвокатурата.
В момента изборът на органи на адвокатската колегия се извършва от нейното общо събрание, а изборът на висши органи на адвокатурата – от Общото събрание на адвокатите от страната. Казано по друг начин, и в двата случая един орган на адвокатурата /ОС, съответно ОСАС/, избира други органи. Т.е., не самите адвокати избират адвокатски съвет и негов председател, съответно Висш адвокатски съвет и негов председател, както и всички останали органи и висши органи, а изборът се осъществява опосредено – чрез друг орган. Това противоречи на основни принципи на избирателното право – то следва да е всеобщо, лично, равно и пряко, на принципа един адвокат- един глас.
Така, въпреки че Общото събрание се състои от адвокатите и адвокатите от Европейския съюз, вписани в регистрите на адвокатската колегия. /чл. 80, ал.1 от ЗА/, на практика, далеч не всички адвокати участват в неговата работа. Статистическите данни показват трайна тенденция на изключително нисък процент участие – лично участие около 25 % в малките колегии /до и около 200 адвоката/, около 15-20 % в средните по размер колегии /до 500 адвоката/, около 10-15% в Пловдив, Варна и Бургас, и се стигне до невероятните от 5 до 10% лично участие в Общото събрание на САК. Приблизително още толкова адвокати „участват“ в Общото събрание на колегията чрез пълномощници. Що се отнася до избора на органи на колегията, това означава, че „участникът“ в ОС, дал пълномощно, „гласува“ за органи, но не знае за кого гласува и не е ясно дали е съгласен с така дадения глас от неговия пълномощник. Прочее, избори с пълномощно е феномен за българското избирателно право. Те трябва да бъдат премахнати, тъй-като опорочават вота и създават зависимост между адвокатите.
Разбираемо е, че не всеки адвокат е заинтересован от проблемите на своята адвокатска колегия и не всеки иска да губи време за да присъства на ОС. Затова, изборът следва да бъде отделен от работата на ОС – така, неговата ниска посещаемост няма да влияе на избирателната активност. Адвокатът може да гласува по традиционния начин /с хартиена бюлетина в урна/ за 5 минути, и не е необходимо да губи цял ден или два за участие в ОС. Но, трябва да се даде възможност на всеки адвокат да гласува и без да е необходимо да ходи до мястото на избора, където да му снемат самоличност, да попълва на ръка хартиени бюлетини и пр., а, да даде своя глас чрез електронно дистанционно гласуване, докато е в къщи или на почивка, от своя компютър или смартфон. Електронен вот вече се практикува успешно от магистратите съгласно ЗСВ, а технически възможности за изработване на софтуер и внедряването му има, и това не е скъпо. Специалистите дават надеждни гаранции за сигурността и тайната на вота. Бюлетината се изработва в електронен вид, като за целите на гласуването по традиционния начин се разпечатва в достатъчно количество, а същият файл се интегрира и в системата за електронно гласуване. Изработването и внедряването й следва да е ангажимент на ВАдвС, който да издаде и наредба по въпроса. Електронната адвокатура е несъмнена цел на всички български адвокати, и електронното гласуване се явява неизбежна стъпка в тази посока.
Аналогичен е проблема при избора на висши органи – те не се избират пряко от адвокатите, а от Общо събрание на адвокатите в страната. То /за разлика от ОС на адвокатската колегия/, не се състои от всички адвокати, а от техни делегати при норма на представителство 1 делегат на 40 адвоката. Но тези 40 адвоката не знаят кой точно е техния именно делегат, за да могат да делегират своето избирателно право, нито пък, той дава някакъв отчет пред тях. Така се стига до парадокса адвокатите да искат да изберат техен колега, примерно, за председател на Висшия адвокатски съвет, но делегатите да решат друго, т.е., до подмяна на вота. И тук, работата на ОСАС трябва твърдо да се разграничи от избора – няма пречка ОСАС да се състои от делегати, които да разглеждат отчетите на висшите органи и да приемат всякакви други решения, но изборът на висши органи да се осъществява както при адвокатската колегия: 1 адвокат = 1 глас, с помощта на електронно дистанционно гласуване, както е показано по-горе.
В момента на теория ОСАС е на първо място сред висшите органи на адвокатурата, но на практика, не то е върховният орган, а такъв е Висшият адвокатски съвет, в който е съсредоточена цялата власт – и като правомощия, и като задължителност на неговите решения, и като финанси. Тази власт е безконтролна. Висшият контролен съвет е абсолютен фигурант, а единственото правомощие на общото събрание на адвокатите от страната е да разгледа и приеме отчетите на висшите органи. Ако случайно не ги приеме, то, от това не произтичат каквито и да било последици. Висшият адвокатски съвет сам определя и приема своя бюджет, т.е., казва колко пари иска от адвокатите и те са длъжни да ги дадат, а разходите са непрозрачни и често нецелесъобразни. ОСАС по никакъв начин не може да влияе както върху финансите, така и върху цялостната политика на българската адвокатура, както и на отделните нейни решения и действия. Така, самият Висш адвокатски съвет не изпълнява решенията на ОСАС, а ги приема само „за сведение“. Т.е., в сегашния си вид ОСАС е абсолютно изпразнено от съдържание. Следва статутът на тези два висши органа да бъде разместен, като ОСАС придобие реален контрол върху Висшия адвокатски съвет, който да остане висш изпълнителен орган на адвокатурата. Включително финансов контрол, изразяващ се в приемане на бюджета на ВАдвС, възможността ОСАС да прекрати предсрочно мандата на даден висш орган и решенията на ОСАС да са задължителни за Висшия адвокатски съвет.
Предложенията по тези два въпроса са формулирани като конкретни разпоредби за изменение на ЗА и са внесени по надлежния ред във Висшия адвокатски съвет, който просто ги игнорира. Тези предложения са широко подкрепени сред адвокатите, за разлика от внесения от ВАдвС законопроект в Народното събрание, който е категорично отхвърлен както от Общото събрание на адвокатите в страната, така и от почти всички адвокати, изявили позиция по темата.
„Законодателната инициатива“ на Висшия адвокатски съвет се свежда до чл. 122, ал.1, т.11 от ЗА „ … прави предложения за усъвършенстване на законодателството“. Но, същото право има и всеки адвокат, съгласно чл. 18, ал.1 от Закона за нормативните актове: „Държавните органи, юридическите лица и гражданите могат да правят предложения за усъвършенствуване на законодателството.“
След като Висшият адвокатски съвет си позволява да внесе в парламента отхвърлен от адвокатурата законопроект, адвокатите ще си позволят същото, като внесат законопроект по посочените два спешни въпроса на адвокатското самоуправление.
