По жалба на следователя Бойко Атанасов в Комисията срещу дисикриминация тръгва дело срещу прокуратурата

Главният прокурор Сотир Цацаров и шефката на СГП Емилия Русинова са сред призованите  свидетели

Комисията за защита от дискириминация е насрочила за 18 ноември т.г. от 11 ч. заседание по жалбата на столичния следовател Бойко Атанасов срещу прокуратурата за системна дискриминация на работното място, показа проверка на Де Факто.  Конкретен повод са „дискретни“ списъци  от началото на годината  с имена на магистрати и служители в Софийска градска прокуратура, които получиха  допълнително трудово възнаграждение за добра работа. Името на Атанасов не бе сред добросъвестните следователи, но тъй като списъците не бяха явни, той не е могъл да защити правата си.

„Съдържание на списъците към  заповедите на адм. ръководител  и мотивите за изготвянето им  са тайни  за всички  магистратите и съдебните служители  с което  се   създава предпоставки за  напрежение и страх  в магистратите и служителите на СГП  , както и възможност за държанието им в зависимост  и манипулиране на тяхното поведение .  Поради  непредставянето на такива списъци към заповедите   съм лишен от възможността  да обжалвам  това поведение пред съд“, четем в жалбата на следователя.

„Две  поредни  години  съм  санкциониран,  без основание и съм  лишен   от изплащането еднократно  на  средства за допълнително    трудово  възнаграждение   за 2017 и  2018 г без да  имам  влязло в сила наказание по Закона за съдебната власт, лишаващо ме от това право или на друго законово основание“, пише до КЗД следователят. Смятам , че дискриминацията на която съм подложен от ръководството на прокуратурата се дължи  и на това, че  се възползвам от правото си да изразявам открито и свободно личното си мнение , а  дискриминацията  срещу мен цели да  ограничи това мое право – ограничаване свободата на словото, не пести причини  Атанасов.

Магистратът е поискал  КЗД да призове в открито заседание  главният прокурор Сотир Цацаров, ръководителят на Софийска Градска прокуратура Емилия Русинова, Илиян  Танчев- зав. – следствен отдел при СГП,  Николай Русинов –  и. д.  зав.- следствен отдел при СГП през   2017 година , заместник градски прокурор и ръководител на криминален отдел при СГП.    Аканасов е  поискал още  Комисията да изиска от  ПРБ информация за   натовареността на следователите в СГП и като се убеди в истинността на твърденията му, да преустанови неравното му третиране на работното място, ккато и да  наложи  предвидените в закона санкции или принудителни административни мерки.

В началото на годината със заповед № 4230 градският прокурор на София Емилия Русинова  разпореди да се изплатят допълнителни средства на магистрати и служители от СГП за постигнати  резултати по конкретни задачи през 2018 година.  Заповедта й се  позоваваше на решение на Пленума на ВСС и  „указателно писмо“ на главния прокурор.  Самото изплащането на допълнителни средства трябваше да стане по утвърден списък.  От заповедта на Русинова действително не ставаше ясно кой и с какво е заслужил допълнителните средства, нито защо Атанасов и още неколцина са лишени от тях.

Миналата година Русинова и Атанасов бяха кандидати в конкурса за избор на шеф на Апелативната спецпрокуратура,  но Русинова се оттегли, а Атанасов не бе избран.   На изслушването пред прокурорската колегия на ВСС  Атанасов не спести критики срещу  споразуменията с организираната престъпност на спецпрокурата,  които  от  изключения са се превърнали в правило и така са са заместили постигането на осъдителни присъди.  Изказването му не се хареса на „високите етажи“ в прокуратурата.

Въпреки това, миналата година  следователят Атанасов получи най-висока професионална оценка за работа си за   периода 2013 г. – 2018 г.  (Протокол №19 , т. 33 от 4 юли по описа на прокурорската колегия на ВСС).

Бойко Атанасов е граждански кандидат за поста главен прокурор.  Той получи одобрение на над 14 000 граждани,  които с подписите си удостовериха подкрепа, за да има алтернатива на кандидата на прокурорската колегия Иван Гешев.  Правилата на закона обаче са такива, че  позволяват на властимащите, според удобството им,  в едни случаи да толерират „улицата“, а в  други да не допускат тя да има думата.