След като във вторник, на финала на заседанието на Съдийската колегия на ВСС върховният съдия Вероника Имова остави публиката без дъх след речта си за пролятата българска кръв по казуса „Полфрийман“, днес се случиха няколко неща.
В публикация „Свободна Европа“ съобщи, че Вероника Имова е бивша съпруга на адвокат Пеню Грозев, с който отново съжителства, а той е представлявал семейство Монови като частни обвинители и граждански ищци по делото, по което Джок Полфрийман бе осъден на 20 г. Настоящият кадровик Имова, заклеймила „обвързаностите“ на състава на Софийския апелативен съд, постановил предсрочно освобождаване на чужденеца (те, очевидно са заради получавани награди и участие в годишни доклади за състоянието на човешките права на е БХК, сочени от Сотир Цацаров до ВКС, щото други няма) обаче не оповести съжителството си с адвокат, който е бил страна по шумното дело. И който, още на 20 септември написа, че „съдебният състав, освободил убиеца на българи, е незаконен, защото съгласно практиката на ЕСПЧ, не е бил безпристрастен“, напомни Клуб Z.
Личният живот си е лична работа. Но на фона на раздадените от съдия Имова „присъди“ за „защитата на убийци“, нещата изглежат по друг начин. Намирисва на предубеденост, а това за един съдия от кариерата, пък и върховен, е недопустимо.
Фактите са особено красноречиви на фона на два направени отвода във ВСС по обсъжданията на „горещия казус“ – на Боян Магдалинчев (чиято дъщеря Виолета Магдалинчева е в състава на САС, постановил предсрочното освобождаване) и на Севдалин Мавров (понеже се познава с бащата Христо Монов).
Господата Магдалинчев и Мавров постъпиха като юристи – отговорно и законосъобразно. Госпожа Имова обаче замълча. Това ще се помни. Дълго.
В края на деня днес, от институцията ВСС разпространиха нейната позиция. Както и във вторник, Де факто ви я представя, без редакции. Не защото няма какво да се каже. А понеже казаното – отново – от съдия Имова, е достатъчно красноречиво.
Никой не знае на какво е способен, когато по свой образ и подобие, е решен да руши „зависимости“ и възстановява доверие в правосъдието.
Заявлението на Вероника Имова:
Подобна атака е дискредитиране и уронване на моя авторитет на юрист, член на Висшия съдебен съвет и гражданин.
Личният живот на всеки гражданин, дори и на член на Висшия съдебен съвет, е неприкосновен. Нападките срещу мен, открехващи вратата на личния ми живот, са проява на лош вкус и безсилие. Този похват на представяне на антитеза срещу изказването ми по проблемите за спазване на Етичния кодекс на българските магистрати, показва сла- казанотобостта на доводите срещу моето мнение, от което няма да отстъпя. Настоявам, че за зависимостите в съдебната власт трябва да се говори с факти, ясно, открито и с убедителни аргументи.
Съдийската колегия заяви в две поредни становища категоричната си позиция по повод публичните реакции във връзка с условното предсрочно освобождаване на осъдения за убийство и опит за убийство чужд гражданин Джок Полфийрман.
Гласът ми е един от гласа на колегите, с които защитихме принципната теза, че независимостта на съдиите не е тяхна лична привилегия. Гаранциите на тази независимост са създадени, за да служи на обществото, на гражданите, които искат и очакват правосъдие. Споделихме разбиране за болката на близките на жертвата и същевременно за недопустимост от намеса в правораздавателната дейност на съда. Но нека да е ясно, че критиката по влезли в сила съдебни актове, когато е мотивирана и аргументирана, разбира се, без лични нападки, без злост, закани за мъст или друг вид екстремизъм към личността на магистратите, е възприета в стандартите на Становище № 1 (2001) на Консултативния съвет на Европейските съдии относно критериите за независимост на съдебната власт и несменяемостта на съдиите, и в Становище № 3 (2001) на Консултативния съвет на Европейските съдии за принципите и правилата, определящи професионалното поведение на съдиите, включително етика, несъвместимо поведение и безпристрастност. Те са безусловно пренесени и в Стандартите за независимостта на съдебната власт, приети с решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 31/23.10.2018 г.
Всеки има право на мнение, позиция, становища, но няма право да прекрачва границата на толерантността, която е нарушена в тези подвеждащи публикации.
С бащата на моята дъщеря сме разведени отдавна. От години той не упражнява адвокатска професия. А когато, преди 11 години, е бил адвокат по въпросното дело в първата инстанция пред Софийския градски съд, той е представлявал като повереник семейството на убитото момче само в няколко съдебни заседания, след което родителите са се отказали от неговата защита. Като повереник на пострадалото семейство във всичките три инстанции – Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховния касационен съд, са участвали други, предпочетени от родителите на жертвата адвокати.
Този факт може да се провери в кориците на делото и всичко останало е съзнателно прокарвана невярна информация с цел манипулация по развитието на случая „Полфийман“.
Подчертавам, че позицията ми на член на Висшия съдебен съвет, на юрист и гражданин по този казус е морално-етична, и не е свързана с осъществявани от мен кадрови правомощия. Противопоставям се, да се хвърля съмнение върху принципната теза, която отстоявам – че независимостта на съдебната власт преминава през разобличаване на зависимостите, които рушат общественото доверие в правосъдието.