В „ Института по имунология и клетъчна биология д-р Клер” в Мюнхен са лекувани и български деца с автоимунни заболявания. Години наред, за тяхното лечение там е плащал Център „Фонд за лечение на деца в чужбина”, с публични средства /от бюджета/. След това финансирането на това лечение е било спряно от Фонда, тъй като „не били налице категорични данни за положителен ефект от прилагания метод”.

Но след жалби на родителите ВАС е отменил отказите на Фонда и сега НЗОК  трябва да плати с публични средства лечението на децата в Института на д-р Клер в Мюнхен.

След разследванията на немските обществени телевизии ARD и ZDF през 1998-ма и 2010-та година , през 2011-та година и обществената Баварска телевизия направи свое разследване.

В предаването „QUER” с Кристоф Зюс се разказва историята на госпожа Бахмайр:

„Откакто госпожа Бахмайр е вдовица, тя често ходи на разходки. В къщи би се побъркала. Мъжът и умира от рак преди 5 години.

Госпожа Бахмайр:

„Човек просто се надява до последно.”

Разследването на „ QUER” твърди:

„Д-р Клер има кабинет в центъра на Мюнхен. На въпросите ни даде само писмен отговор. Но засега не сме успели да открием нито един излекуван пациент. Специалистите по медицина считат метода за съмнителен.

Говори д-р Кристоф Емингер, от Регионално и областно сдружение на лекарите – Мюнхен:

„Освен това, бих казал, че  той дори е несъвместим с правилата на лекарската етика и начина, по който лекарите в Германия си представят доброто лечение.“

Госпожа Бахмайр: „Тези ампули, които трябваше да му инжектираме горе-долу два-три пъти,…всеки път се чувстваше толкова ужасно, че му казах: „Спираме с това, просто е безсмислено.”

И разследването на Баварската телевизия продължава:

„Но какво съдържа методът на Клер? Госпожа Бахмайр иска да знае точно с какво се е инжектирал съпругът и? Тя е запазила част от ампулите в камерата. Те ще бъдат изпратени в Росток добре охладени.  Защото в научно-изследователския център по биомедицина, един професор изрази готовност да анализира пробите на госпожа Бахмайр. Резултатите са отрезвителни.“

Говори  проф. Матиас Фройнд, от Германското дружество по хематология и онкология: „Тук очевидно става дума за обработка на кръвни клетки. И в лабораторните  изследвания също открихме остатъци от серумни протеини, но не вярвам, че този препарат може да има каквито и да било лечебни свойства“.

Госпожа Бахмайр: „Като го научих, направо побеснях!“

Госпожа Бахмайр съди Клер за връщане на разходите по лечението и печели на всички инстанции.”

Тя казва: „Искам единствено той повече да няма достъп до хората, да няма право да лекува хора.А наскоро минах през кабинета му да видя какво става? И той все така работи!“

„И то вече 20 години! Защо?” – възкликва и разследващият журналист.   И продължава: „Към който и да е отговорен орган да сме се обърнали, не получаваме отговор. Например, съсловната организация на лекарите в Провинция Бавария – на нея нашите въпроси са и твърде неприятни. Не желаят да застанат пред камерата. Препращат ни към правителството на Горна Бавария. То отговаряло за апробацията на д-р Клер.

Говори Хайнрих Шустер, от правителството на  Горна Бавария:„Ние не сме полиция в тесния смисъл на думата, но, разбира се, че реагираме на съответните информации и самите се задействаме.”

Разследването продължава:

„Два контролни органа, които не упражняват контрол? От този вакуум се възползва д-р Клер. Отговорност за контролните органи носи баварското Министерство на здравеопазването. Вече половин година подаваме съобщения по този проблем до министерството. Помолили сме ги за интервю. И до днес не сме получили отговор.“

Госпожа Бахмайр:

„Нямам идея, дали човек сам може да постигне нещо? Човекът въобще важен ли е в нашето общество?”

Разследването на Баварската телевизия завършва така:

„Ето какво представлява методът на Клер. Той съди  критиците и медиите. Благодарение на добрите си адвокати, често му се е разминавало. Методът Клер е сработил с Баварското раково дружество. То издало предупреждение срещу Клер. Резултатът?Множество искове срещу определени формулировки. Дружеството се пречупва. В рамките на тайно споразумение, Клер се отказва да подава искове, а раковото дружество се съгласява да не го критикува повече.”

Тези три разследвания на трите обществени телевизии в Германия, стават причина за още и още съдебни дела.

Д-р Клер е завел дело и  срещу известния адвокат от Кьолн – специалист по авторско и медийно право – Маркус Компа. Той има и свой блог по медийно право.Клер го съди за това, че в своя блог, адв. Компа е направил препратка към линк с репортаж на ZDF за д-р Клер. И парадоксално,  на първа инстанция Клер печели в Окръжния съд в Хамбург! Адв. Компа бил принуден да премахне линка към разследването на ZDF. Но той не се отказал. Помолил за подкрепа  в Интернет, защото, няма как да издържи финансово на един такъв дълъг съдебен процес. Над 1000 души откликнали и дарили достатъчно пари за заплащане на съдебните разноски.

Самият Компа пише в своя блог по медийно право:

„Аз самият си имам проблеми с господин д-р Клер. От 4 години , повече от 1000 инвеститори на Клер и моя милост, чакат въззивното производство по Случая „Клер срещу Компа”. Тогава ми беше забранено вграждането на един видеоклип в YouTube, с материал на телевизия ZDF, за войнстващия онколечител д-р Николаус Клер. От две години насам, вече стана ясно от правния спор между Клер и ZDF, че видеото не съдържа явно незаконосъобразни съдържания.”

А в мюнхенския вестник „ Merkur “ четем за присъдите  по делото „Галавит”.

„Всичко се обяснява с измама – трябвало да се правят пари.” Това е централно изречение в присъдата на Окръжния съд в Касел. Трета наказателна камара с председател съдия Хайнрих Бекер, произнесе частично дългогодишни наказания с лишаване от свобода по делото „Галавит” срещу петима обвиняеми, за измама и организирана банда с цел обогатяване. След малко повече от 2 часа аргументиране на присъдата, наказателната камара постанови задържане под стража на медика Айке Р. още в съдебната зала, поради опасност от укриване. До средата на 2000-та година, лекарят в тогавашната частна клиника на противоречивия лекар по онкология Николаус Клер – Бад Хайлбрунер е лекувал пациенти с руския препарат Галавит. След спорове с Клер, Айке Р. се преместил в Северен Хесен.Р. беше осъден  вчера на 5 години и 8 месеца затвор.”

Това са фактите в Германия.

На адреса в Мюнхен – „Оберангер” 30, аз  откривам един жилищен блок.На входната врата има табела, на която пише, че на Първия етаж се намира „Клинична практика Любов Хаджиева-Бауер“.

Частната практика е  регистрирана като фирма, с данъчен номер и регистрация в Търговската камара.

Лекарката г-жа Любов Хаджиева-Бауер е родена в България и е била асистент на д-р Николаус Клер. Тя се обозначава в общественото пространство  с или без докторска степен по медицина /Dr.med./

Така например в писмото до НЗОК, както и в медицинска документация по едно от делата във ВАС, тя се изписва като  Д-р Любов Хаджиева-Бауер. Но на табелата на собствената си практика в Мюнхен, тя се изписва само като: „ Любов Хаджиева-Бауер, лекар”.

Според немския закон,практикуващият лекар в Германия е медик с лиценз да практикува медицина, но той няма специализация в определена област. Затова не може да се изписва с немска докторска титла / Dr.med./

Практиката на г-жа Хаджиева-Бауер със седалище в Мюнхен е регистрирана в базата данни на компанията Creditreform с бизнес дейност „Специализирана медицинска практика”. Официалното име на компанията е „Д-р Любов Хаджиева-Бауер, имунология”. Компанията развива бизнес дейност.

Но същият адрес е използван в различни база данни и директории и за лекарския кабинет на д-р Николаус Клер, починал през месец май 2016г.

Лекарката г-жа  Любов Хаджиева-Бауер твърди, че в практиката в Мюнхен се извършва специфична имунотерапия на имунологични заболявания  и на непълнолетни български пациенти.

Интересен е въпросът, дали тя разполага с медицински лиценз и дисертация /Dr.med./, от немски или  европейски университет, дали тя е специалист по имунология или има различна от тази медицинска специалност?  И дали води клиника/институт по имунология и клетъчна терапия, или е общопрактикуващ или личен лекар? И дали в нейната практика има регистрирани стационарни болнични легла или само амбулаторни /дневни легла/?

Нямаше никой в медицинската практика на „ Оберангер” 30, в деня на моето посещение. Затова зададох писмено въпросите на Баварската камара на лекарите, както и на mравителството на Горна Бавария. Вече втори месец чакам отговорите им.

Но все пак си мисля, че табелата на лекаря Любов Хаджиева- Бауер на „Оберангер” 30 в Мюнхен  е изписана точно по немските закони. Не се споменава докторска титла и не се споменава специалност, например, имунология. Защото знам, колко строго проверява тези табели Баварската камара на лекарите. Може да има глоби, а и съдебно решение дори за промяна на надписа на табелата, ако има отклонение от това което е регистрирано при тях.

А настоящите „методи на лечение” на г-жа Хаджиева Бауер са пряко продължение на практиките на бившия и работодател Д-р Клер.

Какъв е методът на д-р Клер според немския закон?

Поемането на разноските за терапията Autologe Target Cytokine  по Клер, всъщност  е изключено от немските здравни каси съгласно един документ.

Това е „ Приложение II на Директива „Методи в медицинските грижи” на Общофедералната комисия.

И  представлява указание на обществена организация, която със закон в Германия е упълномощена да взема такива решения .  Нарича се –  Обща  федерална комисия на здравно-осигурителните каси.

Но указанието е задължаващо, тъй като заплащането на терапевтични методи от немските здравни каси се извършва само въз основа на това указание.

Аз разполагам с най-актуалната версия на този документ, от месец юни 2019 година.И в този документ от 70 страници има една точка 18 от Приложение II. Там е включен поименно Методът на д-р Клер.

Разноските не се поемат не само от работещи в публичния сектор, но и за което и да е застраховано лице. И това е така, защото терапията му не се оценява като „ научно-общоприет метод”.

Общият съвет на здравно-осигурителните каси в Германия разглежда и обсъжда всеки метод на лечение, който се предлага в страната.И след това дава Становище, дали има доказателствена основа за него и дали да се приеме в списъка на лечебните методи?

Тоест, немските здравни каси не плащат лечението по метода на д-р Клер. И тъй като практиката на „Оберангер” 30 няма договор  със Здравните каси, затова няма и техен медицински контрол. Контрол на медицинските практики в такива рамки има само Камарата на лекарите по местоживеене, в този случай – Бавария. Но само ако има оплаквания от пациенти или други лекари, само тогава има рутинна проверка на лечението и платените сметки за него.

В противен случай – не. Никой не контролира медицинската практика.

Тази структура на частен кабинет използва слабости и вратички в немското законодателство.

Но госпожа Хаджиева-Бауер не е само алтернативен медик. Тя вероятно има лекарска диплома и лиценз за практикуване по медицина. Може  някои от нейните методи да са общоприети и  да се заплащат от здравното осигуряване в Германия.

Само че методът на д-р Клер не е сред тях. Затова  онкоболните пациенти на д-р Клер  от Германия са отивали с надежда и са си плащали за лечението със собствени пари. И в този случай немският закон не изисква да се доказва нищо пред обществените организации, като например здравноосигурителните каси.

А в България?

В България картината е съвсем друга. Във всички съдебни решения и на Административния съд в София, и на ВАС, се говори за „клиника” или „Институт” на д-р Клер. Но това е само заглавието на медицинската практика, което може да е всякакво.

И  през годините за лечението там  от България, от Фонда за лечение на деца са се плащали много пари –  публични средства. И предстои  да се платят още повече публични средства от НЗОК  след решенията на ВАС по съдебни дела.

А родителите на тези българчета с имунологични заболявания вярват, че терапията на д-р Клер помага на децата им. Подобрявало се тяхното състояние.

Ето защо питам доц. Тошо Митов от Очна клиника „Света Петка” във Варна, където са лекували някои от пациентите на д-р Клер преди него.

„Защо тази спорна в Германия терапия, помага на малките пациенти от България, според техните родители?”

Оказва се, че доц. Митов е и член на Немското офталмологично дружество  в Германия от дълги години. Той коментира:

„Зад цялата тази история стои желанието да се печелят пари. Това е една алтернативна медицина.Немското офталмологично дружество, чийто член съм и аз, изобщо не признава техните методи. Аз знам, че те лекуват всякакви пациенти, в това число и с карцином. И имат смъртни случаи. Там, това, което се прави, никой не знае, какво представлява? И никой не би казал, какви са резултатите? А резултатите винаги могат да се манипулират. Ние имаме едно субективно изследване на зрителната острота. Ако детето е отишло с 1% зрение, може спокойно да се напише, че има 2%. И да се напише, че лечението е повлияло. Много елементарен метод, да.”

А въпросът е принципен:

Как едно лечение, което в Германия не е прието като научен метод, изведнъж  българският Съд превърна в… научен метод?!

Нали сме единен Европейски съюз? С обща регулация и съдебна практика?

Защото отговорността на държавата за здравето на децата не е само да дадеш едни пари.

А и да знаеш – къде пращаш децата?