Седмица, след като Сотир Цацаров вече поиска от Върховния касационен съд да възобнови производството за условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман, трима отговорни депутати от ГЕРБ внесоха проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). И с него, на практика признават, че в момента тези производства не подлежат на възобновяване.
Предложението на Анна Александрова (председател на правната комисия, на снимката горе), Красимир Ципов и Димитър Лазаров, депозирано в парламентарното деловодство днес, е с единствен параграф – че определенията по чл. 440, ал. 1 НПК (за условното предсрочно освобождаване), подлежат на проверка по реда на възобновяването на наказателните дела.

Това, очевидно, е отговорът на управляващите на развихрилите се страсти срещу постановеното от столичния апелативен съд предсрочно освобождаване на австралиеца. И е проектът, за който говореше правосъдният министър Данаил Кирилов.
Министърът обаче бе дал малко по-друга заявка – производството по условното предсрочно освобождаване (УПО) да стане на три инстанции, в момента е на две. Но, явно, управляващите са размислили.
Ако парламентът гласува исканото изменение в НПК, то вече няма как да обхване казуса „Полфрийман“, насрочен за разглеждане от ВКС на 7 октомври.

Особено любопитни са мотивите на Александрова, Ципов и Лазаров. Те заявяват, че според действащото законодателство определенията по УПО не подлежат на възобновяване.
В същото време, заявяват те, условното предсрочно освобождаване е акт с важни последици както за осъдения, така и за обществото. А на важността на правните последици би следвало да съответства възможността влезлият в сила акт да бъде проверяван от ВКС по реда на възобновяването при особено съществени нарушения на закона.
Създаването на съдебна практика на ВКС по тези дела ще способства и за еднаквото и правилното прилагане на института на УПО от всички съдилища, сочат депутатите от ГЕРБ.
Все пак правят „жест“ и към главния прокурор и неговия прочит на действащия НПК (специално на мотива на Цацаров, подсказан от Никола Филчев, че определението на апелативния съд трябвало да е решение!)
„При настоящата редакция, при тълкувателен подход, също може да се изведе, че въззивният акт по чл. 440 НПК има характер на решение и подлежи на възобновяване . Спорно е обаче дали по пътя на тълкуването би се постигнала еднаква съдебна практика по приложението на закона, което налага законова регламентация. Тя ще способства за прекратяване на споровете по прилагането на закона“, пишат Александрова, Ципов и Лазаров.