Европейският съд по правата на човека не откри нарушения на правото на справедлив процес и на защитата на собствеността в дело, заведено от българска фирма срещу държавата.
В казуса „Агро Фриго“ срещу България“ седемчленна камара на ЕСПЧ приема, че с възобновяване на дело, приключило с окончателно решение за солидно обезщетение в полза на дружеството, Върховният административен съд е действал законосъобразно и затова правото на справедлив процес не е нарушено. А, макар че „Агро Фриго“ е имала основателни легитимни очаквания да получи присъденото обезщетение, намесата в случая е преследвала легитимна цел – защита на държавния интерес.
В състава на камарата вместо титулярният български съдия Йонко Грозев е участвала съдията ад хок Мира Райчева.
Неотдавна Де факто напомни фактите по случая. След като първо печели дело за отказана й субсидия по САПАРД, но шефът на фонд „Земеделие“ отказва сключване на договор заради изтекъл срок за това, новозагорската фирма внася иск по Закона за отговорността на държавата. И отново печели, като Върховният административен съд присъжда солидното обезщетение от общо 6 305 809 лева – главница и лихви, тъй като срокът е пропуснат не по вина на „Агро Фриго“. По искане на финансовия министър обаче ВАС отменя влязлото в сила решение и постановява ново, че обезщетение в случая не се дължи.
В решението си Евросъдът заявява, че принципът на правна сигурност е основен за върховенството на закона, предполага окончателност на съдебните решения и допуска отклоняване от правилото при изключителни обстоятелства.
В случая ВАС е възобновил производството, за да защити правата на държавата, представлявана от министъра на финансите, която е била засегната от решението за обезщетението и е имала право да участва в производството (страна по предишните дела е бил фонд „Земеделие“). Защото след като България става член на ЕС през 2007 г. плащанията по САПАРД са преустановени и всяка дължима от „Земеделие“ щета в тази връзка би се поела от държавния бюджет.
Евросъдът цитира решенията на националните съдилища – при повторното разглеждане – че в случая „Агро Фриго“ не била установена пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и непредставената субсидия, както и че самата фирма не била направила планираната инвестиция, което е трябвало да направи по програмата. Освен това впоследствие било установено, че в заявлението за субсидия дружеството било представило неистински документи.
Решението може да се обжалва пред Голямата камара на ЕСПЧ.