Последни новини
Home / Избрано / Какво правят другите държави за по-добра защита на деца жертви на престъпление?

Какво правят другите държави за по-добра защита на деца жертви на престъпление?

Defakto.bg
Деница Кожухарова
Живко Желязков

Автори: Деница Кожухарова, Живко Желязков

В последно време темата относно правата на детето е широко дискутирана у нас, както от добре познатите традиционни медии, така и в социалните мрежи. И тъй като обществен дебат по тази тема явно е необходим, бихме искали да обърнем внимание на една специална категория права на детето, а именно какво измерение придобиват те, когато то е жертва на престъпление.  Децата a priori са уязвими. Затова и законодателя у нас, а и навсякъде в Европа, е предвидил редица гаранции за спазването на правата на детето. В ситуация, в която детето е жертва на престъпление, уязвимостта се проявява с още по-голяма сила. В тази статия ще наблегнем на добри практики и примери, които произлизат не само от България, но и от още 9 държави държави-членки на ЕС, а именно – Австрия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Обединеното кралство (Англия и Уелс), Португалия, Румъния и Финландия, чиято мисия е да подпомогнат детето не само да преодолее травматичното преживяване, но и ефективно да упражни правата си, за да защити своите права и интереси. Тъй като става дума за права, принадлежащи на жертва на престъпление, тези практики произлизат от транспонирането на Директива 2012/29/ЕС или още позната като Директивата за жертви на престъпления.

На първо място, преди да отбележим обещаващи практики, които може да почерпим от други европейски държави, е редно да поставим акцент върху това, което се случва у нас в този контекст. Въпреки че у нас не съществува единна обща методология за индивидуална оценка на нуждите на децата, станали жертви на престъпление, поради липсата на пълно транспониране на чл. 22 от Директивата, са налице добри практики за подкрепа и закрила на деца-жертви, които могат и следва да бъдат допълнително развити  и усъвършенствани. Като такава добра практика се оценява Координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция. Този координационен механизъм представлява способ, чрез който се обединяват усилията на полиция, съдебна система и системата за закрила на детето, като по този начин се гарантира висшият интерес на детето в случаите на деца, които са жертви на престъпления или в риск от малтретиране. Координационният механизъм е създаден въз основа на споразумение между шест министерства (вкл. на вътрешните работи, на правосъдието, на труда и социалната политика и др.), Омбудсмана и Национално сдружение на общините, като в съответствие с него през 2016 г. е отворен първият Детски център за застъпничество и подкрепа (от Институтът по социални дейности и практики в партньорство с УНИЦЕФ, България). Интегрираната служба за застъпничество и подкрепа се нарича Зона ЗаКрила и нейната дейност е насочена към подкрепа на децата жертви на всякакъв вид насилие, като служители ѝ прилагат специализиран подход спрямо тези деца, който обединява правни, медицински, психологически и социални практики за подкрепа и закрила.

Една от добрите практики, която искаме да представим, е австрийската практика за психо-социалното подпомагане в рамките на наказателния процес. Тя включва психо-социално и правно съдебно подпомагане, както в съдебната фаза на процеса, така и в досъдебната, като в най-добрия случай се  предоставя веднага след подаването на сигнал в полицията и по време на целия процес, а и след него, за да се проследи дали назначените мерки за закрила и подкрепа в действителност работят в полза на детето жертва. Такава услуга е на разположение на деца жертви на престъпление и в Германия. Там е създаден и специален закон, който регламентира дейността по осигуряване на психо-социална подкрепа и условията, на които трябва да отговарят лицата, които осигуряват такава подкрепа. Според немското законодателство съдът е длъжен да назначи психо-социален асистент, при постъпило искане от жертвата в определени случаи (в случаите на деца жертви на престъпление; когато необходимостта от специфична закрила на жертвата изисква това; в случаите на особено тежки престъпления и др.)[1]. Подобна услуга е достъпна и в Англия и Уелс. Там е налице възможност за назначаване на посредник, който подпомага уязвимите жертви при даване на показания в съда и полицията. Посредникът установява основни правила относно провеждането на разпити в случаите, когато се разпитва дете, което е жертва на престъпление.

Говорейки за разпит на деца жертви е важно да се отбележат някои от добрите практики в тази посока и какви мерки могат да се приложат, така че да се избегне повторна виктимизация на децата, които са станали жертви на престъпление. В Германия, например, е предвидена възможност за аудио-визуално записване на разпита на жертва на престъпление, като съществуват изисквания, за да бъде подобен запис допустим. Необходимо е да са налице специални нужди от закрила на жертвата, а по отношение на свидетеля – да не може разпитан в съдебна зала и записът да е от съществено значение за разкриване на обективната истина. Тези записи могат да бъдат използвани в рамките на наказателното производство, ако са налице необходимите законови предпоставки (подсъдимият или неговият адвокат да имат възможност да вземат отношение към разпита от записа и др.). У нас еквивалент на тази практика е разпитът в т.нар. синя стая.

Друга добра практика, която произлиза от Англия, е прилагането на специални мерки с оглед индивидуалните потребности на жертвата. Пример за такива мерки могат да бъдат използването на паравани/завеси в съдебната зала, така че детето свидетел да няма зрителен контакт с подсъдимия и/или други присъстващи лица, премахването на перуките и тогите на съдиите, прокурорите и защитниците и др. Освен това, детето има възможност да посети съда преди началото на делото, за да се запознае със сградата и съдебната зала, в която ще се проведе заседанието[2], а на децата – жертви се показват също специалния вход, чакалнята за свидетели, както и обособена стая, в която ще се проведе разпитът чрез жива видеовръзка[3].

И в Англия, и в Португалия е уредено т.нар. лично изявление на жертвата. Според английското право жертвата може да направи т. нар. „лично обръщение на жертвата“, заедно със свидетелските показания[4]. Чрез това обръщение жертвата описва по какъв начин извършеното престъпление е засегнало нея и семейството ѝ, като то се разглежда от съда след като подсъдимият е признат за виновен и помага за изясняване на физическите и психологическите вреди, причинени от престъплението[5]. В Португалия пък, съдията може, по искане на особено уязвимата жертва или на прокурора, да проведе разпит във фазата на разследването, който разпит да бъде взет предвид в съдебната фаза на процеса. В този случай е задължително прокурорът и защитникът на жертвата да присъстват по време на разпита, като освен това обучен професионалист следва да придружава жертвата по време на разпитите. Обикновено „изявление за бъдещето“ чрез аудио и видео запис или други средства (например стенография) се извършва от съдията или прокурора. Следва да се отбележи, че по-нататъшни показанията в този случай могат да бъдат събирани, само ако това е абсолютно необходимо за разкриване на обективната истина и не застрашава физическото или психическото здраве на жертвата.

Основна гаранция, припозната от Директива 2012/29, за правата на деца жертва на престъпление е извършването на индивидуална оценка на нуждите. Именно в тази област могат да се почерпят най-много добри практики. Така например в Испания, законът регламентира, че в досъдебната фаза на наказателния процес индивидуалната оценка се извършва от прокурора, а във съдебната фаза – от съдебния състав, който разглежда делото.

Освен това, когато жертвата е малолетно лице или лице с увреждания, при изготвяне на оценката трябва да се отчетат нейното мнения и интереси.  В Италия индивидуалната оценка на жертвите се осъществява два пъти – в началото на наказателното преследване по време на досъдебната фаза на процеса (където задължението е за всяка една институция, която първа установи контакт с детето, което е станало жертва на престъпление), както и в съдебната фаза, когато съдебните органи изискват това. Румънското законодателство, от своя страна, определя че индивидуалната оценка се осъществява в две стъпки – в началото институциите на местно ниво за закрила на детето извършват първоначална оценка, а в хода на производството се извършва по-подробна, обширна и всеобхватна оценка с цел установяване специфичните нужди на детето, което е станало жертва на престъпление. Такава подробна и всеобхватна оценка може да бъде няколко типа – медицинска оценка; психологическа оценка; правна оценка; социална оценка и оценка на риска. Съгласно румънското законодателство, медицинска оценка се извършва в случаите, когато има постъпило искане за това от лекар или от друг член на системата за социална интервенция. Социалната оценка, от друга страна, се извършва с основната цел да се изследва качеството на обстановката, в която детето живее (жилище облекло, храна, физическа и психическа стабилност и т.н.). Правната оценка се фокусира върху установяването на съответните юридически проблеми, свързани със случая, както и с определяне на обема от права на децата и начините за тяхното упражняване. В тази връзка, като добър пример, следва да се посочи издаването на ръководство за полицията във Финландия, с помощта на което се извършва оценка на потребностите от защита на жертвите и с което се определят правила за индивидуална оценка и насочване на жертвите към служби за подкрепа.[1]

Ключов момент при определянето и изпълнението на мерки за закрила на дете жертва на престъпление е използването на мултидисциплинарен подход, така че да се задоволят в цялост потребностите на детето и да намали до минимум риска от повторна виктимизация. Тук следва да отбележим работата на мултидисциплинарни екипи за подкрепа на жертвите в Испания. Службите за подкрепа на жертвите подпомагат пострадалите лица чрез различни способи, извършват индивидуална оценка на специфичните нужди от подкрепа и закрила, като освен това координират и други услуги за подкрепа и закрила. Тези служби за подпомагане предоставят услуги като предварително посещение на съдебната зала от пострадалото дете жертва на престъпление, както и консултация с оглед информирането  на неговите родители. В някои случаи е възможно разпит на децата, които са станали жертва на престъпление, да се извърши в помещение на тези служби, като задължение на последните е и да се изготви оценка на индивидуалните нужди от закрила на жертвата. Важно е още да посочим, че с цел подобряването на функционирането на институциите за подпомагане на жертвите, дейността на последните се оценява ежегодно от Министерството на правосъдието на Испания.

Често срещан проблем при предоставянето на социални услуги е подсигуряването на адекватни финансови ресурси. Финландия е разрешила този въпрос по доста практичен начин. Дейността на  службите за подкрепа на жертви се финансира от Фонд за обезщетение на жертвите, в който се събират глобите, платени от осъдените лица.

Не на последно място е ролята на подкрепата и специализираните обучения не само за високо качество на услугите за закрила и подкрепа на жертвите, но и спрямо готовността и психическото здраве на експертите, които ги предоставят. Тук следва да посочим, че в Германия е задължително всички полицейски служители да преминат през обучение с цел гарантиране на уважително, професионално и безпристрастно отношение към жертвата. В рамките на тези обучения се разглеждат подробно теми като престъпления от омраза и методологии за третиране на деца жертва на престъпление, като подобни обучения се провеждат също за съдии и прокурори. Във Финландия, от друга страна, е налице едногодишна мултидисциплинарна програма за обучение на полицейски и здравни специалисти, която подготвя последните за разпити с деца.

Макар и да не е възможно изчерпателно да посочим всички добри практики в сферата на закрила и подкрепа на деца жертва на престъпление, вярваме че настоящата статия може да послужи за вдъхновение при изготвянето на планове и стратегии що се касае до деца жертва, както на ниво доставчик на социална услуга, така и при формирането на политики на национално ниво, и при изготвяне на законодателни промени. Важно е обаче да се има предвид, че която и да е добра практика да се избере, тя няма да работи напълно у нас, ако не бъде адаптирана спрямо националните специфики.

Извеждането на тези добри практики се базира на доклад[2], който е изготвен в рамките на проект E-PROTECT. Проект E-PROTECT се осъществява с финансовата подкрепа на програма „Правосъдие“ (2014-2020)  на  Европейската комисия, като съдържанието на всички материали, изготвени в рамките на проекта, представя възгледите само на неговите автори  и по никакъв начин не могат да ангажират отговорността на Комисията.

[1] Член 174-182, 184i, 184j и 225 GCCP (ако жертвата е била под 18-годишна възраст по време на извършване на престъплението); Член 221, 226, 226. 232-235, 237, 238 пар. 2 and 3; 239, 239b, 240 пар. 4, 249, 250, 252, 255 и 316 GCCO (ако жертвата е под 18-годишна възраст при докладването на престъплението).

[2] Глава 3, Част B, точка 1.2. във връзка с Глава 2, Част, A, точка 2.14, Правилникът за работа с жертви на Англия и Уелс.

[3] Агенция на ЕС за основните права, „Child-friendly justice: perspectives and experiences of professionals on children’s participation in civil and criminal judicial proceedings in 10 EU Member States“, стр. 63, 2015 г.

[4] Crown Prosecution Service, Victim Personal Statements: Legal Guidance, https://www.cps.gov.uk/legal-guidance/victim-personal-statements

[5] Victim Support, Victim Personal Statements, https://www.victimsupport.org.uk/help-and-support/your-rights/victim-personal-statements

 

[1] RIKU, What is the victims’ directive?, https://www.riku.fi/en/refer+your+customers+to+riku%E2%80%99s+service/what+is+the+victims%E2%80%99+directive/

[2] „Добри европейски практики в транспонирането на Директива 2012/29/ЕС“, –   http://api.childprotect.eu/media/5c1a6a81793fe.pdf

About De Fakto

Проверете също

СЕС посвети книга на българския съдия Александър Арабаджиев за 18-годишния му принос в съда

На 6-ти февруари 2024 г. в Съда на Европейския съюз се проведе церемония в чест …

Бившият кмет на община Доспат Красимир Долев осъди ПРБ на обезщетение от 150 000 лева за тежко и незаконно обвинение

АС -Пловдив присъди обезщетение от 80 000 лева за неимуществени вреди от незаконно обвинение за …

Един коментар

  1. Катя Кръстанова

    Детски център за застъпничество и подкрепа е открит през 2015, а не през 2016 г. Той е партньорство на УНИЦЕФ със СДРУЖЕНИЕ „Институт за социални дейности и практики“ и ФОНДАЦИЯ“АСОЦИАЦИЯ АНИМУС“. Този Център не е СЛУЖБА, а ИНОВАТИВНА СОЦИАЛНА УСЛУГА. Нека пишем коректно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.