Кадровиците отказаха да гласуват оставката на Методи Лалов (допълнена)

Заявлението задължително трябвало да мине през комисията КАК

И от трети път Съдийската колегия не гласува оставката на Методи Лалов. За разлика от предните два пъти обаче, днес във ВСС се събраха достатъчно на брой кадровици -11 от общо 14 от колегията.

Но мнозинството обяви, че, дори и формално, заявлението на Лалов, че иска да напусне системата като съдия, трябвало да мине през ресорната Комисия по атестирането и конкурсите.

Решението бе взето с 8 на 3 гласа, „против“ него гласуваха Лозан Панов, Цветинка Пашкунова и Олга Керелска.

Извън това като грях на Лалов бе посочено, че не е насрочил заседание и не се е произнесъл по поискана промяна на мярката за неотклонение на непълнолетен подсъдим – нещо, за което днес шефът на Софийския районен съд Александър Ангелов уведомил ВСС.

А Драгомир Кояджиков обвини Лозан Панов, че като правел аналогии с друго скорострелно кадрово решение – за възстановяването на Пламен Георгиев като прокурор, повтарял тезата на разни „писачи“ и „драскачи“.

Редовното заседание на съдийската КАК е на 16 септември, така че най-ранното гласуване на оставката на Методи Лалов може да е на 17 септември, когато е следващото събиране на Съдийската колегия.

Междувременно, след като дълго време не приключваше, вече е приключило и обединеното дисциплинарно дело срещу известния съдия. По него дисциплинарният състав – Боян Магдалинчев, Вероника Имова и Даниела Марчева предлагат две наказания на различни основания – едното е „забележка“, другото – „понижаване в ранг“. Пред журналисти след днешното заседание Магдалинчев заяви, че е редно дисциплинарното производство да бъде разгледано от кадровиците, преди гласуването на оставката на Лалов. Но увери, че съвпадането на двете събития е съвсем „случайно“ и няма никакъв „заговор“.

Ако членовете на колегията приемат предложените наказания, съдията ще напусне системата с 16 заплати обезщетение – равни на броя на изработените години като магистрат. Без финал на дисциплинарните производства обезщетение не се изплаща.

Лалов депозира оставката си на 1 август, поиска да бъде освободен от 2 септември.

Дебатът днес

Налице бяха всички от Съдийската колегия без Атанаска Дишева, Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев, които са в отпуск.

Че заседанието няма да е мирно и тихо бе ясно отнапред. И прогнозите се оправдаха.

Започна Драгомир Кояджиков: „Това заявление на съдията Методи Лалов по правилата на колегията трябва да се внесе от ключовата комисия КАК, така пише в Закона за съдебната власт. Липсва решение на КАК и се чудя как това заявление попадна в дневния ред днес. И защо се нарушават правилата по повод Методи Лалов, досега никой не е допускал да се произнасяме по оставки без решение на КАК. Предлагам – да изпратим заявлението на КАК за произнасяне на заседанието й на 16 септември по правилата“. (Заявлението за оставката на три пъти бе внасяно за разглеждане от председателя на Съдийската колегия Лозан Панов – б.р.)

Боян Магдалинчев постави друг въпрос: Дали към този момент колегата Лалов е изписал всички актове? И обяви: „Към днешна дата по справка от Софийския районен съд той не се е произнесъл по искане за изменение на мярка за задържане на непълнолетно лице“. Обясни – искането за промяна на мярката за неотклонение е направено на 23 август по наказателно дело, разпределено на съдия Лалов в края на юни.

(По въпросното дело заради ненасрочено заседание за мярката председателят на СРС Александър Ангелов в началото на септември е сезирал Инспектората, оттам са му отговорили той да предприеме действия като ръководител. Ангелов писмено задължава Лалов да се произнесе, а съдията писмено му отговаря, че след депозирането на оставката той има задължения само към изписване на актовете по приключили дела. Самата справка от СРС сочи, че всички тези актове са изписани.)

Цветинка Пашкунова се включи в дебата. Тя бе категорична: „Наистина процедурата предвижда всички назначения да минават през КАК. В случая обаче става дума за подадена оставка, това е конституционно право на всички магистрати, за оставката се е произнасял и Конституционният съд. Не виждам какво друго би направила КАК освен да действа като пощенска кутия. За изказването на г-н Магдалинчев – от приложената справка е видно, че към момента Методи Лалов е изписал делата си, а по отношение на цитираното НОХД, той е бил сезиран с искане за промяна на мярката за неотклонение и е трябвало да се произнесе. Но, така или иначе, от материалите е видно, че той изобщо не е насрочил заседание по чл. 270 НПК за подобно произнасяне. Така че аз предлагам да гласуваме оставката, ние не можем да ограничаваме това конституционно право“.

Вероника Имова бе на друго мнение: „Съгласна съм, че е конституционно право. Но по висящо НОХД той е бил длъжен незабавно да се произнесе по искане за промяна на мярка и то спрямо непълнолетен подсъдим. За това като последен акт, който той дължи на правосъдието, е да се произнесе по това искане. Противното означава да откаже правосъдие, а председателят на СРС да наруши принципа на случайно разпределение, тъй като докладчикът е действащ магистрат. После ние можем да гласуваме оставката. А и КАК не си е свършила работата – колкото и формално да се отнасяме към работата й, от октомври 2016 г. няма прецедент за непроизнасяне по искане за освобождаване от длъжност, независимо от основанията“.

Олга Керелска обяви: „Имало е дебати за оставките и директното внасяне, не мисля, че ако днес я разгледаме директно, ще нарушим закона. По друг начин стоят нещата при гласуването на заемане на позиция в органите на съдебната власт – било като съдия, било като ръководител. Ситуацията е коренно различна. Друг е въпросът, че е трябвало да се произнесе по искането за мярка, но ние трябва да решим дали ще придадем на това характер на отлагателно вето“.

Даниела Марчева пък напомни, че на последното предваканционно заседание кадровиците отказали да гласуват увеличение на щатната численост на съдилища, докато въпросът не се разгледа от КАК и нещата запричилвали на двоен стандарт.

„Не става дума нито за двоен стандарт, нито за привилегии, а за коренно различни въпроси. Оставката е конституционно право, да избереш професия, не можем принудително да оставим Лалов на работа в СРС, тук няма оценъчна дейност. Конституционният съд заявява, че не е необходимо да се обсъждат мотивите за оставката, изисква се само тя да бъде приета“, отговори Пашкунова.

Лозан Панов каза: „Става дума за оставката на един съдия, който не иска повече да е съдия. Заявлението е подадено на 1 август, иска да бъде освободен от 2 септември, спазва едномесечния срок. Подава заявлението в период на съдебна ваканция, каквато няма във ВСС, очевидно е че до 2 септември би трявало да се произнесем, Направихме два опита за това. Днес е  третият. Има и аналогия , Пламен Георгиев – за него можеше да се случи, а за други не може!“

Тук Драгомир Кояджиков пламенно възрази: „Там има решение на КАК и на етичната комисия на Прокурорската колегия, а кой наруши правилата за Лалов и не изпрати заявлението на съдийската КАК?! Нарочно проверих за Пламен Георгиев, защото го твърдите не само вие, а и различни „писачи“! Продължавате да развивате тезите на някакви „драскачи“!

Вероника Имова заключи: „Учудвам се, че дебатът ни протича за това дали да спазим закона, не ни прави чест. Ние трябва да спазим закона, с което не налагаме на колегата упражняване на принудителен труд! Чл. 166, ал.2 ЗСВ дава възможност на магистрата да си изпише делата – заради правото на правосъдие, това го няма при другите трудови правоотношения. За предните две дати да не говорим, защото нямаше и формални основания за гласуването на оставката, не си беше изписал делата. Да, сега ги е изписал, но това е ролята на КАК – да прецени налице ли са формалните предпоставки за гласуване на оставката. Заради непроизнасянето по мярката смятам, че и днес не са налице основанията, дори и да пренебрегнем правомощията на КАК. Аз лично няма да гласувам оставката преди произнасяне на КАК!“

Севдалин Мавров прикани: „Съдия Лалов трябваше да разгледа това дело, гледам молбата за изменение на мярката – заради влязла в сила присъда лишаване от свобода, преписката не е трудна за решаване. Оттук нататък обаче да сме категорични за всички – при ненаписано дело не освобождаваме никого, независимо дали наказателен или граждански съдия, защото сме го правили“.

Последва гласуване.