Последни новини
Home / Коментари / Когато МВР „коригира Съда“, ще имаме толкова демокрация и право, колкото „Прокуратурата позволи“. Мрак!*

Когато МВР „коригира Съда“, ще имаме толкова демокрация и право, колкото „Прокуратурата позволи“. Мрак!*

Defakto.bg

Зaм.-вътpeшният миниcтъp Cтeфaн Бaлaбaнoв oбяви, чe Πoлфpиймaн щe ocтaнe в дoмa зa вpeмeннo нacтaнявaнe нa чyждeнци в Бycмaнци, дoĸaтo нямa peшeниe нa cъдa пo иcĸaнeтo нa глaвния пpоĸypop. „Koгaтo ни pазpeши пpoĸypaтypaтa, тoгaвa щe гo пycнeм“, oбяви зaм.-миниcтъpът, цитиpaн oт БTA.
Сега дали се разбира добре #КОЙ и защо разиграва този пошъл спектакъл с „разминаването между Правото и чувството за справедливост“ в съдебния акт на тримата съдии от Апелативния съд?
Прокуратурата безпрецедентно и скорострелно – в рамките на няколко часа след подаването на жалба от роднините на убитото момче, поиска от ВКС отмяна на определението на съда и възобновяване на производството, с ясното съзнание, че няма такива правомощия и възможност по процесуалния закон, освен ако актът е нищожен, а той не е.
Полфрийман, чиято присъда и мотиви за предсрочно условно освобождаване тук не обсъждам, е вече свободен да напусне страната след издаване на паспорта му. Такъв е издаден от посолството на Австралия в Гърция, но не се позволява връчването му. Никой няма право да го задържа при влязъл в сила съдебен акт за условно предсрочно освобождаване, чието изпълнение не е спряно от Съда.
Но зам.-министърът на вътрешните работи казва, че ще изпълни съдебния акт, само когато Прокуратурата го позволи. Сега вникнете в това изречение – „когато ни разреши Прокуратурата“!? Изпълнителната власт отказва да изпълни съдебен акт, а за да го направи, позволение трябва да даде една от страните в процеса – държавното обвинение, при все че има произнасяне на Съда!?
Изпълнителната власт започва да „коригира Съда“, тоест грубо и безпардонно да засяга независимостта и правомощията на съдебната власт. Ето това се казва преврат в една правова държава – да откажеш да изпълниш решение на Съда, за да задоволиш силните в Прокуратурата. То се случва само в диктатурите!
И в този хор се включват министри, лидери на управляващи партии, партийни агитки, Съдийската колегия на ВСС първоначално отказа да защити съдийската независимост и право на вътрешно убеждение, но после се уплаши от протеста на 300 съдии от страната и скромничко ревизира позицията си към защита независимостта на съдебната власт.
И тук основен играч, както във всички останали сюжети, се оказа главният прокурор, заедно с наследника, който сам си определени. Цацаров и Гешев не просто не мълчаха, но говориха за справедливото възмущение на хората, за съдийския състав и „страха от Бога“! (Последното изречено от милиционерския възпитаник Гешев не си струва да се коментира даже, но той си го каза.)
И пак стигаме до оня сценарий за избора на единствения и безалтернативен кандидат за главен прокурор, който ни разиграват от три месеца насам, който постига нови и неподозирани висоти в развитието си, и за чието постигане няма забранени цели и методи. В този сценарий е възможно полицейски упраления и тайни служби от изпълнителната власт да подкрепят със специални обръщения избора на главен прокурор от съдебната власт, тоест сами да си избират човека, който после ще им ръководи разследванията; ректори на икономически университети, академици от БАН, едри бизнес асоциации и синдикални ръководители без никакви правни познания, да изразяват подкрепи или съпричастност към личността на кандидата за главен прокурор, и то в присъствието на неговия настоящ началник; да бъдат сваляни от ефир неудобни журналисти, които говорят критично за личността на единствения кандидат, а после заглъхването на националния ефир на общественото радио да бъде разследвано като заплаха за националната сигурност баш от прокурора, чието име е замесено в случая; правосъдният министър да се държи като прокурор, а премиерът да се прави, че няма нищо общо с този избор, при все че неговият министър е имал право на номинация…
И накрая, понеже критичните гласове и протестите ги притесняват – не заради нещо друго, а понеже може да предизвикат критики в годишния мониторингов Евродоклад по правосъдие и вътрешен ред, да изиграят дори картата за лошия съд, съставен от съдии, които са противници на този модел на прокурорско правосъдие. Да кажат, че български съдии са просто противници на Цацаров и Гешев и затова пускат на свобода убийци, като дори се опитаха да излъжат, че един от членовете на състава, постановил акта, е имал особено мнение, за да фокусират атаката върху другите двама съдии! (Съдия Магдалинчева е дъщеря на председателстващия ВСС, Боян Магдалинчев, поради което се опитаха да я извадят извън атаката срещу съдебния акт.)
Този съд всъщност приложи Закона, който самите управляващи, част от които е и горепосоченият министър на МВР, са приели или не са променили, но иначе е призван да поеме тяхната отговорност, ако този закон не е справедлив!
И зад всичко това стои датата 24 октомври, когато назначението на зам.-главния прокурор Гешев от прокурорите във ВСС трябва да се маскира като избор на целия състав на ВСС. Ден по-рано – на 23 октомври, ВКС трябва да се произнесе по абсурдното искане на Главния прокурор да възобнови съдебното производство за УПО на Полфрийман. Ако обяви искането за недопустимо или го отхвърли, то виновен ще бъде Съдът, като атаката ще се прехвърли най-вече към Лозан Панов – последният мохикан на върха на съдебната пирамида, който отстоява независимостта на Съда, а „добрите герои“ ще се окажат Цацаров и Гешев, който нищо чудно лично да се яви в заседанието от името на Прокуратурата. Ако го приеме, пак Цацаров и Гешев са героите, а лошият апелативен съд е пуснал убиеца – положение цунг цванг.
Но, ако дотогава или в деня след заседанието Полфрийман си замине, то ще слушаме патетични речи на Цацаров и Гешев за униженото правосъдие и накърненото чувство за справедливост, а едни гневни атакистки тълпи на летището или пред Съдебната палата ще искат възмездие и Гешев за главен прокурор.
И тогава наистина ще падне Мракът – онзи всепоглъщащият, защото седем години са много време за една слаба държава, в която правосъдието би станало абсолютен заложник на Прокуратурата, устроена по съветски модел и зад която стои сянката на един много корпулентен олигарх и неговият началник – вече крупен държавен бизнесмен. Тогава ще имаме толкова демокрация и право, колкото „Прокуратурата позволи“, с или без Полфрийман в затвора, но с всички крадци на прехода като милиардери!
„Законът е само инструмент на морала на управляващите“, казваше покойният Кристиан Таков. Сега го виждаме…

*Източник „Правосъдие за всеки“
Заглавието е на Де Факто

About De Fakto

Проверете също

Преди 3 г. адв. Теодор Георгиев: В обвинението за косвен умисъл при катастрофата, отнела живота Милен Цветков, има логика

На 25 април 2020 г. Де Факто публикува статия на адв. Теодор Герогиев, в която …

Ако президентът не наложи вето на промените за следствието, те ще отпаднат в Конституционния съд

Петър Обретенов* Къде е мястото на следствието – на пръв поглед въпросът е безсмислен – …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.