Последни новини
Home / Законът / „Цензът“ за митничарите – да не са обвиняеми и подсъдими, е противоконституционен, реши КС

„Цензът“ за митничарите – да не са обвиняеми и подсъдими, е противоконституционен, реши КС

Defakto.bg

Въведеното в края на 2018 г. ново изискване към митническите служители – да не са привлечени като обвиняеми и да не подсъдими за умишлено престъпление от общ характер, е противоконституционно.

Съдия Таня Райковска

То зачертава презумпцията за невиновност, създава неясна формула за нелоялност, ограничава правото на труд отвъд конституционно допустимия предел, лишава засегнатите от ефективна защита на правата им – са основните аргументи на Конституционния съд. Решението, по доклад на съдия Таня Райковска, е гласувано единодушно от 11 конституционни съдии днес. Отсъствал е само председателят Борис Велчев.

Делото в КС бе образувано по искане на Висшия адвокатски съвет. Защитниците атакуваха създаденото ново изречение в чл. 10, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) (обн., ДВ, бр. 15 от 6.02.1998 г., последно изм., ДВ, бр. 32 от 16.04.2019 г.). Оспорваната и обявена за противоконституционна разпоредба гласи: „ Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.“ Тя е въведена в Закона за митниците с преходни разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане – познат „законотворчески“ прийом.

В решението на КС се казва:

„Без да се оспорва възможността защитата на авторитета на службата да бъде третирана като легитимна законодателна цел, чието постигане в отделни случаи, включително когато служител бъде привлечен като обвиняем или получи качеството на подсъдим за престъпление, може да наложи ограничения в правото на труд и свободен избор на професия, оспореният текст игнорира съществуването на друг, по-малко ограничаващ правото на труд  законоустановен начин на постигане на преследваната цел – възможността по чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за временно отстраняване от длъжност на съответния служител.

Наред с това, липсва предвидена в закона адекватна и ефективна закрила на лицето срещу освобождаването от длъжност на основанието, посочено в оспорената разпоредба. Съдебното оспорване на законността на  прекратяване на трудовото или служебното правоотношение би било с предизвестен край, доколкото единствените предпоставки, които ще подлежат на съдебна преценка, са свързани с факта на заемане на съответната позиция в митническата администрация на лицето и с факта на повдигнатото срещу него обвинение за умишлено престъпление от общ характер.

Конституционният съд намира за уместно да отбележи, че отсъства  всякаква възможност за преразглеждане на случая при промяна на релевантните обстоятелства по чл. 10, ал. 1, изречение второ ЗМ, включително при постановяване на оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство и законът не гарантира връщането на митническия служител на заеманата до прекратяване на служебното правоотношение длъжност. Ограничението е непропорционално, защото целите на закона могат да бъдат успешно и ефективно постигнати и без него.

В своята практика относно  временното отстраняване от длъжност на държавни служители и магистрати, които са привлечени като обвиняеми за престъпления, свързани със службата им (Решение № 5 от 2016 г. по к. д. № 2/ 2016 г., Решение № 10 от 2018 г. по к. д. № 4/2017 г., Решение № 2 от 2018 г. по к. д. № 2/2018 г.) Конституционният съд е приел, че временното отстраняване от длъжност, макар и да разкрива белезите на преследвана легитимна цел – защита на специфичния авторитет на службата, е непропорционална мярка, водеща до ограничаване на правото на труд и свободен избор на професия. Тези изводи, с по-голяма сила важат и в настоящия случай, където не се обсъжда временно отстраняване от длъжност, а по-тежката като последици мярка – прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на митническия служител.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, изречение второ ЗМ не е съобразена и с  изискването да се използва най-мекото според обстоятелствата средство за ограничаване, като елемент от принципа за пропорционалност.  Отсъствието на мотиви и законодателна обосновка в подкрепа на възприетото в чл. 10, ал. 1, изречение второ ЗМ разрешение не убеждава, че са потърсени и обсъдени алтернативни и по-щадящи за правото на труд способи за постигане на целения резултат. Подобен  подход е отстъпление от конституционния разум за дължим  демократичен законодателен процес в  сферата на основните права – чрез задълбочен дебат в рамките на законодателния процес, без прибързаност и импровизация,  да се защитят балансирано правата и свободите на всеки член на обществото“.

About De Fakto

Проверете също

Преди да се произнесе окончателно, КС запозна със събраните доказателства вносителите, оспорили изборите за НС

Конституционният съд даде срок до 25 февруари на всеки от вносителите на исканията за установяване …

СРС върна на прокуратурата обвинителния акт срещу Христо Шопов заради непреведена на английски фраза

Софийският районен съд върна на Софийската районна прокуратура обвинителния акт срещу актьора Христо Шопов за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.