DeFakto.bg DeFakto.bg
Сред многото коментари на последните събития по разследването за тероризъм заради „пробива“в НАП, с позиция излезе и Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). А в нея ставащото е разгледано от друг ъгъл – за ефекта от прокурорските действия върху свободата на словото.
Позицията:
Асоциацията на европейските журналисти – България следи с особено внимание действията на прокуратурата, свързани с журналисти, доколкото това може да има пряк ефект върху тяхната професионална работа и смразяващ ефект на автоцензура в колегията.
В четвъртък Специализираната прокуратура издаде европейската заповед за разследване срещу главния редактор на Биволъ Атанас Чобанов.
При разглеждането на тази заповед френските власти е добре да имат предвид следните обстоятелства:
– влошената медийна среда в България, констатирана от редица международни организации;
– проблемите със съдебната власт в България и корупцията по високите нива в държавата;
– структурният проблем с прокуратурата и липсата на отчетност на главния прокурор, отбелязван многократно в становища, препоръки и доклади на Европейската комисия и Съветът на Европа;
– фактът, че през май 2019 г. „Биволъ“ излезе публикация, разкриваща имотна придобивка на главния прокурор Сотир Цацаров и повдигаща редица въпроси, които нямат отговор;
– фактът, че след тази публикация по анонимен сигнал срещу Чобанов и Йорданов започна проверка от Върховна касационна прокуратура;
Нещо повече, прокуратурата излъчва противоречиви сигнали с действията си. В сряда наблюдаващият разследването прокурор Евгения Станкова заяви, че има данни за комуникация със собственика на Биволъ, който видно от търговския регистър е Асен Йорданов. Днес прокуратурата вече твърди, че доказателствата са относно главния редактор на изданието.
Журналистите се ползват със защита на източниците си и тяхното разкриване може да стане само при изключителни обстоятелства. Опасенията са, че при подобно разследване върху конкретната медия Биволъ може да бъде оказан неправомерен и непропорционален натиск да разкрие потенциални източници на журналистическите си разследвания.
В публични изявления пред bTV и БНР самият Атанас Чобанов заяви, че е готов да съдейства на френските власти, и че смята, че “прокуратурата се опитва да пришие „Биволъ“ към някакво дело, по което могат да поискат със СРС-та и с други методи да разберат по какви теми ние работим. … Има целенасочено действие на прокуратурата, с което тя иска да ни злепостави и да получи достъп до нашите данни”.
Съгласно българското, френското и европейското законодателство изпълняващият орган има право да откаже изпълнението на заповед за разследване, ако това може да доведе до нарушаването на човешки права, гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Договора за функциониране на Европейския съюз и Хартата на основните права на ЕС.
