DeFakto.bg DeFakto.bg
След официалните публикации на официалните институции как Оманският фонд е изгубил делото пред Международния инвестиционен арбитраж във Вашингтон очакваме официалните български власти официално да обяснят истината за финала на арбитражното дело, завършило във Вашингтонския арбитраж по иска на Оманския фонд.
Искането логично следва аналитичните разкрития на д-р Радосвета Василева, според които България не е спечелила делото, а е подписала споразумение с Фонда. Това означава, че официалните български власти са признали, че са нарушили права на ищеца по спора. В процесуалното право слабата страна приема споразумение, като по този начин признава своята отговорност /гражданска или наказателна/, за да избегне по-големите неблагоприятни последици, обясни доц. Светла Маргаритова. Всъщност, ако българската страна е подписала споразумение, защо разпространява информация, че искът на Оманският фонд е отхвърлен като неоснователен?!
В конкретния случай не е известно и при какви условия българската страна е приела да изплати неизвестно каква сума на Оманския фонд.
Статията на д-р Радосвета Василева аргументирано оборва официалната информация с юридически средства. Категорична е, че „умишлените манипулации от българското правителство служат като още един пример за липсата на върховенство на закона в България“.
Накрая да си дойдем на думата – кой разпространява лъжливи новини и прави опити да манипулира общественото мнение? При това с официални прессъобщения, разпратени до всички медии – електронни и класически?
Авторката на материала – д-р Радосвета Василева има солидна биография – PhD in Law, University College London (2016); LLM in Economic Law, Sciences Po Paris (2009); LLM in Global Business Law, Université Paris 1 Panthéon-Sorbonne (2009); BA in International Relations, Tufts University, USA (2007)
Ето и статията, публикиувана в блога на авторката:
На лъжата краката са къси! Как България умишлено погрешно е информирала широката общественост за резултата по дело ICSID № ARB / 15/43 (SGRF срещу България)
Българското правителство разчита на факта, че средностатистическият човек няма опит в международния арбитраж и по-специално в арбитража на държавата инвеститор. За щастие, не само ICSID направи стъпка към по-добра прозрачност, като публикува процедурната история на всеки случай публично, но също така много учени се задълбочиха в практиката на ICSID и хвърлиха светлина върху прилагането на процедурните правила на ICSID. Тази статия може да се окаже техническа, но ако се интересувате от този случай, имайте отношение към мен.
В предишната си статия, озаглавена „Арбитражна мистерия и върховенството на закона: как Арнолд и Портър отнеха съществуването на тайна сделка“, подчертах, че изявлението на Арнолд и Портър за SGRF срещу България е пример за полуистина (фигура 1). Те заявиха, че ищецът, Държавен фонд за общ резерв Оман (SGRF), оттегли всички искове с предразсъдък и че само чака решение за разпределение на разходите от арбитражния съд.
В същата статия също обясних, че съгласно правилата за арбитраж на ICSID страна не може да оттегли исканията си. Правило 44 позволява на една страна да прекрати производството:
Правило 44 Прекратяване по искане на страна Ако някоя страна поиска прекратяване на производството, Трибуналът или Генералният секретар, ако Съдът на съда все още не е създаден, с определение определя срок, в който другата страна може да заяви дали се противопоставя на прекратяването. Ако в срок не бъде направено възражение в писмена форма, другата страна се счита, че се е съгласила с прекратяването и Трибуналът, или ако е уместно, генералният секретар, в заповедта отбелязва прекратяването на производството. Ако се направи възражение, производството продължава.
„Подобна поръчка обикновено не съдържа решение за разходите. По-скоро страните трябва да се уредят помежду си разпределението на разходите, направени преди прекратяването. “
Съгласно правило 43 и двете страни могат да поискат от арбитражния съд да прекрати производството:
Правило 43 Уреждане и прекратяване (1) Ако преди постановяването на решението страните се споразумеят за уреждане на спора или по друг начин да прекратят производството, Трибуналът или Генералният секретар, ако Трибуналът все още не е създаден, , по тяхно писмено искане, в заповед да се отбележи прекратяването на производството. (2) Ако страните подадат до генералния секретар пълния и подписан текст на споразумението си и писмено поискат от Трибунала да въплъти такова споразумение в решение, Трибуналът може да запише споразумението под формата на присъждане.
В този случай има две възможности – страните могат да поискат от арбитражния съд да издаде Процедурна заповед за прекратяване или да запише уреждането им като Решение съгласно Правило 43, параграф 2. Ако страните се позовават на правило 43, параграф 2, те могат сами да се споразумеят за разпределение на разходите или да поискат от арбитражния съд да се произнесе по съдебните разноски. Както подчерта Кристоф Х. Шрьо , Конвенцията на ICSID: Коментар ( Международен център за уреждане на инвестиционни спорове 2001 г.), стр. 1239:
„Ако страните постигнат споразумение преди да бъде постановено решение, те могат, в съответствие с правило 43, параграф 2 от арбитража, да поискат от трибунала да въплъти споразумението в решение. Ако трибуналът се присъедини към искането, решението трябва да съдържа решение за разноски или въз основа на споразумението или в допълнение към него. Но ако страните не поискат присъда (Арбитраж 43 (1)) или ако трибуналът откаже да одобри споразумението под формата на решение, прекратяването на производството просто ще бъде отбелязано в заповед. Такава заповед обикновено няма съдържа решение за разходите. “
Имайки предвид горното правно основание, нека разгледаме процедурната история на SGRF срещу България (дело № ARB / 15/43 ):
Фигура 2 по-долу. Няма запис на процедурни разпореждания за прекратяване.
Видно е също, че не е имало устна фаза, която обикновено следва писмената фаза. Единственият логичен извод е, че страните се установяват и поискат от трибунала да запише уреждането съгласно член 43, параграф 2 и да се произнесе по разноските. Когато страните постигнат споразумение преди да бъде постановено решение, те могат, в съответствие с правило 43, параграф 2 от арбитража, да поискат от трибунала да въплъти споразумението в решение. Ако трибуналът се присъедини към искането, решението трябва да съдържа решение за разноски или въз основа на сетълмента, или в допълнение
Фигура 2 по-долу.
Няма запис на процедурни разпореждания за прекратяване. Видно е също, че не е имало устна фаза, която обикновено следва писмената фаза. Единственият логичен извод е, че страните се установяват и поискаха от трибунала да запише уреждането си като награда съгласно член 43, параграф 2 и да се произнесе по разноските. Видно от процедурните детайли, веднага след писмената фаза, страните започнаха да правят становища за разноски.
Как да се уреждаме? Защо да се уреждаме?
Извличането на правило 43 или член 44 от Арбитражните правила на ICSID е много често срещан резултат. Нека да разгледаме официалната статистика на ICSID. Фигура 3 показва резултатите от всички случаи на ICSID до 2019 г., когато беше публикуван ICSID CASELOAD – СТАТИСТИКА (БРОЙ 2019-1) : 17% от производството са прекратени по искане на двете страни, 9,3% от производството са прекратени по искане на една страна, а в 5% от случаите споразумението за сетълмент е въплътено в награда по искане на страните.
Фигура 4 е още по-интересна, защото показва всички причини за прекъсване. В 13% от случаите споразумението е въплътено като награда по искане на страните. В 26% от случаите производството е прекратено по искане на една от страните. В 48% от случаите производството е прекратено по искане на двете страни.
Учените са проучили мотивацията за спиране на процедурите по ICSID. Особено интересен е този документ: Роберто Ечанди и Приянка Хер, „Могат ли да се предотвратят международните спорове между държави инвеститори? Емпирични доказателства от сетълмент по ICSID арбитраж “, ICSID преглед, кн. 29, № 1 (2014), стр. 41–65.
Авторите обясняват, че често едностранното прекратяване по правило 44 или прекратяването по искане на двете страни съгласно член 43, параграф 1 от Правилото са резултат от споразумения. Просто като част от споразумението страните се съгласяват да прекратят производството.
Съществуват обаче заявители, които предпочитат да въплъщават уреждането си като награда съгласно Правило 43, параграф 2 от съображения за изпълнение, тъй като тяхното уреждане ще има правното действие на Решение, което е задължително не само за страните, но и за всички договарящи държави Конвенцията ICSID. Вижте членове 53 и 54 от самата конвенция ICSID:
Член 53 (1) Решението е задължително за страните и не подлежи на обжалване или друго средство за защита, с изключение на предвиденото в тази конвенция. Всяка страна спазва и спазва условията на възлагането, с изключение на степента, в която принудителното изпълнение е спряно съгласно съответните разпоредби на тази конвенция. (2) За целите на настоящия раздел „награда“ включва всяко решение за тълкуване, преразглеждане или анулиране на такова решение съгласно членове 50, 51 или 52. Член 54 (1) Всяка договаряща държава признава награда, издадена съгласно настоящата конвенция, като обвързваща и налага паричните задължения, наложени от тази награда на нейните територии, сякаш е окончателно решение на съд в тази държава. Договаряща държава с федерална конституция може да налага такова решение в или чрез своите федерални съдилища и може да предвиди, че тези съдилища третират решението така, сякаш е окончателно решение на съдилищата на конститутивна държава. (2) Страна, която иска признаване или изпълнение на териториите на договаряща държава, предоставя на компетентен съд или друг орган, който тази държава е определила за тази цел, копие от решението, заверено от генералния секретар. Всяка договаряща държава уведомява генералния секретар за назначаването на компетентния съд или друг орган за тази цел и за всяка следваща промяна в това назначение. (3) Изпълнението на решението се урежда от законите относно изпълнението на съдебните решения, които са в сила в държавата, на чиито територии се иска такова изпълнение.
И накрая, може да има много причини, поради които страните в спора може да искат да се споразумеят. По-малкото днес може да бъде по-добро от повече утре, особено ако анкетираният се съгласи да плати по-бързо или да включи допълнителни услуги като част от споразумението за уреждане. Както бе обяснено в предишната ми статия „Арбитражна мистерия и върховенството на закона: как Арнолд и Портър отнеха съществуването на тайна сделка, SGRF срещу Българияе от първостепенно значение за правителството на България, тъй като може да разкрие корумпираните практики на режима. Когато трибуналът записва споразумението като Награда, той не посочва правни причини, което иска българското правителство. Освен това, както е обяснено в следващия раздел, правителството на България разчита на факта, че гражданите нямат опит в арбитража на ICSID, за да представят този резултат като победа. Но наистина ли е това?
Правителствена пропаганда, платени статии и непрофесионална журналистика
В предишната си статия ви запознах с правителствената пропаганда през април 2019 г., когато Министерството на финансите на България и Българската народна банка обявиха, че SGRF оттегли иска си срещу България. В този раздел представям илюстрация на пропагандата, която последва раздаването на наградата на 13 август 2019 г. Министерството на финансите беше толкова несигурно, че медиите ще публикуват всичко, което са платили за публикуване. Фигура 5 показва платена статия в Капитал от 17 август 2019 г.
Заглавието на статията е „Арбитражният трибунал във Вашингтон реши окончателно споровете между България и Оманския фонд: SGRF оттегли исковете си, без да има възможност да се водят отново дела.“ Последното изречение от това съобщение е още по-особено:
„В съответствие с това оттегляне съдът окончателно отхвърля исковете като неоснователни и осъжда ищеца да заплати всички разходи“
Човек не се нуждае от опит в арбитража на ICSID, за да види, че нещо е риболовно. Ако някой оттегли иска, съдът / съдът не се произнася по основателността на спора. Ако някой изследва Арбитражните правила на ICSID, както направих и ви обясних, това твърдение е още по-проблематично. Акцентът, че искът е оттеглен „без възможност за повторно съдебно разглеждане“, също дава споразумение. Ако някой прекрати производството по правило 43, параграф 1 или правило 44, човек не губи правото си отново да води съдебни спорове.
Няколко часа след публикуването на тази платена статия, други медии бяха настроени на кампанията за дезинформация. Дневник , изданието на „Капитал“, публикува статия, озаглавена „Искът срещу България относно корпоративна търговска банка е отхвърлен окончателно във Вашингтон“, която този път не е маркирана като платена публикация. Всеки адвокат би се съгласил, че тяхната огромна разлика е между оттеглянето на иск по каквато и да е причина и трибуналът отхвърля всички искове като неоснователни. Твърденията на Дневник са още по-проблематични в светлината на нашия анализ на правната рамка на ICSID по-горе.
В статия , публикувана в Clubz е, честно казано, абсурдно. Заглавието е „Оманският фонд загуби арбитражния спор относно Corpbank.“ Подзаглавието е „Искът беше оттеглен, разходите ще бъдат платени от България.“ Ясно е, че оттеглянето на иск пред съд / трибунал не ви кара да загубите делото ,
Натрупах колекция от непрофесионални статии по въпроса, както и туитове от хора като Бетина Йотева, държавен служител без опит в международния арбитраж, които ясно илюстрират мащаба на дезинформацията. Човек може с основание да подозира, че тази медийна истерия е била умишлено предизвикана, за да се отклони вниманието от това, което наистина има значение: какви са условията на това споразумение?
Какво следва?
Според статия в Глобалния арбитражен преглед от октомври 2015 г., ищецът поиска „балансовата стойност на [нейната] инвестиция на ден [Corpbank] е спряна, както и лихвата“. Предполагам, че като бивш любител на обезщетенията за вреди е, че искането е за повече от 120 милиона евро. Corpbank беше подложена на корпоративно нападение от страна на държавните институции, лицензът му беше отнет и никой не получи право да обжалва решението на централната банка на България. SGRF притежаваше близо 30% от акциите на банката. Със сигурност, като се има предвид размерът на инвестицията и обстоятелствата, сетълментът между тях и България не беше лесен за постигане.
Съгласно правило 48, параграф 4 от Арбитражните правила на ICSID, ICSID публикува пълния текст на наградите само ако страните са съгласни с това:
Член 48 Връчване на наградата ... (4) Центърът не публикува наградата без съгласието на страните. Центърът обаче незабавно включва в своите публикации откъси от правните разсъждения на Трибунала.
Както е предвидено в същото правило, ICSID публикува извадки незабавно. „Бързо“ изглежда е гъвкав термин, тъй като някои случаи на ICSID, които бяха решени през 2015 г., като Novera срещу България , остават загадка. Най-добрият път напред е да се принуди правителството на България да разкрие пълния текст на наградата, което ICSID няма нищо против. Ако се интересувате от политиката на ICSID относно прозрачността и публикуването, вижте това завладяващо четиво: Алберто Малатеста и Риналдо Сали, Възходът на прозрачността в международния арбитраж.Лицата с криминалистични умения и / или интерес към финанси могат да бъдат изкушени да проследят плащането, което ще бъде извършено или извършено.
Като цяло умишлените манипулации от българското правителство служат като още един пример за липсата на върховенство на закона в България. Съдебният спор относно Corpbank продължава и на други места, така че рано или късно истината за плана на правителството да принуди Corpbank (четвъртият най-голям кредитор) в изкуствен фалит, за да може активите му да преминат в ръцете на сламени политици.
Ако се интересувате от ежедневни актуализации за намаляващата норма на закона, можете да ме последвате в Twitter @radosveta_vass
Ако сте загрижени за плачевното състояние на върховенството на закона, помислете за четене:
- Арбитражна мистерия и върховенството на закона: как Арнолд и Портър удържат наличието на тайна сделка
- Всичко, което трябва да знаете за върховенството на закона в България в 10 класации
- 8 обезпокоителни графики за мрачната държава на върховенството на закона
- Парадокси на върховенството на закона
- Предстои ли върховенството на закона да умре под носа на Европейската комисия? Най-високо класираният съдия в страната се страхува така
- Криминално корпоративно нападение в България
Благодаря Ви, д-р Радосвета Василева. За нас, обикновените българи и непрофесионалисти в тази сложна материя, това е лъч светлина върху фалшивите новини, с които държавната машина, която се е превърнала в манипулатор – тип Пеевски(2) ни засипва без „капка свян“, прикриваща най-голямия грабеж на 21-век, проведен с помощта на държавни институции…Ще има ли още „светлина в тунела“???