Последни новини
Home / Законът / В правна комисия: Без сериозни възражения срещу “големите” промени в съдебния закон, критиките на ВКС били “междинни”

В правна комисия: Без сериозни възражения срещу “големите” промени в съдебния закон, критиките на ВКС били “междинни”

Defakto.bg

Депутатите от всички групи без БСП в правна комисия подкрепиха поредния проект за промени в съдебния закон, определен от правосъдния министър Данаил Кирилов като “големия” проект (за да не се бърка с другия, за отговорността на “тримата големи” в Темида, прочул се като проектът “Кирилов”). Позицията на левицата е “въздържали се” с основния аргумент, че от 2007 г. досега този закон е променян 47 пъти, само за тази година парламентът разглежда трето поред изменение и то в излишно “спешен порядък”, което няма как да доведе до сериозно законотворчество.

Проектът, дело на “работна група” под егидата на Министерството на правосъдието, първоначално бе обявен през юли, но пуснат за обществено обсъждане едва през септември. Внесен е от МС в парламентарното деловодство на 20 септември, днес е включен за обсъждане от Пленума на Върховния касационен съд, утре е в дневния ред на Пленума на Висшия съдебен съвет. Но междувременно правната комисия вече го одобри за първо четене.

Става дума за измененията в процеса на атестирането на магистратите, чрез възстановяване на помощните атестационни комисии по места; стесняване на възможностите за обезщетяване от държавата на потърпевшите от мудно правосъдие; въвеждане на възможност съдии и прокурори от районно ниво да стават съдебни инспектори или да оглавят Инспектората; нова уредба на режима за отстраняването на магистрати. Между първоначално лансирания проект през юли и внесените изменения сега има и няколко разлики. Така вече се предлага в изпълнение на решението на Конституционния съд, отменил задължителното отстраняване при повдигнато обвинение във връзка с правораздаването, отстраняването на магистратите от длъжност изобщо да не се урежда в ЗСВ (и съответно да не минава през преценката на Съдийската или Прокурорската колегии на ВСС), а да върви по общия ред на Наказателно-процесуалния кодекс. Ако тази идея, която е на Данаил Кирилов, стане факт, по прокурорските искания за отстраняване на магистрати поголовно ще се произнася спецправосъдието. Все пак, има и алтернативен вариант, в който отстраняването вече е само “възможност”, която се преценява конкретно за всеки конкретен случай от колегиите на ВСС. Отпаднал е и текст, “допълващ” размера на получаваните обезщетения при напускане на системата включително от кадровици, инспектори, министри и зам.-министри, тъй като финансист №1 Владислав Горанов е обявил, че в бюджета няма пари за това.

Междувременно, информира депутатите-юристи министър Кирилов, още на 4 юли “големият” проект е бил изпратен на “партньорите от ЕК в превод на английски. Но дали и как са реагирали те, не стана ясно.

Затова пък се разбра, че единственото публикувано на сайта на парламента становище по въпросния проект, на Наказателната колегия на ВКС всъщност не било становище, а “транспортно писмо” с тези, които днес се обсъждат от Пленума на ВКС. За това, пак според министър Кирилов, критиките на върховните съдии не трябвало да се “хиперболизират”.

В становище до правната комисия Наказателната колегия на ВКС се е обявила срещу ред промени, включително връщане на старата атестационна процедура, възможността за инспектори и главен инспектор да бъдат избирани и съдии и прокурори от районно ниво, напомняйки че Инспекторатът има функции и да предлага тълкувателни решения на ВКС и ВАС при констатирана противоречива практика, остро възразяват срещу отпадането на режима за отстраняване на магистрати от ЗСВ и оставянето на общия режим на НПК – защото наличието на специална уредба включително е гаранция срещу въвеждането на презумпция, че качеството на съдия, прокурор, следовател всякога създава пречка в процеса на доказване и е опасност за разкриване на обективната истина по конкретното дело. Върховните съдии са за редактирания вариант на чл. 230 от ЗСВ.

Дебатът в правната комисия

В комисията днес, освен министъра, бяха главният съдебен инспектор Теодора Точкова, Боян Магдалинчев и Вероника Имова от ВСС.

Представляващият съдебния съвет Магдалинчев представи становище на правната комисия на ВСС, в което основно се възразява срещу “вкарването” на районни магистрати в Инспектората. Докладвано бе изцяло положителна оценка за възстановяването на помощните атестационни комисии, както и пълна подкрепа за отпадането на режима на отстраняване на магистратите от ЗСВ.

Вероника Имова, на свой ред, говори за сегашните трудности при атестациите на магистратите от централните Комисии по атестирането и конкурсите (КАК) към двете колегии на ВСС. Моделът на КАК, в които влизат както казровици, така и действащи магистрати с едногодишен мандат, бе въведен през 2016 г. , за постигане на обективност и равноправност в оценяването.

От името на Инспектората Теодора Точкова също подкрепи проекта, с “категоричното несъгласие” обаче за влизането на районните нива в институцията. Точкова съжали и че не е възприето тяхно предложение за въвеждане на задължения за всички институции, юридически лица, граждани и др. да предоставят поискани от Инспектората материали по проверки, както и на имуществена санкция при неизпълнение. Тя се надява депутати да “припознаят” за второ четене тези идеи, защото “иначе ще останем заложник на невъзможността да съберем нужните данни, дори и в сигнала да има зрънце истина”.

Депутатите основно мълчаха, обадиха се Крум Зарков (БСП) и Христиан Митев (Обединени патриоти).

Извън говоряващата статистика за десетките промени в ЗСВ, Крум Зарков обяви: “Разглеждаме законопроекта 4 дни след внасянето му в парламента. Отново няма да се случи сериозен дебат,  в който НС да изпълни работата си на арбитър по различните предлагани ни виждания”. По същество, открои като спорни промените в атестациите. И наблегна на тези за обезщетенията за мудно правосъдие (максимумът е 10 000 лева). В проекта се предлага занапред те да не се изплащат при обезщетяване на подсъдимите с измеримо намаляване на наказанието им заради надхвърляне на разумния срок на процеса, както и по дела, останали с “неизвестен” извършител или неповдигнати обвинения. Зарков определи като безспорно първото изменение – държавата да не плаща пари при изрично обезщетяване с намалено наказание, тъй като то произтича от практиката на Евросъда в Страсбург. Втората хипотеза обаче не е безспорна, стана ясно от изказването. И още: депутатът попита кое налага поредно отлагане на старта на електронното правосъдие, този път за края на 2020 г. (то вече трябваше да е въведено през август тази година).

Боян Магдалинчев отговори, че удължаването е по искане на ВСС, тъй като в момента тече изпълнение на еврофинансиран проект за единната информационна система на съдилищата, който трябва да приключи през март догодина, а има нужда и от тестване и внедряване.

Христиан Митев каза, че ще подкрепи проекта, на него времето му е стигнало за запознаване. Отчете критиките за районните магистрати в Инспектората.

About De Fakto

Проверете също

Съветът на Европа: България трябва да работи още по подобряване на условията в затворите

  Достъпът до медицинско обслужване, до хигиенни консумативи, до съд в делата за жестоко, нечовешко …

Правителството одобри 123,8 млн. лева за избори на 14 ноември в два тура

Със свое постановление правителството одобри план-сметката за разходите по подготовката и произвеждането на изборите за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.