DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният административен съд окончателно отмени отказ на Министерство на здравеопазването да възстанови сума за спешно лечение на българин, получил инфаркт, в Мароко. Това съобщиха от ВАС.
Решението е на върховните съдии Румяна Папазова, Николай Гунчев – докладчик и Десислава Стоева и е окончателно. То потвърждава произнасянето на Административен съд – София-град, че отказът на зам.-министъра в случая е нищожен.
Преписката се връща на МЗ за ново произнасяне, като се отчетат дадените задължителни указания, в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в сила.
Казусът е на пловдивчанин, получил масивен инфаркт по време на пътуване и заплатил 11 000 евро извън медицинската си застраховка за лечението в Кралство Мароко.
АССГ е прогласил за нищожен отказът на зам.-министър за възстановяване на сумата, тъй като е иззел правомощия на министъра и не е имал материална компетеност да се произнася.
ВАС отхвърля твърденията, че „финансирането на спешна помощ в Република България се осъществява по реда и методиката, определени от министъра на здравеопазването, в рамките на средствата, предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година“.
Върховните съдии заявяват:
„Съгласно чл. 1 от ЗЛЗ териториалният обхват на закона се отнася до устройството и дейността на лечебните заведения в Република България. Процесният случай касае оказване на медицинска помощ в лечебно заведение при спешно състояние на български гражданин на територията на държава извън Европейския съюз, който не може да бъде субсумиран по този закон. Не е приложимо нито европейското законодателство, тъй като Кралство Мароко не е част от ЕС, а както правилно е установено – Наредба № 12/2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, също е неотносима, доколкото е неприложима по отношение на спешни случаи като процесния.
Законът за здравето и конкретно чл. 99, ал. 1 и следв. от същия се явява lex specialis, тъй като няма друга относима правна регламентация. Правилно първоинстанционният съд е установил, че след като случая е спешен, то приложим е чл. 99, ал. 1 от ЗЗ, според която разпоредба държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния, а компетентен орган съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗ е министърът на здравеопазването, тъй като съгласно приложената по делото заповед № РД-01-394 от 16.11.2017 г. не са делегирани правомощия на зам. министъра на здравеопазването по отношение на заповеди за разрешаване или отказване за възстановяване на средства, заплатени за спешна медицинска помощ в трети държави, което е потвърдено и в самата касационна жалба.
От така изложеното следва, че касационните оплаквания са неоснователни, а изводът на съда, че министърът на здравеопазването в ролята си на компетентен орган следва да уважи или да откаже възстановяването на търсената сума за проведено спешно лечение с нормативно предвидените задължителни мотиви и след проверка за точния размер на остатъка и непрекъснатостта на здравноосигурителните права на гражданина, е правилен“.
