Последни новини
Home / Актуално / Рашидов свали маската – на властта й дойде до гуша от свободното слово! И рецидивите от тоталитаризма се повтарят.

Рашидов свали маската – на властта й дойде до гуша от свободното слово! И рецидивите от тоталитаризма се повтарят.

Defakto.bg

Е, как не се намери поне една „черна овца“ измежду прокурори,  полицаи, агенти и пр., която да изкаже критична мисъл за единствения кандидат за главен прокурор?!

Свалянето от ефир на Силвия Великова е зле маскиран опит да се заглушат мненията на общественици, юристи, неправителствени организации и граждани

           Петър Обретенов, адвокат

„АЙДЕ, СТИГА С ТАЗИ СВОБОДА НА СЛОВОТО”, възкликна  председателят на комисията по културата и медиите при Народното събрание Вежди Рашидов. Според него, всеки ден се плюели в медиите като каруцари, а са се заигравали, че няма свобода на словото.  Минат ли се границите, идвала слободията.  Рашидов обаче не уточнява кой прекрачва тези граници и кой протестира за посегателствата върху свободата на словото. Но емоционалното му изказване съвпада по време с протеста на журналистите от БНР против свалянето от ефир на водещата журналистка по тема „ Правосъдие”  Силвия Великова и свързаното с това безпрецедентно в цялата история на това радио спиране на предаването му.  Не чух и не видях, обаче, преди около седмица, председателят на комисията да изригне с възмущение и отвращение срещу скандалната порнографска публикация на „ПИК” и да я квалифицира имено като прекрачване не само на границите на свободата на словото, но и като долнопробна порнография, която трябва да бъде строго санкционирана. И светкавично да свика комисията на извънредно заседание за тази цел.  Или, ако е казал нещо по този въпрос / ако съм го пропуснал / , то не е било с тежестта, значението и последствията, които думите на един председател на комисия на парламента, която определя медийната и културна политика на държавата и следи за спазването на конституционните повели за свобода на словото и на мненията, трябва да имат. Разминаването по време на това знаменателно изказване на Вежди Рашидов ясно сочи от кое, според собствените му думи, се притеснява той: медийното отразяване на общественото  мнение срещу номинацията на Гешев.

            Доживяхме и до това: председателят на комисията, която трябва да следи за свободата на словото и на конституционното право на изразяване на мнение да роптае против изявите на журналисти и общественици, които смятат, че тази свобода е в опасност с конкретния пример за преустановяването предаването на програма    „ Хоризонт” по БНТ и свалянето от ефир на водещата журналистка по тема „Правосъдие” Силвия Великова, а да нехае за долнопробната „култура”, която насаждат някои медии. Доживяхме до реминисценции за отминали времена, описани в епиграмите на Радий Ралин: „ В креслото на Иван Вазов се пъчи Начо Папазов” и „  Не ме е страха от министър на културата, а ме е страх от културата на министъра”.

            Впрочем, усещането за déjà vu (вече видяно, вече преживяно) е особено актуално в сегашната обществено-политическа действителност. Свидетели сме не само на „избори” с единствен кандидат – справка: номинацията на Иван Гешев от ВСС за главен прокурор, но и на трогателно единодушие на „трудовите колективи”, в подкрепа на една единствена кандидатура,  като по времето на реалния социализъм на Живков.    Подкрепят я единодушно не само  членовете на прокурорската колегия на ВСС, но и  институциите зависими от прокуратурата и гл. Прокурор: следователи, ДАНС, МВР. Е, как не се намери поне една „черна овца“ да изкаже критична мисъл за тази личност!

Това поведение е противно на човешката природа, особено в контекста на душевността на българина, описана  картинно от Иван Хаджийски. Винаги изпъкващите пред всички са били, меко казано, предмет на критика от някои свои колеги по занятие, които са пренебрегнати или  изтикани на задна позиция. Няма, макар и единичен, изолиран случай, на подобно поведение, в сегашните прояви на посочените институции!  Как да си обясним това странно, противоречащо на човешката природа, единодушие? И, както често се случва, логичният отговор идва от сравнителен анализ на две явления.  Това „ единодушие” е огледален образ на единодушието на трудовите колективи за избора на единствения кандидат, посочен от единствената ръководна сила в държавата при тоталитарния режим. Извод, който показва, че българската прокуратура е все още, въпреки всички оценки и препоръки на важни европейски органи и институции,  с тоталитарна структура и същност.

            Общественото мнение срещу кандидатурата на Гешев не се изразява само с уличен натиск, при който „ улицата започва да кадрува”, както се опитва да измести проблема Рашидов. Против тази номинация възразяват, и то с убедителни аргументи, много други общественици, политици, видни юристи, необвързани с прокуратурата съсловни юридически институции и организации. Снемането от ефир на Силвия Великова е зле маскиран, несръчен опит да се заглушат тези мнения. Обясненията на злополучно назначения главен директор на БНР са толкова смехотворни, че не се нуждаят от коментар, нито от опровержение, защото са явни неистини, да ми просят читателите за този евфемизъм на друга дума от обикновения говор.. Въпросът е КОЙ СТОИ ЗАД НЕГО,  защото очевадно е,  че този млад човек, който се оправдава, че от липса на административен опит е допуснал, по думите на премиера, това безобразие, не е авторът на този сценарий.

Кои са „ главанаците”, по израза на премиера, които са го режисирали? Отговорът не е с повишена трудности и се свежда до този на въпроса формулиран още от Цицерон: Qui bono, кому е изгодно това? Ясно е, че репортажите на Великова, в които тя отразява и мнението на протестиращите против номинацията на Гешев, едновременно с официалната позиция на ВСС и поддръжниците й, дразни тези, които са със самочувствието на всевластни господари на единната и централизирана прокуратура, която се командва еднолично от главния прокурор.  Но Сотир Цацаров, за разлика от Гешев, е много интелигентен и професионално подготвен, за да не съзнава, че тази номинация има много кусури.  Тогава, само Господ ли стои над него или има земни властелини, които фактически, а не формално определят един подбор на личности в съдебната система / и не само там /, която да я направи тям послушна? КОЙ или КОИ? Това е въпросът който от години тегне със страшна сила в българското общество и от отговорът на който зависи дали ще станем нормална, европейска, правова държава или ще живеем с рецидивите от тоталитарното минало.

            От Главна прокуратура беше съобщено, че започва разследване КОЙ е виновен за безпрецедентното спиране на предаването на БНР. Лично Главният прокурор Сотир Цацаров е наредил това и е възложил на своя заместник Иван Гешев да го ръководи. По – голяма гавра с общественото възмущение срещу посегателството срещу свободата на словото и на правото да се изразява мнение едва ли може да се сътвори. Не съзнава ли уважаемият главен прокурор, че г-н Иван Гешев е причината за скандала с БНР , поради което той е лично заинтересовано лице по смисъла на НПК – основание за отвод от това разследване. Самият Иван Гешев, вместо да приеме да ръководи разследването, трябваше да си направи отвод. Този начин на действие на прокуратурата е поредният неин гаф, който не може да остане без реакция не само от професионалната гилдия, но и от уважаващата себе си българска общественост. Той показва, че прокуратурата е изгубила чувството за мярка при спазване на основни принципи в съдопроизводството.

От скандала с отстраняването на Силвия Великова от ефира на БНР става абсолютно ясно, че номинирането на Иван Гешев за главен прокурор не е специфичен проблем засягащ само функционирането на съдебната власт. Той е проблем свързан със спазването и защитата на основни конституционни принципи      и то не само на свободата на словото и на правото за изразяване на мнения. Съдебната власт по конституция е задължена да защитава всички законни права и интереси на гражданите и юридическите лица. Ако една нейна институция – прокуратурата, се превърне от техен защитник в реална заплаха за нарушаването им, това е действително конституционен преврат, както посочи Михаил Екимджиев, чието мнение не е безразлично за Страсбург.  Ще търпим ли докато Страсбург ни оправи?

*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

About De Fakto

Проверете също

СЕС посвети книга на българския съдия Александър Арабаджиев за 18-годишния му принос в съда

На 6-ти февруари 2024 г. в Съда на Европейския съюз се проведе церемония в чест …

Бившият кмет на община Доспат Красимир Долев осъди ПРБ на обезщетение от 150 000 лева за тежко и незаконно обвинение

АС -Пловдив присъди обезщетение от 80 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.