Преюдициално запитване от ВАС: Може ли сляп човек да е съдебен заседател

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) ще отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по казус с незрящ съдебен заседател. Това съобщиха от ВАС.

Въпросите, които отправят върховните съдии Диана Добрева, Виолета Главинова – докладчик, Еманоил Митев, са:

1. Тълкуването на чл. 5, т. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и на чл. 1, §1, §2 и § 3, чл. 4, § 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите води ли до извод, че е допустимо лице, на което липсва зрителна способност, да упражнява дейност като съдебен заседател и да участва по наказателни дела или:
2. Конкретното увреждане на лицето с трайна зрителна неспособност представлява ли характеристика, която да е основно и определящо за дейността на съдебния заседател изискване, и нейното наличие оправдава ли разлика в третирането и не представлява ли дискриминация по признак „увреждане“?

До получаването на отговора от СЕС производството във Върховния административен съд се спира.

В случая ВАС е последна инстанция по казус, преминал през Комисията за защита от дискриминация и Административен съд – София-град. КЗД установява дискриминация, АССГ потвърждава.

Делото във върховния съд е образувано по жалби на бившия председател на Софийския районен съд Методи Лалов и на съдията от СРС Феня Стоянова.

Случаят е следният. Живка Павлова е юрист, завършва право през 1977 г. и полага успешно изпит за правоспособност. Тя е с трайно намалена работоспособност пожизнено, поради загуба на зрението. Работи в Съюза на слепите и в структурите на Европейския съюз на слепите. През 2014 г. по предложение на Столичния общински съвет е одобрена за съдебен заседател от Софийския градски съд, като е разпределена в СРС. На 25 март 2015 г. полага клетва като съдебен заседател. Разпределена е към 6-ти наказателен състав, председателстван от Феня Стоянова. От март 2015 г. до 19 август 2016 г., когато влизат в сила промените в съдебния закон, въвеждащи електронно разпределение на заседателите, не участва в нито едно съдебно заседание по наказателно дело. Павлова сезира председателя на СРС Методи Лалов с искане да бъде разпределена към друг съдия, за да реализира правото си на труд като съдебен заседател, но не получава отговор.

И се обръща към Комисията за защита от дискриминация. ъй като не получава отговор, жената се обръща към Комисията за защита от дискриминация. В жалбата си посочва, че е налице неблагоприятно третиране спрямо нея от съдия Стоянова и от председателя на СРС, защото е сляпа.

Налице е различно третиране, признава в отговор до КЗД съдия Стоянова. Но в случая то е оправдано поради естеството на  задълженията на съдебния заседател и преследва законна цел – спазване на принципите на НПК за непосредственост и установяване на обективната истина.

Това е и становището на Методи Лалов.

В решението си,с което потвърждава установената дискриминация обаче АССГ заявява: недопустимо е въвеждането на ограничения „по принцип“, изхождайки от предположението, че съответното увреждане ще доведе до невъзможност за пълноценно осъществяване на определена професия.

Изложените от съдиите от ВАС мотиви за необходимостта да бъдат отправени преюдициални въпроси до СЕС са:
1. Настоящият съдебен състав намира, че Живка Павлова е физическо лице с увреждане, поради трайна загуба на зрението.
2. В националното законодателство е установена система от правни норми, която гарантира принципно защита на хората с увреждания и недопускане на дискриминация по признак увреждане, същевременно се допускат изключения, които оправдават разликата в третирането, когато се отнася до характеристика, свързана с някой от защитените признаци, ако тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането .
3. Настоящият съдебен състав намира, че не е ясно доколко това различно третиране на лице с конкретното увреждане, което е основание за неравното третирано при упражняване на дейността като съдебен заседател, е допустимо с оглед нормите на Конвенцията на ООН, Хартата на основаните права на Европейския съюз и Директива 2000/78/ЕО.
4. Различното третиране е на база защитимия признак „увреждане“, но е в контекста на изискванията и прилагането на принципите на наказателния процес, но подобна правна уредба и практика е възможно да противоречи на изискванията да се предоставят равни възможности в заетостта на всички хора с увреждания.
5. При обсъждане необходимостта от поставяне на преюдициални въпроси настоящият състав съобрази и изискването тълкуването на Директива 2000/78/ЕО да се извършва в съответствие с Конвенцията на ООН, която отнесена към конкретния случай изисква равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на лица с увреждания, на каквито и да е било основания, а не само на определени защитими признаци, установени във вторичното право на Европейския съюз.
6. Международната нормативна уредба и уредбата на вторичното право на Европейския съюз изисква единно и еднакво тълкуване на приложимите разпоредби, което е от компетентността на Съда на европейския съюз.