DeFakto.bg DeFakto.bg
Страстите срещу определението на Софийския апелативен съд, с което бе уважена молбата на Джок Полфрийман за условно предсрочно освобождаване, се нажежават и ескалират.
Исканията вече са за отмяна на окончателното определение, оставки и дисциплинарни наказания срещу един или двама от постановилите го единодушно трима съдии.
Част от тях бяха огласени от младежкото ВМРО, чиито представители рано сутринта дойдоха във ВСС, други ще отекнат на организиран от „Атака“ протест пред Съдебната палата.
Определението на съдиите вече беше заклеймено от всички парламентарни сили, а главният прокурор Цацаров обяви, че всеки трябвало да носи отговорност за това, което прави.
От своя страна, бащата на убития от Полфрийман Андрей Монов, Христо Монов заяви днес пред бТВ, че ще внесе жалба в прокуратурата срещу предсрочното освобождаване на Полфрийман и ще настоява за възобновяване на делото. Обяви и че определението е незаконно, а „двама от членовете на този съдийски състав се покриха с позор за цял живот“. Интересно, кой ли му го е внушил?
Със сериозно закъснение започна днес и заседанието на Съдийската колегия на ВСС. Предположенията са, че на закрито кадровиците са обсъждали дали и как да реагират. В крайна сметка, явно са се отказали, поне засега.
Де факто представи мотивите на съдиите Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева. Тримата, единодушни в решението си, подробно обсъждат представените доказателства и техния прочит през законовата процедура на условното предсрочно освобождаване. Процедурата не е за определяне на вина – Полфрийман е осъден за убийство и това е безспорно. Не е и за „реабилитация“ на осъдения. Условното предсрочно освобождаване е предвидено в закона след изтърпяване на половината от ефективното наказание (освен за доживотен затвор и доживот без замяна), както и при доказателства за „поправяне“ на осъдения – според документите от затвора. Макар затворническата администрация в случая да се противопоставя на предсрочното освобождаване заради „неприключило“ поправяне на осъдения и предни наказания, нейните документи сочат на точно обратния извод, категорични бяха тримата от Софийския апелативен съд. И напомниха – налаганите на затворника наказания преди години вече са заличени и не могат да са аргумент срещу него.
Полфрийман бе осъден на 20 г. затвор, реално е излежал над 12 г. от тях, към излежания срок се прибавят и изработените от него трудодни зад решетките, остатъкът от присъдата му е 6 г.
Но… През изтеклите няколко дни осъжданията на съдиите валяха, включително от страна на юристи. Дотам, че един защитник написа в социалните мрежи: проблемът не е, че Калпакчиев, Иванова и Магдалинчева са приложили закона, а че обичайно съдиите не го правят при предсрочното освобождаване.
Впрочем, съдията от СГС, отхвърлил молбата на Полфрийман, Николай Младенов, категорично отказва да се включи в публичния хор на „осъждащите“ колегите му от апелативния съд.
На прицел най-вече е председателят на Съюза на съдиите Калин Калпакчиев, недоволствата са и срещу Весислава Иванова. В публикации вече дори се сочи „конфликт на интереси“ на Калпакчиев и Иванова, понеже съдия Калпакчиев бил награждаван като Човек на годината от БХК, а съдия Иванова била автор на част от доклада на правозащитната организация за състоянието на правата на човека у нас през 2016 г.!
Но определението на тричленния състав е окончателно, а законът не предвижда възможност за „преразглеждане“ на тази процедура. Виж, дисциплинарни дела срещу атакуваните съдии нищо чудно и да изникнат.
Калпакчиев, Иванова и Магдалинчева са единни не само в определението си. Тримата изпратиха и свое становище до медиите.
Становище на тричленния състав на САС с председател Калин Калпакчиев и членове Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева, постановил определение по ВНЧД 921/2019 г., водено по жалба на австралийския гражданин Джок Полфрийман:
Уважаеми журналисти, за улеснение на работата Ви, представяме на вниманието Ви обективни данни за движението и резултата по в.н.ч.д. № 921/2019г. на САС /медийно отразено като делото за условно предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман/. Правим това, защото съзнаваме, че обществото следва да бъде информирано за позицията на съда, чиито процесуални действия трябва да бъдат поднесени на достъпен и ясен език.
Институтът на условното предсрочно освобождаване e уреден в почти всички правни системи по света. Той не е инструмент нито за преразглеждане на влязлата в сила присъда, нито за редуциране на наложеното с нея наказание. Единствената му легитимна цел е насочена към разрешаване на въпроса дали осъденият може и да не изтърпи докрай определеното с присъдата наказание като му бъде определен изпитателен срок. Условно предсрочно освобождаване може да се постанови по отношение на осъден за всяко престъпление, независимо от неговата тежест и вид /с изключение на доживотен затвори и доживотен без замяна/. На първо място осъденият трябва да е изтърпял фактически половината от наложеното му наказание, а в случаите на рецидив – 2/3 от него. Другата предпоставка, която се явява и най-честият предмет на спор в съдебните производства, е осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Тя подлежи на конкретна преценка, основана на доказателствата по делото. Когато не се установява риск за общественото спокойствие и са налице убедителни данни за поправяне на осъдения, които не подлагат на съмнение успешното реализиране на целите на наказанието спрямо него, то съдът е длъжен да съобрази тези обстоятелства.
По делото за предсрочно условно освобождаване на Джок Полфрийман спорно е било единствено дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Съдът е приел, че това е така, защото при престоя си в затвора осъденият е имал: – множество награди /13/; – всички наложени му дисциплинарни наказания са били заличени по силата на закона /чл. 109 от ЗИНЗС/ или като награда за доброто му поведение от самата затворническа администрация; – участвал е активно във всички достъпни курсове за обучения и квалификация, включително е овладял писмено и говоримо български език и е успял да завърши висше образование; – подпомагал е пенитенциарните власти при контактите им с други лишени от свобода чужди граждани; – полагал е труд, включително /по негова инициатива/ без да получава възнаграждение за това; – регистрирал е сдружение, развило и развиващо активна дейност в обществена полза; – от докладите на затворническата администрация е видно, че през годините на изтърпяване наказанието поведението на осъдения бележи прогрес, което е довело до снижаване на рисковете от рецидив при него в много ниски стойности; – същите доклади съдържат позитивни данни по отношение личността на осъдения, включително констатацията, че „лишеният от свобода напълно приема отговорността от извършеното, разбира мотивите за него и признава вредата от поведението си“; – полученото обезщетение от издадено в негова полза решение на ЕСПЧ е преведено по сметка на пострадалите лица. При тези данни, съдържащи се в личното досие на осъдения, и позоваващи се на информация от затворническите власти, които са имали най-пряк досег с него в периода на изтърпяване на наказанието, съдът е приел, че по време на изтърпяване на наказанието е настъпила промяна у осъдения, която е изпълнила втората предпоставка по чл. 70 от НК. Съгласно чл. 439а, ал. 3 от НПК размерът на неизтърпяната част от наказанието не може да бъде основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, ако цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието е било положително. Практика на съдилищата по сходни/близки хипотези показва, че прилагането на института на условното предсрочно освобождаване в конкретния казус и по отношение на конкретния лишен от свобода не е прецедентен случай. Производството по делото е протекло в три публични съдебни заседания. Крайният съдебен акт също е бил обявен публично, като пълният му текст може да бъде открит в сайта на САС.
