В информационната война, която в момента се води и ескалира срещу съдебния състав, заради условното предсрочно освобождаване от затвора на австралиеца Джок Полфрийман, „Дневник“ се опитва да говори, спазвайки журналистическите и етични стандарти – т.е. да говори с факти и с аргументи. А те са описани в Наказателния кодекс (НК), Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН).
Полфрийман беше окончателно осъден на 20 години затвор през 2011 г. заради убийството на Андрей Монов през 2007 г. след сбиване с група младежи на пл. „Света Неделя“ в София. През последната седмица, след като на 19 септември съставът на Софийския апелативен съд постанови условното предсрочно освобождаване на Полфрийман, бяха изговорени много манипулативни интерпретации и преки лъжи за съдебния акт . За разпространяване на най-агресивните нападки срещу съда беше използван от вдъхновителите на агресията и медиите бащата на жертвата. От уважение към мъката на родителите не бихме се занимавали с неговите твърдения, ако не беше прекрачена границата на разбираемото родителско чувство. В последното си интервю бащата напомня на съдиите, че всички, които са се отнасяли с неразбиране към неговата истина, вече „са умрели“, и посочва за пример журналистите от френското издание „Шарли ебдо“, които излезли преди години с карикатура за съдебния процес срещу Полфрийман в София. (Налага се да напомним, че журналистите бяха разстреляни в терористичен акт.)
Първа манипулация: Единият от съдиите подписал с особено мнение
Втора манипулация: Че съдът нарочно се е произнесъл с определение, а не с решение, за да не може да се обжалва
С какъв акт се произнася съдът – дали с решение или с определение – не е негов избор, а е регламентирано в НПК в главата „Особени производства“, член 440, алинея 1. В нея се казва: „Съдът се произнася с мотивирано определение“ (по делата за условно предсрочно освобождаване – бел. авт.) Вярно е, че това е посочено в разпоредбата за първата инстанция, която разглежда искането за освобождаване, а за апелативния съд не е изрично казано. Обаче пък е казано, че „нова молба за освобождаване може да бъде подадена едва след 6 месеца от влизане в сила на определението“. Това означава, че и окончателният акт, този на апелативния съд, е определение.
Който се интересува, може да прочете и чл. 32, в който е посочено по принцип, че три вида са актовете на съда: присъди, решения и определения. Присъдите и решенията в наказателния процес се постановяват тогава, когато съдът се произнася за вината и наказанието. За останалите случаи съдът се произнася с определения, които не се обжалват пред Върховния касационен съд.
Пред БиТиВи съдия Емил Дечев каза, че 95 % от всички подобни дела, които се гледат от апелативните съдилища в страната, приключват с определение.
Трето твърдение: Че трябва да плати обезщетението, преди да бъде освободен предсрочно
Законът не ангажира съда с този въпрос, когато решава дали осъденият да бъде или да не бъде условно предсрочно освободен. Две са условията на НПК за условно предсрочно освобождаване: да е изтърпял половината от присъдата, а за рецидивните престъпления – две трети, и да е показал „поправяне“. Тази е думата, употребена в закона – „поправяне“.
Посоченото обезщетение (което в медийните заглавия стои като „кръвнина“), която осъденият трябва да плати на наследниците на жертвата, не е част от присъденото наказание и се търси по граждански съдебен път. „Дневник“ не успя да намери информация за затворник с дължим висок размер на обезщетението, който да го е изплатил, тъй като в затвора осъдените нямат доходи. Онези, които имат имущество, то може да бъде отнето, но с граждански съдебен процес. В конкретния случай освободеният Полфрийман не е коментирал темата. Ако той напусне страната без да е платил, българската страна би могла да поиска от властите на Австралия решаване и на този въпрос. Но той не може да се приписва като отговорност на съдебния състав по делото за предсрочното освобождаване.
Четвърта манипулация: Че Полфрийман преди да дойде в България е намушкал друг човек с нож
Няма представен на съда нито един подобен факт от неговото минало във Великобритания, където е бил войник, нито от пребиваването му в България или от родината му Австралия. Нито в делото за условното предсрочно освобождаване, нито в процеса по осъждането му.
Съдът решава само по материалите, които са в папките на делото.
Друга манипулация: Имал е 13 наказания и въпреки това е освободен
Според Закона за изтърпяване на наказанията част от тях се заличават след една година от налагането им. Повечето наказания на Полфрийман са заличени именно по силата на закона, други – от съпътстващите награди, или са отменени.
Но все пак – защо е бил наказван? Най-общо казано – за неконформистко отношение към администрацията на затвора, например възразяване, не и за неподчинение. Няма представен на съда нито един факт и дори намек от затворническата администрация за насилнически прояви на австралиеца през всичките години, прекарани в Софийския централен затвор. (Ние, неосъжданите, сигурно възразяваме всеки ден в процеса на работата ни, но това все още не стига за уволнение).
Прави впечатление и друго: Досието на всеки затворник се актуализира на всеки 6 месеца, а през годините затворническата администрация, която пише докладите за затворника, се сменя. И въпреки това рискът да извърши Полфрийман ново престъпление е оценен от затворническото ръководство на 19 точки. Игнорираме възражението на защитника на Полфрийман пред съда срещу оценката на два от показателите – според адвоката точките са 12. Методиката, изготвена от Министерството на правосъдието за изчисляване, по която работи затворническата администрация, посочва диапазон от нула до 120 точки за оценка на риска.
Според експерти, до които се допита „Дневник“, точки под 40 отразяват пренебрежимо ниска степен на риска. Затова е странно на какво се основава заключението на затворническото ръководство, че Полфрийман не трябва да бъде освободен предсрочно. Преобладаващите в периодичните доклади на самата администрация факти от поведението му, заедно с пресметнатите 19 точки за риска като че ли не подкрепят становището на същата администрация против предсрочното му освобождаване.
Неслучайно законът (НПК) е предоставил на съда суверенното правомощие да реши дали е налице поправяне на затворника. Съдът изслушва всички становища, но той решава, като оценява всички предоставени му доказателства „за“ и „против“.
Още една манипулация: Че двама от съдиите, разбира се Калпакчиев е първият, имали връзки с Български хелзинкски комитет
А БХК е дал положително становище за поведението на затворника. Този аргумент е използван за нападки срещу съда освен в медиите, и в искането на главния прокурор Цацаров до ВКС за възобновяване на делото. Отделно от недоумението – защо близостта до БХК да доказва пристрастност на съда, каквото е внушението на Цацаров, възниква и въпросът: защо прокурорът в съдебната зала не поиска отвод на съда. Напротив – в стенограмата от заседанието четем дословно: „Прокурор Трифонова: Да се даде ход на делото, не правя отвод на съда.“
Манипулациите са толкова лесно оборими
Да. Но се повтарят в текстове и в ефир цяла седмица. И имат по-малко общо с изхода от делото, отколкото с атаката срещу съдии от състава. А иначе самият случай помага, за да бъдат увлечени националисти, атакисти, политици.
Безогледната гръмотевична пропаганда срещу съда надмина Гьобелсовата по натрапчивото повторение на лъжи. Оварваряването на обществото напредва с разрушителна сила и прави да закърнеят още повече сетивата за добро и зло, за допустимо и недопустимо в държава със закони.
Условното предсрочно освобождаване е залегнало в доктрината за престъплението и наказанието и фигурира под различна форма в законите на всички европейски държави от сто години насам, защото е свързано с
основната цел на наказанието в цивилизования свят: поправянето и реинтеграцията на осъдения.
Условното освобождаване го има в наказателното законодателство и на Царство България, и в Народната република, и днес.
Причината за отровната пропагандна офанзива срещу съдебния състав не е личността на освободения затворник, а съдът. Припомняме, че Калин Калпакчиев беше член на Висшия съдебен съвет от 2012 г. до 2017 г, който в съмнителна процедура (призната за съмнителна и в доклади на Европейската комисия) беше избран Сотир Цацаров за главен прокурор. На конкретното заседание на ВСС на 20 декември 2012 Калпакчиев направи изложение, уплътнено с аргументи защо е опорочена процедурата на избора и с мотивите защо той лично ще гласува против. Тази реч беше образец за принципност и смелост. И не можа да му бъде простена. А през последвалите пет години във ВСС Калин Калпакчиев беше сред най-изявените опоненти на методите за ръководство на съдебната власт, инспирирани и контролирани от главния прокурор.
Това обяснява защо Цацаров вдъхновява офанзивата точно по делото Полфрийман, въпреки че всеки месец окръжните съдилища в страната разглеждат и уважават десетки искания за условно предсрочно освобождаване.
Безпрецедентно агресивната и злостна офанзива срещу съдията Калпакчиев и срещу съда използва „случая Полфрийман“, за да нарече покрай съдията „защитници на убийци“ всички опоненти на безалтернативната кандидатура на отгледания за наследник на Цацаров – Иван Гешев. И да заглуши в ефира въпроса кой натисна директора на БНР да елиминира журналистката, която отразява същата тази процедура.
Както написа адвокат Даниела Доковска в коментар : „главният прокурор вече поиска възобновяване на делото. Не, той не е неук. Той отлично знае, че тези дела не подлежат на възобновяване. Това го знаят и студентите. Но ако Върховният касационен съд спази закона и откаже да възобнови делото, виновен ще е пак съдът. И пак няма да се постигне така желаният „баланс между правото и справедливостта“! Лошият съд и добрият главен прокурор… Дерзайте! Следващият главен прокурор ще е още по-добър!“
*Източник: Дневник