DeFakto.bg DeFakto.bg
Докладчик е отведен след „служебна проверка“
Нов кръг от дела се завърта покрай известната съдийка Мирослава Тодорова, която бе и първият председател на Съюза на съдиите у нас.
Върховният административен съд (ВАС) е сезиран както с жалба от Тодорова, така и от Инспектората на ВСС.
Съдийката, чието име за последно влезе в публичното пространство след безпрецедентното разпространяване на личните й данни на официалната страница на Инспектората (имотната й декларация бе публикувана без заличаване на ЕГН-тата, включително на съпруга и мамолетния син, данните от личната карта и адреса на семйството, а файлът бе озаглавен NE SE CHISTIIIII), се е обърнала към ВАС по друг, също скандален повод. Мирослава Тодорова обжалва решението на Съдийската колегия на ВСС от 16 юли, на което след три отлагания кадровиците намалиха атестационната оценка за работата й и я сведоха до „добра“, от 89 точки. За сравнение на същото заседание друга, също известна съдийка от СГС – Петя Крънчева, бе произведена в почти пълен отличник, получавайки 98 точки от максимални 100.
Мотивите за тази ножица в оценяването останаха неизвестни. За Тодорова бе посочено само, че имала дисциплинарни наказания, но кадровиците пропуснаха да отбележат – до едно погасени по давност. За това пък понижената оценка твърдо стопира какъвто и да е кариерен ръст, не позволява и придобиване на по-висок ранг.
Още през юли съдийката е оспорила като немотивирано оценяването й от кадровиците. Липсата на аргументи е сред „тежките“ основания за отмяна на решения на ВСС.
Делото във Върховния административен съд е образувано на 19 август, сочи системата на съда. А на 9 септември определеният по жребия на случайния избор докладчик Николай Гунчев е отведен след „извършена служебна проверка“. Останалите от състава са били Румяна Папазова – председател и Десислава Стоева. В окончателното определение на ВАС по този повод се казва:
„При извършената служебна проверка се установи, че по отношение на докладчика Н. Гунчев са налице основания за отстраняването му от участие в съдебния състав. Съдия Гунчев, както и съдия Тодорова, са дългогодишни членове на Съюза на съдиите в България (ССБ), а в определени периоди от време и част от ръководството му. В тази връзка двамата са участвали съвместно в множество мероприятия и инициативи на ССБ, а между тях са се създали лични отношения, естеството на които би могло да породи съмнение в обективността и безпристрастността на съдията-докладчик при разглеждане на жалбата на М. Тодорова срещу процесното решение на СК на ВСС, както и при решаване на делото по същество„.
Следва определяне на нов състав – Георги Георгиев – председател, Тодор Тодоров и Стела Динчева – докладчик. С определение от 16 септември, което също не подлежи на обжалване, новата тричленка на ВАС е приела жалбата на Тодорова за допустима и е насрочила заседание по делото за 22 октомври. Междувременно на последното заседание на Съдийската колегия за пореден път бе отложено вземането на решение за повишаването й в ранг „съдия във ВКС и ВАС“ заради липса на валидна атестационна оценка.
А пък още в края на април ВАС е сезиран и с жалба от Инспектората към ВСС. В която се опорва отказът на кадровиците да наложат ново дисциплинарно наказание на Мирослава Тодорова. Случило се е, след като в началото на април членовете на Съдийската колегия те събраха нужното мнозинство от 8 „за“, макар да гласуваха няколко алтернативни санкции за съдийката. Това дисциплинарно дело срещу нея, приключило безславно, бе тръгнало след сигнал на Сотир Цацаров и образувана проверка на Инспектората.
Това дело във ВАС се гледа от Росен Василев – председател, Сибила Симеонова и Юлия Тодорова – докладчик. Тримата са указали на Инспектората да установи, че „са били налице условията за издаване на административния акт“.
В жалбата си Инспекторатът твърди, че диспозитивът „не взе решение за налагане на дисциплинарно наказание на Мирослава Тодорова“ е лишен от мотиви, които да обосновават взетото решение, тъй като не са изложени „фактически и правни съображения по така взетото решение“.
По този повод в писмено становище до ВАС адвокатът на Тодорова Даниела Доковска напомня основни законови правила и принципи:
„Липсата на мнозинство за постановяване на решение за дисциплинарно наказание, когато е спазен процесуалният ред за разглеждането на предложенията за дисциплинарно наказание, не може да бъде преодоляна със съдебно решение, защото съгласно чл. 168 АПК съдът проверява единствено законосъобразността на оспорения административен акт и не може да дава указания по въпросите от компетентността на дисциплинарнонаказващия орган. В настоящия случай Съдийската колегия не е нарушила административнопроизводствените правила, като не е взела решение за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като решението вярно отразява правното значение на липсата на изискуемото от закона мнозинство.
Евентуалната отмяна на решението, с което не е взето решение за налагане на дисциплинарно наказание, не би довела до отстраняване на процесуална пречка за вземане на решение, тъй като непостигането на необходимото мнозинство изразява суверенна воля на членовете на Съдийската колегия по въпроси от компетентността на административния орган. Съдът не би могъл да дава указания на членовете на Съдийската колегия как да гласуват, за да сформират мнозинство, най-малкото поради това, че съществуват различни възможности за решаване на въпросите по същество – да не се наложи наказание, да се извърши различна индивидуализация на наказанията по вид и продължителност. Тезата, че съдът може да връща делото многократно на административния орган, докато членовете му не „коригират“ волята си така, че да се формира мнозинство за решение по същество на предмета на дисциплинарното производство, е абсурдна, доколкото се касае до орган, който заседава в един и същи персонален състав. След като при спазване на всички процедурни изисквания членовете на колективния орган добросъвестно са изразили чрез гласуване своето вътрешно убеждение, контролиращият съд не притежава сила да ги принуди да променят убеждението си и да гласуват другояче“.
Адвокат Доковска цитира и Тълкувателно решение 7 на самия ВАС, ключово за дисциплинарната практика по дела на магистрати, на финала е категорична: доводите на ИВСС по съществото на делото не са годен предмет на съдебно обсъждане.
