Последни новини
Home / Законът / Предстоящо: Конституционният съд ще решава искания на омбудсмана, върховни съдии и опозицията

Предстоящо: Конституционният съд ще решава искания на омбудсмана, върховни съдии и опозицията

Defakto.bg

Идната седмица Конституционният съд ще се произнес по допустимостта на две дела, а други две ще обсъди по същество, сочи справка в страницата на съда.  Въпросите и исканията отправени до съда безусловно са свързани с конституционни проблеми на законотворчеството, които очакват решения.

На 8 октомври Конститузционния съд ще се произнесе по допустимостта на искането на омбудсмана срещу текстовет от Закона за устройство на Черноморието. Докладчик по делото е проф. Атанас Семов.

Като  омбудсман Мая Манолова внесе конституционна жалба срещу промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Представители на  Българското кепмер общество и Обединена група „Бетономорие“ настояха за сезиране на КС  заради забраните, ограничаващи правото на българските граждани на свободно придвижване и бетонирането на последните метри от българското крайбрежие, които унищожават природата и рестриктивните регулации на дивото къмпингуване. Промените в закона обявиха разполагането на палатки, кемпери и каравани ще може да се осъществява само на определени места, извън територията на плажовете, дюните и къмпингите.

В искането си до КС омбудсманът поиска съдът да обяви за  противоконституционни  разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в  от Закона за Черноморското крайбрежие, като противоречащи на принципите на демократичната и правова държава (чл. 1, чл. 2, чл. 4, ал. 1), задълженията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси (чл. 15), за уреждане на режима на земята със закон (чл. 22, ал. 3) и правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 55)“.
Сред мотивите бе и аргументът,  че нормата на чл.10а не предоставя в необходимия обем законова основа за определяне на местата за къмпингуване, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях.  “С  предвиденото издаване на подзаконов нормативен акт не се поема политическа отговорност за  цялостно решение, засягащо режима на земеползване в пряко противоречие с чл. 22, ал. 3, която изисква режимът на земята да се определя със закон”, заяви омбудсманът. В искането бе акцентирано и върху изпреварващото регламентиране на наказания в значителен размер, още преди да са определени местата за къмпингуване, “независимо от наличието на обществена опасност на санкционираното поведение, каквато съобразно с правовия характер на държавата е задължително да съществува като предпоставка за предвидената ограничителна мярка”.

Идният вторник КС  ще заседава и по  допустимостта на искане за задължително тълкуване на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, отправено от пленума на Върховиня административен съд.  Докладчик е съдия Красимир Влахов.

Върховните съдии искат от съда да  отговори на въпроса дали е задължително всички съдебни актове да бъдат мотивирани.  Според върховните магистрати конституционната разпоредба не определя ясно и недвусмислено критерия коя дейност представлява правораздаване, всички съдебни актове ли са актове на правораздаването, кои са характеристиките на актовете на правораздаването и какви са конституционните изисквания за тяхната валидност.

Съдиите се надяват на автентично тълкуване на конституционната норма, което ще даде възможност да се извършат промени в съответните закони, свързани с необходимостта за изготвяне на мотиви към някои съдебни актове. Смятат, че така ще се постигне  голям ефект в посока намаляване на натовареността на цялата съдебна система и като цяло ще доведе до по-бързо правосъдие за гражданите.

“Става дума за някои видове охранителни и заповедни производства, каквито са например разводите по взаимно съгласие, молбите по гражданската регистрация (смяна на име), установяване на факти (за раждане, смърт, отсъствие). Смятам, че не е необходимо да се изписват подробни мотиви, тъй като в тези случаи нямаме спорещи страни.  Достигането на подобна цел е в интерес на обществото и съответства на европейското разбиране за модерно правосъдие”, обясни председателя на ВАС Георги Чолаков.

На същото заседание по същество съдът е обявил, че ще разгледа и искането на 66 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на § 11, § 12, § 14, § 15, § 16, § 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22, § 23, § 24, § 25, § 26, § 27, § 28, § 29, § 31, § 32, §§ 33, § 34, 35, § 36, § 37, § 38, § 39, § 40, § 41, § 42 и на § 43 след думите „1 януари 2019 г.“ от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.

Опозицията атакува като противоконституционно ”  издевателството над законодателния процес”, като  атакува промените на 17 закона чрез Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.  Левицата е категорична, че в свои решения решения КС вече е отричал практиката чрез един закон да се правят корекции в други, които нямат нищо общо с основно коригирания.  Случаят със  Закона за бюджета на НЗОК е именно такъв, а това е в противоречие на принципа за правовата държава, категорична е опозицията.

Съдия докладчик е Георги Ангелов.

По същество ще бъде  обсъдено и искането на 55 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (създаден с § 26 от ЗИДЗЗЛД, обн. ДВ, бр. 17 от 26 февруари 2019 г.), както и за произнасяне по съответствието на същата законова разпоредба с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права.    Съдия докладчик е  Мариана Карагьозова-Финкова

Според социалистите,  чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД противоречи на принципа на правовата държава по  чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Социалистите намират несъответствие и с изискванията за правна сигурност, стабилност, предвидимост и предсказуемост, които, според тях, са елементи от съдържанието на принципа за правова държава.

Сезираме Конституционния съд срещу опасни промени в Закона за защита на личните данни, те създават условия за цензура и самоцензура в българската журналистика. Свободата на медиите в България е на дъното на всички класации, но въпреки всичко българската журналистика остава основният гарант за свободата в страната“, коментира  Елена Йончева, която внесе искането до КС.

 

About De Fakto

Проверете също

Съдийската колегия предлага на 30 септември да тръгне процедурата за избор на председател на ВКС

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет предлага вариант на времеви график за провеждане на процедура …

Съдии с апел към изборните си членове във ВСС – напуснете проваления съдебен съвет

Решаващото действие за прекратяване на мандата на ВСС  е съдиите, избрани от съдии в него …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.