DeFakto.bg DeFakto.bg
И четирите проекта за промени в института на съкратеното съдебно следствие – на БСП, ВМРО, „Воля“ и на ГЕРБ, бяха одобрени за първо четене от правната комисия на парламента. Депутатите от управляващите, както и от ДПС и „Воля“ подкрепиха и четирите, а от БСП гласуваха „въздържали се“ за предложенията на ГЕРБ.
На заседанието – многолюдно дотам, че залата на комисията в бившия партиен дом буквално се пукаше по шевовете, бяха дошли и близки на убити деца и на жертви на тежки престъпления. Обяснимо – законотворческите идеи се родиха след трагедията с момиченцето в село Сотиря. Да изкажат професионалното си мнение в правната комисия бяха върховните съдии Галина Тонева и Милена Панева, главният прокурор Сотир Цацаров, правосъдният министър Данаил Кирилов.
Както е известно, три от проектите – на БСП, ВМРО и Атака са идентични и предлагат съкратеното следствие, при което при признаване на фактите и доказателствата на обвинението присъдата се редуцира с една трета, да не се прилага за умишлени убийства и тежки телесни повреди. Идеите на ГЕРБ са по-други – съкратеното производство да се запази, но за умишлените убийства, тежките телесни повреди, блудствата и изнасилванията редукцията на наказанието да е до 1/5, като съдът получава право на преценка. Той ще преценява и дали да заменя в тези случаи присъдата доживотен затвор с от 20 до 30 г. лишаване от свобода.
И още – първите три проекта предлагат възстановяване на отменения чл. 369а от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), визиращ основанията, при които не се допуска съкратно съдебно следствие. Проектът на ГЕРБ по темата е за промени в материалния закон, в чл. 58а от Наказателния кодекс (НК).
От името на прокуратурата Сотир Цацаров заяви подкрепа за кардиналния вариант за отпадане на съкратеното производство за тежките престъпления. И обяви, че четвъртият проект (на ГЕРБ), в който се изменя и НК, ще доведе до съществуването на два правни режима, като правилото е, че винаги се прилага по-благоприятният, сиреч сегашният. Учудващо, главният прокурор не подкрепи и идеите при съкратеното производство да се взема и становището на обвинението и ги илюстрира така – някой иска да си признае, но прокуратурата смята, че той не трябва да си признава!
Впечатли и един момент от изказването на министър Данаил Кирилов. Той заговори за неудоволствието си, че в резултат на обществени протести (които определи като справедливи) се налагат промени в наказателните закони, при положение, че в края на годината Министерството на правосъдието ще предложи нова концепция за наказателната политика.
Обяснимо, почти извън дебата остана друго предложение на ГЕРБ, разширяващ подсъдността на специализирания съд и с делата, водени от бъдещата Европейска прокуратури. То е лаконично аргументирано с прилагането на еврорегламента за общата Европейска прокуратура, без пояснения защо и тези казуси трябва да се окажат точно при спецправосъдието. По темата се изказаха само двама – Сотир Цацаров, който подкрепи това предложение на управляващите. И Крум Зарков (БСП), който го определи като преждевременно.
Дебатът, с леко „протестърски“ сюжет
„Не бива със закон да е отнема възможността подсъдимият да прави признания и други действия, които облекчават процеса. Никой не може да забрани на подсъдимия да признава факти и обстоятелства в негова вреда. Важно е как това поведение ще бъде преценено и оценено от решаващия съд. И досега той приема признанието като смекчаващо отговорността обстоятелство. Според нас няма пречка процесът да е съкратен, а на финала съдът да прецени, че това не е достатъчно за смекчаване на наказанието. Когато обществото реагира, то винаги има право. Но в практиката на това, а и на предното НС се е следвала политика на внимателност и предпазливост за популистки изменения. Изразявам съчувствие към всички близки на жертвите на престъпление, но апелирам да не се заразяват от ситацията, това са институти, които ще дейстмат в бъдеще. Изразявам известна неудовлетвореност, че през декември би трябвало да обявим концепцията за нова наказателна политика. Сега извеждаме един проблем, решаваме на парче“, каза правосъдният министър Данаил Кирилов.
Призова на първо четене да бъдат подкрепени и четирите проекта, защото така за второ четене законодателят „ще има широки възможности за избор“.
Йордан Цонев (ДПС) тутакси откликна: „Абсолютно не съм съгласен, че когато обществото протестира, винаги е право. Важно е какво разбираме под общество, ако е „Отворено общество“, това не е вярно. Ако е цялото общество – да. Не всеки, застанал на един ъгъл зад едно НПО изразява мнението на обществото!“
Думата взе главният прокурор Сотир Цацаров. Той заяви: „Не помня „Отворено общество“ да е протестирало, то налага идеите си по друг начин“.
По същество открои два въпроса. Първият – да се ограничава ли приложното поле на съкратеното съдебно следствие. И ако да – кой подход да бъде предпочетен – на изключване, чрез НПК, или чрез изменения на НК. Цацаров обяви: „Според прокуратурата приложното поле трябва да бъде ограничено, не заради популизъм, а защото трябва да изберем между две ценности – наказателен процес в срок и общественото чувство за справедливост. В случая трябва да предпочетем по-високата ценност, справедливостта. Предлаганите изменения в НПК са за възстановяването на чл. 369а. Това е радикалният подход, съкратеното съдебно следствие безусловно се изключва при умишлено причиняване на смърт и на тежка телесна повреда. А чл. 55 НК продължава да предвижда, че признанието се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство. Предлаганото в другия, четвъртия проескт изменение в Наказателния кодекс ще постави включително въпроса за по-благоприятния закон, това безспорно е действащият и ще отекне във висящите наказателни производства“. После главният прокурор обяви и подкрепата за изменението в НПК за новата подсъдност на спецсъда.
Галина Тонева от Върховния касационен съд (бивш зам.-главен прокурор) обяви пред депутатите: „Ние сме съдии, представители на арбитъра, който трябва да е на равно разстояние от всички страни в процеса, от обвинение, обвинени и жертви. Промяната, според нас, не е особено наложителна. Но наказателната репресия е въпрос на наказателната политика, определяна от изпълнителната и законодателната власт. Ние нямаме възражения срещу първите три проекта за пълното отпадане на съкратеното съдебно следствие в изрично посочените категории дела – това е приоритет на НС да реши как да уреди тези отношения. Все пак ще посоча два-три аспекта, които биха били минус за правораздаването по наказателните дела. Ако отпадне институтът на съкратеното съдебно следствие за тази категория дела – едни от най-тежките и едни от най-трудно доказуемите, при липсата на възможност подсъдимият да получи някакъв бонус да направи признание, това ще лиши съда от ценен източник на доказателсва. Липсата на приложното поле на този институт задължава съдилищата отново да събират целия набор от доказателства, което неминуемо ще доведе до забавяне, усложняване, оскъпяване на процеса. Аз лично не съм убедена доколко чувството за справедливост ще бъде възстановено с отпадането на института спрямо тези престъпления. Чувството за справедливост винаги е субективно, близките на жертвите никога няма да са доволни, за тях присъдата винаги ще е несправедлива. А вземането на решение е орисия на съда„.
Съдия Милена Панева, от ВКС, говори само за проекта на ГЕРБ. И каза, че той поставя под съмнение привилегията, с която подсъдимият би признал фактите пред съда. Което, от своя страна, води до ред въпроси, проблеми и несигурност, включително „поставя под условие“ и правото на защита, което е невъзможно. Съдия Панева предупреди – при предлаганата в четвъртия проект уредба за съда остава неясно дали и как ще отчита признанията, ако реши да не прилага съкратената процедура и ще настъпи тотален разнобой.
След направени възражения от министър Кирилов, поясни: „Проблемът, който се създава, не е житейски, а чисто юридически. Когато подсъдимият упражнява права, той трябва да е сигурен какъв ще е ефектът и при какви условия. Този законопроект не дава такава сигурност. Предлаганите изменения обезсмислят цялата процедура на съкратеното съдебно следствие“.
Пътьом Хамид Хамид постави въпроса дали има статистика за оправдателните присъди по реда на съкратеното производство, което предизвика брожения в залата – при признаване на фактите и доказателствата на обвинението оправдания обичайно няма.
На това обаче Галина Тонева отвърна: „Съдът не е длъжен да осъди лицето, макар и по съкратеното производство, защото подсъдимият признава фактите, а не вина. Има случаи, когато фактите не сочат вина и той е оправдан, но това са единични случаи. Бум на самопризнанията обаче у нас има има след въвеждането на съкратено съдебно следствие. То не води единствено и само до сдобиване от съда с признание, а до отпадане на необходимостта за проверка на вкички доказателства по делото, изчезват хипотезите някой да се е отрекъл от показания, поредна експертиза да е установила друго. Наказанията, смея да твърдя, в голямата част от случаите са нелеки – 30 г. за някои може и са малко, но за други е доживотен затвор“
На финала председателят на правната комисия Анна Александрова заяви: „ПГ на ГЕРБ ще подкрепи всички проекти. Но хората трябва да знаят и да разберат, че като отменим съкратеното съдебно следствие, това не е гаранция, че съдът ще наложи най-тежкото наказание„.
