Последни новини
Home / Законът / Ивайло Данов: Министерството на правосъдието е време да изпълни задълженията си за медиацията и гражданите

Ивайло Данов: Министерството на правосъдието е време да изпълни задълженията си за медиацията и гражданите

Defakto.bg

Кръгла маса с международно участие на тема: „Задължителна медиация в полза на страните – възможности и приложно поле“ бе проведена  в зала 9 на НДК. Форумът бе  организиран от ВАдвС и ЦСМ при СРС и СГС.  Гости бяха Боян Магдалинчев – предствляващ  ВСС, Десислава Ахладова – зам. министър на правосъдието, Диана Ковачева – омбудсман на РБ. Присъстваха и адв.Ралица Негенцова – пр-л на ВАдв.С, адв.Ивайло Данов – председател на САК, съдия Марин Маринов – председтал на ОС-Варна, съдия Даниела Александрова – зам.председател на  СРС, адв. Надя Банчева – председтале на ЦСМ при СРС и СГС и много медиатори и адвокати.

Юристите обсъдиха възможностите за въвеждане на медиация по потребителски спорове, спорове с нисък материален интерес до 5000 лв. Според магистратите, медиация може да се предвиди и за спорове с по-сериозен материален интерес.  Една от  препоръките, около която участниците се  обединиха, е създаването на мрежа от правоспособни медиатори, за да може навсякъде в страната, ако бъде въведена задължителна медиация, да има медиатори. 

В заключителен документ юристите се обединиха около идеята, че  медиацията,  е подходяща за следните спорове:  семейни, с определени изключения,  търговски, облигационни, делбени, трудови, както и  за определени категории наказателни дела.  За да се е подсигури качеството на проведените медиации със задължителен елемент е необходим експериментален период, който би могъл да  започне със споровете:  семейни – развод, лични и имуществени отношения,  търговски – спорове между съдружници,  облигационни – спорове от договори за наем и между етажни собственици,  делбени,  трудови.

Ивайло Данов, председател на САК

За още  информация по този важен за обществото, гражданите и съдебната система въпрос,  предлагаме позицията на Ивайло Данов, председател на Софийска адвокатска колегия.

Уважаеми колеги,

Настоящото състояние на медиацията в България все още не може да ни удовлетвори, въпреки приетия още през 2004 г. Закон за медиацията и 15-годишната практика по приложението му. Възможностите на медиацията не се използват пълноценно нито от спорещите страни, нито от съда, нито от адвокатите. Ето защо считам, че са необходими законови промени, за да започне нейното по-широко приложение. Част от тези промени са свързани със задължителната медиация.

За всички присъстващи в залата са ясни ползите от медиацията и по тази причина аз няма да ги изброявам подробно. Намаляването на времето и разходите, които гражданите и бизнесът губят в продължителните съдебни процедури и намаляването на натовареността на съда са само някои от предимствата на медиацията като бърз, икономичен и ефективен начин за разрешаване на спорове, при който спорещите страни имат възможност по своя воля да стигнат до споразумение. Ако искаме да се спести значителен ресурс на гражданите и търговците, като тези средства се върнат в икономиката на страната, ако искаме да се постигат много по-бързо и лесно споразумения и да се облекчи съдебната система, то пътят преминава през въвеждане на задължителна медиация по определени спорове и задължително участие на адвокат по тези спорове. В негово присъствие страните се чувстват много по-спокойни и сигурни, тъй като единствено той е в състояние да защити техните права и законни интереси. В този смисъл темата на настоящата кръгла маса е изключително актуална и важна.

Много важен е и чуждестранният опит. Ние винаги сме отворени към добрите чуждестранни практики, които биха ни помогнали при оформянето и детайлизирането на идеите ни относно въвеждането на задължителната медиация.

Самият аз съм адвокат и медиатор, един от доброволците, които дават дежурства в Центъра за спогодби и медиация при Софийски районен съд и Софийски градски съд от създаването му до сега. За това всичко, свързано с медиацията, силно ме вълнува.

При  справка в Единния регистър на медиаторите при Министерство на правосъдието може да се види, че голяма част от медиаторите са адвокати. При представителна извадка, пропорционална на 500 преброявания на вписани медиатори, се получават интересни данни. В регистъра са вписани общо 2387 души. От тях 1142-ма са юристи, от които 832-ма са адвокати. Тези стойности са приблизителни, като близо 48% от медиаторите са юристи и близо 35% са адвокати. Макар и приблизителни, тези стойности са реални с отклонение от около 2%.

В момента се изпълняват 10 проекта на територията на Р.България на стойност около 2 млн лв. общо, финансирани по програма „Добро управление“, които са свързани с медиация.

Считам, че с оглед на темата на тази кръгла маса преди всичко е важно да отговорим на следния въпрос: Чий проблем решаваме с въвеждането на задължителна медиация?  На съда? На гражданите и търговците? На медиаторите? Когато отговорим на този въпрос, ще можем да подредим приоритетите и да намерим най-подходящата форма за въвеждането й.

Припомням какви бяха част от препоръките в доклада, изготвен от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) към Съвета на Европа, изготвен след срещи, проведени  на 3 и 4 април 2017 г. в София, по време на които екипът от експерти и член на секретариата на CEPEJ се срещнаха с представители на Министерството на правосъдието, Висшия адвокатски съвет, омбудсмана на Република България, Националната асоциация на медиаторите, Професионалната асоциация на медиаторите в България, Центъра за спогодби и медиация при Софийски районен съд и Софийски градски съд и Центъра за медиация към съдебния район на Окръжен съд Варна, а именно:

  1. Трябва да бъде създадена работна група, която да координира действията на Министерството на правосъдието и другите заинтересовани страни в развитието на медиацията. Пълното административно подпомагане следва да бъде осигурено от Министерството на правосъдието.
  2. Тази работна група трябва да се опита да установи текущото състояние и да разполага с повече подробности, относно медиацията: Кои съдилища предлагат медиация? Кои са центровете за медиация? Колко сдружения на медиатори съществуват? Какъв е техният правен статут? Какво се случва в центровете за обучение?
  3. Въз основа на събраната информация да се изготви Пътна карта за развитие на медиацията.

Разработване на стимули за съдиите да отнасят случаи към медиация. В тази насока Висшият съдебен съвет  може да обмисли :

  1. Промяна на правилата за оценка на съдиите, отнасящи казуси към медиация.
  2. Системата за изпълнение на споразумения, постигнати в процеса на медиация, трябва да бъде подобрена. Например това може да се осъществи, ако на спогодбата, постигната чрез медиация, се даде изпълнителна сила в случай, че тя е подписана от страните, техните адвокати и медиатора, или се създаде един по-гъвкав режим на одобряване от съда на тази спогодба, чрез промени в ГПК.
  3. Следва да се обмислят правни последици за нарушаване на Кодекса за поведение на медиаторите.
  4. Трябва да се обмисли акредитацията на медиаторите и въвеждането на единни учебни програми за повишаване на качеството на медиацията.
  5. Създаване на стимули за страните и адвокатите да използват медиация.

Налице са и някои позитивни тенденции и факти, които не мога да не спомена. Така например за периода 2011 г. – 2019 г., повече от 12 съдилища в страната са разработили своя програма за препращане от съд към медиация, а в 5 от тях има създадени центрове по медиация към съда.

Все повече са адвокатите и различните специалисти, които се обучават за медиатори.

Постепенно медиацията намира своето място като дисциплина и в университетите.

Адвокатурата винаги е била много активна в процеса за популяризиране на медиацията. Провеждани са и продължават да се провеждат множество обучения на адвокати по медиация. Понастоящем почти във всяко голямо адвокатско дружество има сертифицирани медиатори.

ВСС и ВАдвС почти всяка година провеждат инициативи, свързани с развитието на медиацията.

Аз лично очаквам Министерството на правосъдието да поеме своята роля на основен регулатор, координатор и стратег в този процес, който е част от темата за съдебната реформа  и развитието на правосъдната система.

 

 

 

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Съюзът на съдиите с поименно обръщение към 23 кадровици: Започнете процедура за уволнението на Гешев!

Главният прокурор днес се оказа отпускар Буквално часове след излизането на първия доклад на ЕК …

Наблюдението над България остава паралелно с общия мониторинг на ЕК за върховенството на закона (допълнена)

Наблюдението над България по механизма за сътрудничество и проверка остава паралелно с общия мониторинг на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.