Последни новини
Home / Законът / Предстоящо: Конституционният съд ще решава искания на омбудсмана, върховни съдии и опозицията

Предстоящо: Конституционният съд ще решава искания на омбудсмана, върховни съдии и опозицията

Defakto.bg

Идната седмица Конституционният съд ще се произнес по допустимостта на две дела, а други две ще обсъди по същество, сочи справка в страницата на съда.  Въпросите и исканията отправени до съда безусловно са свързани с конституционни проблеми на законотворчеството, които очакват решения.

На 8 октомври Конститузционния съд ще се произнесе по допустимостта на искането на омбудсмана срещу текстовет от Закона за устройство на Черноморието. Докладчик по делото е проф. Атанас Семов.

Като  омбудсман Мая Манолова внесе конституционна жалба срещу промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Представители на  Българското кепмер общество и Обединена група „Бетономорие“ настояха за сезиране на КС  заради забраните, ограничаващи правото на българските граждани на свободно придвижване и бетонирането на последните метри от българското крайбрежие, които унищожават природата и рестриктивните регулации на дивото къмпингуване. Промените в закона обявиха разполагането на палатки, кемпери и каравани ще може да се осъществява само на определени места, извън територията на плажовете, дюните и къмпингите.

В искането си до КС омбудсманът поиска съдът да обяви за  противоконституционни  разпоредбите на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 и чл. 24в  от Закона за Черноморското крайбрежие, като противоречащи на принципите на демократичната и правова държава (чл. 1, чл. 2, чл. 4, ал. 1), задълженията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси (чл. 15), за уреждане на режима на земята със закон (чл. 22, ал. 3) и правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 55)“.
Сред мотивите бе и аргументът,  че нормата на чл.10а не предоставя в необходимия обем законова основа за определяне на местата за къмпингуване, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях.  “С  предвиденото издаване на подзаконов нормативен акт не се поема политическа отговорност за  цялостно решение, засягащо режима на земеползване в пряко противоречие с чл. 22, ал. 3, която изисква режимът на земята да се определя със закон”, заяви омбудсманът. В искането бе акцентирано и върху изпреварващото регламентиране на наказания в значителен размер, още преди да са определени местата за къмпингуване, “независимо от наличието на обществена опасност на санкционираното поведение, каквато съобразно с правовия характер на държавата е задължително да съществува като предпоставка за предвидената ограничителна мярка”.

Идният вторник КС  ще заседава и по  допустимостта на искане за задължително тълкуване на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, отправено от пленума на Върховиня административен съд.  Докладчик е съдия Красимир Влахов.

Върховните съдии искат от съда да  отговори на въпроса дали е задължително всички съдебни актове да бъдат мотивирани.  Според върховните магистрати конституционната разпоредба не определя ясно и недвусмислено критерия коя дейност представлява правораздаване, всички съдебни актове ли са актове на правораздаването, кои са характеристиките на актовете на правораздаването и какви са конституционните изисквания за тяхната валидност.

Съдиите се надяват на автентично тълкуване на конституционната норма, което ще даде възможност да се извършат промени в съответните закони, свързани с необходимостта за изготвяне на мотиви към някои съдебни актове. Смятат, че така ще се постигне  голям ефект в посока намаляване на натовареността на цялата съдебна система и като цяло ще доведе до по-бързо правосъдие за гражданите.

“Става дума за някои видове охранителни и заповедни производства, каквито са например разводите по взаимно съгласие, молбите по гражданската регистрация (смяна на име), установяване на факти (за раждане, смърт, отсъствие). Смятам, че не е необходимо да се изписват подробни мотиви, тъй като в тези случаи нямаме спорещи страни.  Достигането на подобна цел е в интерес на обществото и съответства на европейското разбиране за модерно правосъдие”, обясни председателя на ВАС Георги Чолаков.

На същото заседание по същество съдът е обявил, че ще разгледа и искането на 66 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на § 11, § 12, § 14, § 15, § 16, § 17, § 18, § 19, § 20, § 21, § 22, § 23, § 24, § 25, § 26, § 27, § 28, § 29, § 31, § 32, §§ 33, § 34, 35, § 36, § 37, § 38, § 39, § 40, § 41, § 42 и на § 43 след думите „1 януари 2019 г.“ от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г.

Опозицията атакува като противоконституционно ”  издевателството над законодателния процес”, като  атакува промените на 17 закона чрез Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.  Левицата е категорична, че в свои решения решения КС вече е отричал практиката чрез един закон да се правят корекции в други, които нямат нищо общо с основно коригирания.  Случаят със  Закона за бюджета на НЗОК е именно такъв, а това е в противоречие на принципа за правовата държава, категорична е опозицията.

Съдия докладчик е Георги Ангелов.

По същество ще бъде  обсъдено и искането на 55 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (създаден с § 26 от ЗИДЗЗЛД, обн. ДВ, бр. 17 от 26 февруари 2019 г.), както и за произнасяне по съответствието на същата законова разпоредба с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Всеобщата декларация на ООН за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права.    Съдия докладчик е  Мариана Карагьозова-Финкова

Според социалистите,  чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД противоречи на принципа на правовата държава по  чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Социалистите намират несъответствие и с изискванията за правна сигурност, стабилност, предвидимост и предсказуемост, които, според тях, са елементи от съдържанието на принципа за правова държава.

Сезираме Конституционния съд срещу опасни промени в Закона за защита на личните данни, те създават условия за цензура и самоцензура в българската журналистика. Свободата на медиите в България е на дъното на всички класации, но въпреки всичко българската журналистика остава основният гарант за свободата в страната“, коментира  Елена Йончева, която внесе искането до КС.

 

About De Fakto

Проверете също

Борис Велчев: До декември КС ще се произнесе по искането на президента срещу Временната комисия за нова Конституция

До началото на декември Конституционният (КС) съд ще се произнесе по искането на президента Румен …

От понеделник: Тръгва прием на документи за новия конкурс за ВКС

От 26.10.2020 г. (понеделник) започва приемът на документи по конкурс за повишаване и заемане на 3 (три) …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.