DeFakto.bg DeFakto.bg
Над 50 съдии, прокурори и адвокати от България и Румъния за втори път обсъждаха в Русе правата на човека и правоприлагането на европейското законодателство. Пред БНР проф. Атанас Семов, водещ медиатор на събитието коментира, че най-големият проблем е ниската степен на познаване веднъж – на правата, произтичащи от правото на ЕС. И втори път, непознаване на правата, които българските граждани имат по силата на Българската конституция, „които несъмнено остават водещи, по-важни, по-приложими“. Затова и въпросът как правото на ЕС да бъде приближено повече към гражданите е бил сред основните дискусии на втория семинар на българските и румънските магистратите, каза той.
Друг съществен въпрос, обсъждан на форума, е как да се подобри качеството на прилагането на правото на ЕС от националните съдии. “ По редица дела съдията приема, че правото на ЕС е неотносимо и отказва да се занимава с него. А това е нарушение. В други случаи прилага правото на ЕС неправилно или изобщо не го прилага – пак така в нарушение. Имаме примери на драматично неразбиране и непознаване – „съдията мери кръвното в градуси“ по въпроси от правото на ЕС. Разбира се, имаме и положителни примери„, коментира професорът.
Той се спря и на големите надежди „друг“ да ни оправи.
“ ЕС е напът да създаде два нови механизма – единият е Новият механизъм за наблюдение на върховенството на правото във всички държави-членки, с който ще бъде заменен досегашният мониторинг върху България и Румъния. Вторият механизъм е Европейската прокуратура. Много е важно да се разберат ясно две неща, каза професорът.
Първо, ролята на главния прокурор на тази нова Европейска прокуратура не е много голяма. Той има само ръководителски правомощия. Не толкова съществени, със сигурност, колкото има да речем главният прокурор по нашата Конституция.
Второ, Европейската прокуратура се занимава само с престъпления срещу финансовите интереси на Съюза и в частност във връзка с бюджета на Съюза за европейските фондове. И няма никакви правомощия по други въпроси, свързани с нарушения на закона от държавите-членки. Например корупцията – извън случаите, свързани с еврофондове. Ако има големи очаквания, нека те да бъдат намалени“.
Проф. Семов подчерта, че никой не може от Брюксел или другаде навън да ни свърши работата по отношение на върховенството на закона и правовата държава. „Впрочем тази работа трябваше да сме я свършили преди присъединяването ни към ЕС, защото това беше един от критериите за членство. И тогава ЕК си затвори очите по геополитически причини и предложи за приемане държави като България, Румъния и Полша, където далеч не беше покрит критерият за законност и права на човека„, заяви професорът.
За свободата на словото
За скандала в БНР и посегателствата върху свободата на словото у нас, проф. Семов каза: „Разтревожен съм преди всичко като гражданин. Това не е европейско, не е правово, не е конституционно, не е допустимо в една зряла демокрация. Това, което се случи има две части – еддната е натискът, а другата – реакцията. И реакцията на журналистите от Националното радио, както и на журналисти от други медии в подкрепа на БНР, беше реакция на едно зряло гражданско общество, чувствително, нетърпящо подобен вид безобразия. Тази реакция доведе веднага до прекратяване на този вид злоупотреба с власт. Разбира се, трябва да се отиде нататък, да се разбере кой и защо си позволи това. Това не е първият, няма и да е последният подобен пример. Но то показва и нещо положително – съзнанието за огромната роля на медиите, и на първо място, на Националното радио, като най-реактивна и най-точна медия в България„.
