DeFakto.bg DeFakto.bg
Режимът за отстраняване да отпадне от специалния закон, а магистратите да не декларират членство в съсловни организации
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане пореден, нов проект за промени в Закона за съдебната власт. Той е различен от проекта „Кирилов“ за отстраняването и уволняването на „тримата големи“ в съдебната власт.
Проектът, чието обсъждане стартира днес, вече бе представян пред Съвета за съдебна реформа, тогава Де факто го описа подробно. Новостите са в сферата на атестациите, дисциплинарните производства, обезщетенията за мудно правосъдие, отстраняването от длъжностт на магистрати. И тогава, и сега бие на очи включването на върховните магистрати – от ВКС, ВАС, ВКП, ВАП и националното следствие в кръга на „атестираните“ (ако някой се е усъмнил в тяхната етичност или професионализъм), възстановяването на помощните атестационни комисии по места, изискването непременно кадровик да оглавява ключовите комисии по атестирането и конкурсите към двете колегии на ВСС, новите основания на министъра на правосъдието да отказва обезщетение за мудно правосъдие и ред други.
Прегледът на сегашните текстове откроява и нови моменти, в изпълнение на публично заявени намерения от правосъдния министър Данаил Кирилов.
Така в проекта се предлага вариант, според който уредбата на отстраняването на магистратите от длъжност по чл. 230 (след произнасянето по въпроса от Конституционния съд) изцяло да отпадне от Закона за съдебната власт. Ако тази идея бъде приета, съдиите, прокурорите и следователите ще бъдат отстранявани по общия за всички ред на Наказателно-процесуалния кодекс – по искане на прокуратурата и с произнасяне на съд. В конкретния случай тяхната, включително професионална съдба, ще е изцяло в ръцете на спецпрокуратурата и спецсъда, на които вече са подсъдни „магистратските“ дела. Досега в ЗСВ искането за отстраняването от длъжност на магистрат се прави от главния прокурор и по него се произнасят колегиите на ВСС – съдийската или прокурорската.
Друго „ново“ в сравнение с първоначалния проект е предложението от закона да отпадне задължението за магистратите да декларират членството си в съсловни организации. Любопитното е, че този текст бе вкаран преди две години в правната комисия на НС, председателствана от Данаил Кирилов и нуждата от него се обясняваше с „прозрачността“ за действията и битието на магистратите. Изниква въпросът: докога законотворчеството ще се движи на принципа „проба-грешка“?!
След обявяването на първоначалния вариант на проекта Съюзът на съдиите заяви, че измененията са ненавременни, защото не почиват на цялостна концепция за прозрачно, демократично и ефективно управление на съдебната власт и кариерно развитие на магистратите. И, отделно, издигнаха особена инициатива – занапред Съдийската колегия да разрешава привличането на съдия към наказателна отговорност. Въпросните предложения и съображения, явно, са оставени без внимание.
Съобщението на Министерството на правосъдието:
„Усъвършенстване на регламента за конкурсите и атестациите на съдии, прокурори и следователи и прецизиране на правилата за дисциплинарни производства срещу тях предвиждат промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), публикувани днес за обществено обсъждане на сайта на Министерството на правосъдието.
Законопроектът, изработен от широк кръг експерти, цели преодоляване на формализма при прилагане на редица норми и оптимизиране на процедури.
По отношение на атестирането се предлага създаване на помощни атестационни комисии при съдилищата, избирани „ad hoc”, редуциране на правомощията на действащите магистрати в състава на комисиите по атестирането и конкурсите, намаляване на видовете и редуциране на извънредните атестации.
Внася се яснота относно критериите за определяне на наказания във връзка с дисциплинарните производства. При определяне на вида и размера на наказание за системно неспазване на сроковете в процесуалните закони, съответно действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, следва да се вземат предвид и индивидуалната натовареност на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат както и натовареността на органа на съдебната власт, в който е извършено нарушението. Прецизирани са още разпоредбите относно давностните срокове за образуване на дисциплинарно производство, както и сроковете за разглеждане и произнасяне на съответните органи. Предлага се при изтичане на съответните давностни срокове, дисциплинарно производство да не се образува, а образуваното се прекратява.
Оптимизира се и регламентът за разглеждането на заявления срещу забавено правосъдие, както и дейността по извършването на проверки на имуществените декларации и на проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи
Измененията касаят още и разпоредбата на чл.230 от ЗСВ и отпадане на задължението за магистрати да декларират членството си в съсловни организации“.
