Защо съдът освободи Джок Полфрийман (мотивите на съдиите Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева)

Defakto.bg

Постановеното от Софийския апелативен съд предсрочно освобождаване на осъдения за убийство австралиец Джок Полфрийман – очаквано – взриви духовете.

Главният прокурор Сотир Цацаров обяви: „В конкретния случай ще кажа, че всеки трябва да носи отговорност за това, което прави. Ако кажа още нещо, това ще е крещящо неуважение към съдебния състав“. Сам определи изказването си като „тактично“ и „дипломатично“.

Премиерът Бойко Борисов изненада публиката – каза, че като премиер не може да коментира съдебните решения (давайки дан  на конституционните принципи за взаимоотношенията между властите и решенията на съда).

Парламентарните сили обаче единодушно осъдиха съда, надпреварвайки се в скалата на възмущението си.

Безспорно, за близките на убития Андрей Монов, за чиято смърт Полфрийман получи 20 години затвор, предсрочното освобождаване на осъдения, било и условно, е удар. И драма. Обяснимо реагират и близките на жертви на други престъпления. Тяхната мъка няма край и нищо не може да я заличи. Дори и Джок Полфрийман да беше изкарал пълните 20 години зад решетките.

В обществения дебат обаче се иска и обществен разум. И по света, и у нас наказанията се налагат не като възмездие (на принципа „око за око“ и „зъб за зъб“), водеща е генералната превенция – предупреждението спрямо другите, че за престъпленията се носи отговорност. Както и индивидуалната – наказанието се налага не като изтезание, а за „поправяне“ на престъпника, та да е безопасен за останалите, щом излезе на свобода. И това не са празни приказки.

Затова основният въпрос е: Изпълнен ли е законът в случая „Полфрийман“, отчетени ли са всички факти или съдиите са били ненужно (подозрително) снизходителни?

Де факто ви представя мотивите на тримата апелативни съдии, постановили предсрочното условно освобождаване – Калин Калпакчиев (за когото неведнъж вече бе напомнено, че е и председател на Съюза на съдиите), Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева. Определението бе публикувано днес, в него са и позициите на прокуратурата и на затворническата администрация.

За яснота – Полфрийман е освободен за остатъка от 6 години 6 месеца и 25 дни лишаване от свобода, като това е и неговият изпитателен срок- извърши ли ново престъпление, се връща обратно зад решетките. И още – по закон у нас условно предсрочно освобождаване се прилага при изпълнението на две условия: изтърпяване на поне половината от срока на наказанието и доказателства за „поправянето“ на осъдения. По първия критерий няма спор, че е изпълнен. Страните са спорели за „поправянето“.

Прокуратурата

Пред съда прокурор Трифонова заявява:

„Считам, че от приложените по делото доказателства не може да се направи извод, че същият е дал доказателства за своето поправяне. Намирам, че са налице доказателства за започнал положителен процес в тази насока, но не и за категоричен извод, че този процес към момента е приключил както изисква разпоредбата на закона. Съображенията ми са следните: В изготвена изготвената първоначално оценка на риска от рецидив са очертани дефицити в отношението на П. към правоотношението в междуличностни проблеми и умения за мислене. В първоначалния доклад от 11.02.2012 г. е посочено, че той не поема отговорност за извършеното правонарушение, не осъзнава жертвата, враждебен е към правната и съдебната система, трудно овладява импулсивността си, рядко мисли за последствията от действията си. Проследявайки останалите доклади, изготвени на 28.02.2013 г. и справки от 01.07.2013 г. и 06.11.2013 г., от 12.03.2014 г. и 02.10.2014 г., от 20.08.2015 г. не се установява промяна в неговото отношение към извършеното престъпление. Процес на промяна в положителна посока започва да се отбелязва в началото на 2016 г. ,когато е направена констатация, че са започнали да се формират известни позитивни нагласи и стремеж към осъзнаване на персоналната му отговорност, поради това на 20.01.2016 г. режимът на изтърпяване на наказанието е бил заменен от строг на общ.

Едва в препланирането от 07.06.2019 г. е посочено, че по отношение на извършеното престъпление, поема отговорността и разбира мотивите за него, осъзнава вредата която е причинил, мотивиран е за промяна.
Проследените от мен становища по доклади, планове за присъдата и препланирания по нея, водят до извод, че по-съществена промяна у лишения от свобода е настъпила едва през настоящата 2019 г. Доказателство за това е и обстоятелството до този момент, наред с положителните моменти в неговото поведение – учебна и обществена дейност, полаган труд, награди, същият е извършвал и множество нарушения на правилата в затвора, за което са му били налагани съответни наказания, като тези нарушения са започнали още през 2010 г. и са продължили до месец юни 2018 г., след която дата няма данни за други налагани наказания. Прави впечатление също, че положителният процес е започнал през 2016 г., т.е. по времето когато е наближавало той да изтърпи фактически половината от наложеното му наказание, което е основание да поиска условно предсрочно освобождаване. Като първите по-трайни резултати в тази поправителна работа се констатират едва през 2019 г. Поради всичко това, аз считам, че към момента липсват доказателства, че поправителния процес е приключил и че са постигнати целите на чл. 36 от НК, и че не може да се направи извод в момента, че в случая не се касае просто за съзнателно, формално деклариране на обстоятелства единствено и само с цел постигане на условно предсрочно освобождаване“.

Затворническата администрация

От името на затворническата администрация юрисконсулт подкрепя отказа на Софийския градски съд за предсрочно освобождаване на Полфрийман. Сочи, че той е започнал да върви в положителна посока, но процесът не е приключил и че рискът от вреди към обществото остава среден. Налице са извършени дисциплинарни нарушения и той не може да се третира ненаказан въпреки висящите дела пред ВАС. Не са налице несъмнени, трайни, категорични доказателства за поправяне. Затворът е огледало на обществото и, неспазвайки правилата на затвора, няма да спазва и правилата в обществото в бъдеще.

А, от гледна точка на генералната превенция, освобождаването ще има негативен отзвук сред лишените от свобода и обществото като цяло.

Защитата

Адвокат Калоян Ангелов заявява, че позоваването на дисциплинарните наказания е некоректно, те имат давност от една година, след това затворникът се счита за ненаказан. Наказанията през 2018 г. са били три, като две от тях са заличени с награди, а от третото – извънредно дежурство за срок от свобода от 7 дни, вече е изтекла една година. В същото време трите наказания, извършени в един ден, нарочно са отделени в три дисциплинарни производства – за да се препятства условното предсрочно освобождаване. В доклад от 2013 г. е посочено като проблем, че Полфрийман злепоставя администрацията, всъщност е пускал жалба. Последващо решение на Евросъда в Страсбург е категорично –  не може за жалба да бъде наказван който и да е, бил той и затворник. България е осъдена за нарушението.

През 2014 г. затворникът записва дистанционно висше образование, после учи и владее добре български език. Председател на българското затворническо дружество за рехабилитация, постигнато е преодоляване на желанието да прехвърля вината на другите. През 2016 г. излиза три пъти в отпуск като награда, но после в продължение на година и половина е единственият затворник, който не получава обещаната му в плана за изпълнение награда. Изпълнявал е това, което му е било наредено и не е било сериозни забележки към него. Оценката за риска му е изключително ниска, но лекият режим явно е недостъпен за чужденците заради изискването за адресна регистрация и близки на територията на РБ. Награждаван е 11 пъти. Проявява толератнтост, добронамерен, не употребява наркотици, има добра семейна среда и приятелка.

Самият Полфрийман

Самият Джок Полфрийман говори на български и заявява, че осем години – от 2007 г. до 2015 г. с него не е провеждано интервю с инспектор социална дейност. „Ако бъда освободен във всички случаи ще продължавам работата в Българско затворническо сдружение, иначе имам няколко варианта за работа – в България, в Германия, в Австралия, осигурени“, казва той. . Подчертава, че до 2015 г. е бил спрян от работа, за да няма „кръстчета“ и намаляване на присъдата. Но е завършил висше образование, като дните обучение също би трябвало да се признават.

„Моля съдът да ме пуска на условно предсрочно, защото няма според мен от страна на затвор какво повече да прави с мен, според закона и прогресивна система„, заключава Полфрийман.

Съдът

За неизплатеното обезщетение по присъдата

„СГС неправилно е обсъждал въпросите, свързани с гражданската част от присъдата и по-конкретно изплащано ли е или не обезщетението на потърпевшите. Тази предпоставка не е визирана в закона като такава, която е от значение за условното предсрочно освобождаване. Дори да се сподели тезата на първоинстанционния съд, че подобно обстоятелство може да се третира като релевантно, то първият съд не е следвало да поставя страните в позиция на процесуална изненада, а да им позволи да представят доказателства по този въпрос. Оттам насетне би следвало да прецени и наличието на обективни възможности за изпълнение или не на гражданското задължение на осъдения към настоящия момент, при отчитане на спецификата, че е лишен от свобода и при изследване на останалите обстоятелства за неговото материално и имуществено състояние. Също така въпросът дали и на какви основания е бил отказан трансфер няма отношение към настоящия доказателствен предмет. Само за пълнота: гражданското задължение е частично погасявано, като постъпилото обезщетение след осъждането на България в ЕСПЧ, е преведено на сметка на потърпевшите.“, се казва в определението.

Констатира се, че безспорно осъденият е изтърпял половината от наказанието – към настоящия момент фактически е изтърпял 11 години 8 месеца и 21 дни, отделно от работа е изтърпял 1 година, 8 месеца и 14 дни, остатъкът от присъдата е 6 години 6 месеца и 25 дни.

За наказанията

„Макар СГС да е отчел, че предходните налагани наказания на осъдения са заличени по смисъла на закона и за тях той не следва да се счита наказван, е приел, че от значение са и те, тъй като е длъжен да изследва цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Въззивният съд застъпва друго виждане, като счита, че разпоредбата на чл. 109 от ЗИНЗС несъмнено урежда обстоятелствата, при които осъденият се счита ненаказван и неговото наказание е заличено. Формулировката на разпоредбата не внася съмнение в логическото й тълкуване, доколкото тя е ясна и се предвижда безусловно в кои случаи осъденият се счита за ненаказван, нещо повече, предвижда се и изваждане на заповедите от личното досие на затворника. В случая това е сторено, защото в затворническото досие се съдържа заповед за изваждане на всички заповеди за налагани предходни наказания, които по силата на закона или пък заради награди, са били заличени и осъденият се счита за ненаказван за тях. Затова, този състав не намира, че следва да се позовава на заличените наказания като елемент от цялостното поведение на осъдения в затвора.“ Допълва, че ако го стори, то би следвало да прецени и вида и естеството на тези нарушения, тъй като те също са от значение, а когато заповедите не са налични, логично съдът няма как да изведе тази преценка. Той би могъл да се информира за естеството на допуснатите нарушения само въз основа на отразеното в докладите. „В този случай обаче СГС би следвало да съобрази, че част от тези наказания, които са заличени, но които той е съобразил по отношение на поведението на затворника са били наложени преди 2011 г., по-конкретно преди 10.08.2011 г. когато е приведена в изпълнение присъдата. Именно в този момент е започнала корекционната дейност въз основа на влязъл в сила съдебен акт, с който осъденият е бил признат за виновен в извършване на престъпление, въз основа на който той е въдворен да изтърпява наложената му държавна санкция. От момента, в който е влязла в сила присъдата – 2011 г. до 2014 г., по отношение на осъдения, видно от докладите е имало общо 5 наказания, едно, от които е това, за което България е осъдена по делото „Ш. и П. срещу България“ като е признато, че с налагането му държавата е осъществила нарушение на конвенцията, нарушавайки правата на осъдения. Останалите пък не са били свързани с проява на физическа агресия по отношение на когото и да е, като едно от тях, видно от отразеното в един от докладите, е било определено като демонстративно поведение на осъдения пред Комисията за разпределение на лишените от свобода…

Така или иначе последното наказание, за което има данни е било от 2014 г. като до 2018 г. няма данни за каквито и да е било укорими прояви на лишения от свобода. През същия този период по отношение на осъдения са констатирани множество положителни прояви, за които той бил награждаван, като от 2009 г. до 2018 г. общия брой на наградите, които е получил възлиза на 13. Освен изброените в докладите 11, към тях съдът отчита и заповед № 75/28.05.2019 г. и заповед № 179/16.11.2018 г., като по отношение на заповед № 75 съобразява разпоредба на чл. 166 от АПК и намира, че съдебното обжалване, за което има данни, че не е приключило и в момента, видно от събраните в тази инстанция доказателства, не е спряло изпълнението на тази заповед. През същия този период от време, също така е видно, че осъденият се е включвал във всички достъпни и предлагани от администрацията курсове: за периода от 2008-2009 година в курс за компютърна грамотност и български език, като за този период от време има данни, че е посещавал занятията редовно, ефективно е усвоявал познанията от провежданите занятия. За периода 2010-1011 г. е участвал в три различни курса, което се е случило и в периода 2011-2013 година. Назначен е бил отговорник на компютърната зала от 30.09.2015г., а след изтичането на една година е бил преназначен отново на тази длъжност. През 2017 г. на самия него е възложено провеждането на курс по английски език с лишени от свобода. През 2019 г. е бил назначен като отговорник в А.-клуба. Към настоящия момент по данни от текущия доклад и , назначен е да полага доброволен труд като градинар.

За „поправянето“

„От изложеното се налага извод, че по време на изтърпяването на наказанието е участвал в трудови, образователни, обучителни дейности и в множество обществено полезни прояви. Безусловно тези данни следва и да се третират от съда като доказателства за поправянето на осъдения, заявяват тримата съдии. „По отношение на личността на осъдения са изтъкнати единствено и то много добри позитивни данни, с това, че е с добри комуникативни умения, лидерска нагласа, толерантен към останалите, любознателен, с изявени интереси в различни области, активен, инициативен, последователен и упорит при реализация на целите си, сензитивен и реактивен към социалната среда, добронамерен и отзивчив като цяло, без расови и дискриминационни нагласи….

Всъщност заключението в последния доклад е, че лишеният от свобода „приема напълно отговорността за извършеното, разбира мотивите за него, признава вредата, която е причинил на жертвите“, че е мотивиран напълно за промяна към спазване на социалните норми и правовия ред. За това, че безусловно е постигната нужната корекция в тази насока, съдът отсъжда и по последния план за препланиране, видно в който в тази зона не е прието, че има какво още да се постигне. Във всички зони, които са били определени като дефицитни в първоначалния доклад и в следващите доклади до 2014 г., е отбелязан изключителен напредък. Съдът намира за нужно да отвори скоба и да посочи, От 2015 година насетне, в докладите вече се съдържат и по-конкретни данни като още през 2016 година рискът от рецидив е намален от 41 на 25 точки. Понастоящем този риск, поне така както е отразено в представения на съда актуален доклад възлиза на 12 точки, толкова е математическият му сбор. Ако към тях се добавят 5-те точки заради естеството на престъплението, заради което е осъден П. и които не подлежат на никакво снижение, защото са константна величина, то се налага извода, че общо към настоящия момент рискът от рецидив е оценен на 17 точки….

Съдът счита, че при тези данни за прояви на осъдения по време на изпълнение на наказанието, които сочат изцяло за положителна промяна у него, може да се приеме убедително, че изпълнението на целите на наказанието е дефинитивно и необратимо постигнато„.

И още: „Преди осъждането не е имал криминални прояви, по време на лишаването от свобода в нито един момент не е показал, че може да представлява риск било за лишените от свобода, било за администрацията, било за когото и да е друг. Нито една от проявите му не е свързана с насилие, незачитане на чуждите права или на правата в социума. Затова, а и като съобразява отразеното в методическите указания за оценка на риска, в раздел РВ-8, както и отразеното в личната книжка на осъдения, в която пък рискът за обществото е определен от среден към нисък, съдът намира, че поначало твърдението, че рискът за обществото и сега продължава да бъде среден може да се мотивира само с данните за престъплението, за което е осъден П., но не и с нещо друго. Но естеството на престъплението е константна величина, а законът не изключва определен кръг престъпления от тези, за които може да се допусне условно предсрочно освобождаване. Няма прояви на осъдения или данни за негови нагласи, от които да е изводим среден риск от вреди за обществото“.

На финала апелативните съдии заявяват, че тъй като осъденият не е български гражданин, а и заради липса на конкретни данни, които да го налагат, прилагането на пробационна мярка в рамките на изпитателния срок не се налага.