DeFakto.bg DeFakto.bg
Ако ВАС не спре предварителното „назначение“ на Алексей Трифонов за председател на Софийския градски съд, този отказ може да доведе до абсурди. Това заявяват в жалбата си до петчленен състав на Върховния административен съд съдия Евгени Георгиев и неговият адвокат Александър Кашъмов.
През юли двамата настояха за спиране на предварителното изпълнение на решението на Съдийската колегия, с което Трифонов бе избран начело на СГС. И се мотивираха с новонастъпили факти – липсата на доказателства, че избраният нов председател има българско гражданство. А това е задължително условие за магистратите изобщо. Решението за избора в СГС още не е влязло в сила, тъй като същинското дело пред Върховния административен съд срещу него не е приключило и следващото заседание е насрочено за ноември. Но Алексей Трифонов междувременно предложи за назначаване нов управленски екип на съда. Кадровиците обаче отложиха произнасянето си за него за наесен, с формални доводи.
На 1 август тричленен състав на ВАС отказа да спре предварителото назначаване на председателя на СГС, понеже законът не го позволявал – допускането на предварителното изпълнение е било санкционирано от съда.
Този прочит на АПК е формален и не издържа проверка, се заявява сега в жалбата до петчленен състав. Неговото определение ще е окончателно.
Спорът е за тълкуването на чл. 166, ал. 2 от АПК. Нормата гласи: „При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства„.
Аргументите от жалбата
И още:
„Смятам, че нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК следва да се тълкува в смисъл, че е допустимо искането за спиране на предварително изпълнение на административен акт, независимо от органа, с чийто акт е допуснато това предварително изпълнение. Това е така, защото винаги е възможно да настъпят нови обстоятелства – след постановяването на предварителното изпълнение – от които да е възможно да настъпят значителни и трудно поправими вреди за оспорващия административния акт или дори трети лица.
В конкретния случай, за да допусне предварителното изпълнение на обжалваното решение на СК на ВСС за избор на председател на СГС, ВАС е приел, че: „дефицитът в управленския екип, изразяващ се в продължително изпълнение на длъжността от временно изпълняващ, неокомплектованост на екипа и липса на стратегия в управлението следва да се приеме, че винаги се отразява негативно на работата на СГС“. Така ВАС е приел, че „от закъснение на изпълнението на решението ще настъпят значителни вреди“.
При липса на българско гражданство изборът ще е нищожен
След постановяването на определението за допускане на предварителното изпълнение на обжалваното решение на СК на ВСС се събраха доказателства, че съдия Трифонов не притежава българско гражданство. Наличието на българско гражданство е основна законова предпоставка за избор на административен ръководител, чиято липса води до нищожност на административния акт на СК на ВСС за избор на такъв. Нищожността на избора на административен ръководител опорочава всички негови последващи правни действия като административен ръководител. Следователно от тях, могат да настъпят вреди за кандидата, обжалващ избора – в случая чрез избора на заместник-председатели, предложени от съдия Трифонов. Още по-важно, изключително големи вреди могат да настъпят и за правораздаването, защото всички правни действия на избрания за административен ръководител ще са опорочени.
Очевидно е, че от неспирането на предварителното изпълнение, допуснато от ВАС, могат да настъпят много съществени вреди не само за обжалващия кандидат, но и за правораздаването като цяло. Тези вреди биха били по-съществени от вредите, за чието избягване ВАС е постановил предварително изпълнение на обжалваното решение на СК на ВСС. Така е разсъждавало и Общото събрание на колегиите на ВАС в цитираното тълкувателно решение 5/08.09.2009 г., за да приеме, че чл. 166, ал. 2 от АПК се прилага не само за спиране на предварително изпълнение, допуснато от административен орган, но и допуснато по силата на изрична законова разпоредба.
Опасност от абсурди
Нещо повече, прилагането на приетото от съда в обжалваното определение, би могло да доведе до абсурдни резултати в различни случаи. Така например, ако бъде допуснато предварително изпълнение на акт, с който е избран административен ръководител на съд, който се окаже осъждан за умишлено престъпление (съществува пример за възстановяване от ВСС на магистрат, осъждан за умишлено престъпление), откриването на това обстоятелство, според тълкуването в обжалваното определение, не би послужило като основание за спиране на изпълнението на акта.
В такава ситуация не е невъзможно институциите да бездействат, както е в настоящия случай, и избраният с оспорения акт да продължава да изпълнява функциите си на административен ръководител. В този случай, ако и ВАС приеме, че е недопустимо искането за спиране на предварителното изпълнение, допуснато от съд, е очевидно, че ще се достигне до напълно абсурден правен резултат, защото всички правни действия на избрания кандидат ще бъдат опорочени. Нито законодателят, нито правораздаването могат да имат за цел постигането на резултати, при които последиците от един незаконосъобразен административен акт се задълбочават и разпространяват като зараза в обществения живот, подкопавайки устоите на законността и правовата държава.
На следващо място, с Тълкувателно решение на Общото събрание на колегиите на ВАС 5/08.09.2009 г. е прието, че нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК не се прилага само за случаите, когато предварителното изпълнение е допуснато от административния орган. ОСК на ВАС е приело, че е допустимо искането за спиране на предварително изпълнение, когато самият закон постановява, че издаденият административен акт подлежи на предварително изпълнение. Друга възможна хипотеза за допускане на предварително изпълнение на административен акт е това да е станало с акт на съда.
Ако се възприеме за правилно тълкуването на съда в обжалваното определение, ще се окаже, че:
– е допустимо искането за спиране на предварително изпълнение, допуснато от административния орган;
– е допустимо искането за спиране на предварително изпълнение, когато самият закон постановява предварително изпълнение на акт;
– не е допустимо искането за спиране на предварително изпълнение, допуснато от съд.
Това би довело и до логичното заключение, че значителните и трудно поправими вреди от новонастъпили обстоятелства могат да се отчитат при преценката за спиране на предварително изпълнение, допуснато от административен орган и по силата на закона, но не и, когато предварителното изпълнение е допуснато от съд. В обжалваното определение съдът не дава отговор защо това е така.
Не може да се приеме обаче, че актовете на съда са с по-голям авторитет и правна сила от тези на законодателната и изпълнителната власт. Липсва основание да се приеме привилегия за акт, постановен от съд, в сравнение с актовете на законодателя и изпълнителната власт. До такъв абсурден резултат би се стигнало обаче, ако се приеме, че е недопустимо искане за спиране на предварително изпълнение, допуснато от съд, след като са допустими искания за спиране на предварително изпълнение, допуснати от административния орган или от самия законодател чрез закона. Още повече, че в действителност могат да настъпят значителни и трудно поправими вреди от новонастъпили обстоятелства и, когато предварителното изпълнение е допуснато от съда.
Не е зачетен законът
Не е зачетен и законът – законодателят не е поставил ограничение пред броя на случаите, в които да бъде разгледана промяната в обстоятелствата при допуснато предварително изпълнение и постъпило искане за спиране. Логиката в това законодателно решение е ясна – при липса на влязъл в сила съдебен акт по правния спор да бъде осъществена максимална защита при баланс между евентуалните вреди, причинени чрез допускане на изпълнението на акта, и чрез спиране на изпълнението му. Следва да се отбележи също, че законодателят поначало е приел, че е по-голям рискът вредата да е за засегнатите от издадения акт, защото общото правило е суспензивен ефект на жалбата, а изключение от правилото е допускането на предварително изпълнение. Нелогично е при допуснато по изключение предварително изпълнение една такава временна мярка да не подлежи на промяна/отмяна при промяна в обстоятелствата, поради които е прието, че е наложително предварителното изпълнение.
Като е приел обратното тълкуване в обжалваното определение, тричленният състав неправилно е приел, че е недопустимо искането за спиране на предварителното изпълнение на административен акт, допуснато от съд. Затова ви моля:
– да отмените обжалваното определение;
– да разгледате молбата за спиране на предварителното изпълнение на решението на СК на ВСС за избор на председател на СГС;
– като имате предвид доводите ми, изложени в искането за спиране на предварителното изпълнение на решението на СК на ВСС за избор на председател на СГС, да спрете това предварително изпълнение.“
