Пак кариерни бонуси за членовете на ВСС, нови права за Инспектората

Defakto.bg

Ред „екстри“ както за членовете на ВСС, така и за съдебния Инспекторат предлагат депутати от управляващите и от ДПС. Идеите им са внесени за второ четете на „големите“ поправки в Закона за съдебната власт.

Кариерните бонуси 

Анна Александрова, Красимир Ципов, Иглика Иванова-Събева – от ГЕРБ, Христиан Митев и Емил Димитров (Ревизоро) от Обединени патриоти настояват за нови бонуси за членовете на ВСС, които ще им донесат автоматични повишения като магистрати, без да се явяват на конкурс като останалите.

Предложението е чл. 28, ал.1 от ЗСВ да гласи: При изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване с оставка изборният член на ВСС се възстановява на длъжността съдия, прокурор, следовател, заемана преди избора, на равна по степен или с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност в органите на съдебната власт. Стажът във ВСС се зачита за професионален стаж.

Темата за въпросните бонуси-повишения за кадровиците бе повдигана многократно през годините, но в крайна сметка се стигна до по-скромния вариант след приключване на мандата във ВСС изборните членове да се възстановят не задължително на същата, но на равна по степен длъжност. В предния съдебен съвет това доведе до преквалификацията на двама прокурори в съдии – Елка Атанасова и Магдалена Лазарова, както и за премествания – Милка Итова (от СГС) и Каролина Неделчева (от ОС – Варна) отидоха в Административен съд – София-област, Галя Георгиева (от апелативен съд – Пловдив) стана съдия в апелативния спецсъд, а Даниела Костова (от ОС-Варна) – в спецсъда, вече е командирована в апелативния спецсъд.

Възкресяването на „повишенията“ на кадровиците сега е мотивирано от депутатите с нуждата „да се уеднакви статутът на изборните членове на ВСС с този на инспекторите и на главния инспектор за възможностите за продължаване на кариерното развитие след приключването на мандата им„.

Факт е, че от април тази година след експресни поправки в ЗСВ главният инспектор и инспекторите получиха такива бонуси. Като главната цел тогава – необявена официално, но известна публично – бе да се мотивира главният инспектор Теодора Точкова предсрочно да прекрати своя мандат, за да може Сотир Цацаров да заеме длъжността след изтичането на неговия мандат като главен прокурор. Тази опция, казват, вече не е актуална за Цацаров, но текстовете в ЗСВ останаха и влекат нови „бонуси“.

Особено впечатлява другият мотив на вносителите на поправката: „ВСС е конституционно установен орган, който представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта й, определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност. От изключително значение е персоналният му състав, като привличането на съдии, прокурори и следователи с доказани високи професионални и нравствени качества е основна предпоставка за ефективната му дейност. Предложението цели привличането в състава на ВСС на мотивирани и восококвалифицирани съдии, прокурори и следователи, за които работата в този съвет не би отнела възможността за кариерно израстване, която биха имали иначе.“

Особено на фона на последните реакции на кадровиците по „Полфрийман“ подобни заявления – особено за отстояваната независимост и високия професионализъм и морал – звучат нелепо.

Ако обаче промяната мине – а тя вероятно ще мине – има кой да се възползва от новите възможности. В Съдийската колегия има много върховни съдии – те няма накъде повече да израстват кариерно. Но има и други – Даниела Марчева и Стефан Гроздев са от столичния апелативен съд, Драгомир Кояджиков – от апелативния спецсъд и могат да поискат да станат върховни съдии. Боряна Димитрова е от ОС-Бургас и  би могла да кандидатства за апелативен съдия.

В Прокурорската колегия печелившите ще са повече – има прокурори от районно, окръжно и апелативно нива. Следователите – Евгени Диков и Пламена Цветанова няма накъде да израстват, и двамата са от НСлС, а на Диков му предстои пенсиониране след изтичането на мандата.

Обезщетения за кадровици и инспектори

Другите два проекта са на Хамид Хамид (ДПС) и на Ревизоро.

В единия депутатите възкресяват отпаднал от първоначалния проект на МС текст, след неодобрение от финансовия министър Владислав Горанов.

Предложенията касаят обезщетенията при напускане на съдебната система – според броя на прослужените години – получават се не по-малко от 10 и не повече от 20 основни заплати. Иска се от закона да отпадне уточнението, че обезщетението е еднократно. Но най-вече се вкарва записът (чл. 225, ал.4): „При последващо освобождаване от длъжност съдията, прокурорът, следователят, членът на ВСС, главният инспектор и инспекторът от Инспектората към ВСС получава обезщетение в размер на разликата между размера на вече полученото обезщетение и размера на обезщетението, определено към датата на последващото освобождаване. Редът и начинът на обезщетяването се определя с решение на ВСС“.

Вносителите заявяват, че целят само прецизиране на механизма за изчисляване на обезщетението и позволява да се унифицира начинът на изчисляването му. Но не е така.

В текста за обезщетенията досега липсваха членовете на ВСС и на Инспектората. А в края на мандата на предния съдебен съвет гръмна скандал заради негово решение, че кадровиците сами по себе си могат да получат магистратските обезщетения след приключването на мандата им във ВСС. Така излизаше, че всички изборни членове, които имат някакъв магистратски стаж – поне 5 години (без да е задължително да работят вече в системата), след 5-те години като членове на съвета автоматично трябва да получат поне 10 заплати. Тогава бившият главен секретар на ВСС и директорът на правната дирекция отказаха да подпишат подобни документи и обезщетения не се раздадоха. Но пък несъгласните после бързо бяха пенсионирани.

Сега същата идея се вкарва в закона, като ще важи и за инспекторите.

Инспекторатът ще праща задължителни призовки

Второто предложение на Хамид и Ревизоро е за нови правомощия на Инспектората по проверките за почтеност, конфликт на интереси, накърняване престижа на съдебната власт и накърняване независимостта на магистратите.

Те вменяват задължения на потърсените от Инспектората лица, първо: да предоставят поисканите сведения и доказателства, както и да се явят лично в Инспектората, ако бъдат призовани. Второ, в закона се записва, че „предоставянето на сведения и документи, поискани от Инспектората в хода на проверките по този раздел е задължително за гражданите, ако това не застрашава техните права„.

Поправките са искани от самия Инспекторат, стана ясно при обсъждането за първо четене в правна комисия, но не са били вкарани в проекта на МС. Сега двамата вносители заявяват, че „законодателят не е обезпечил ефективното събиране на данни за наличие или липса на нарушение, нарушаващо интегритета на съдиите, прокурорите и следователите,тъй като правото му да иска съдийствие от лица в това производство не е скрепено с насрещно задължение“. Което пък затруднява Инспектората да установи нарушения.

Още идеи – падат ограничения за роднинства, както и процентите за „външни“ и „вътрешни“ назначения по конкурси

Последни, засега, с отделен проект са се отбелязали Красимир Ципов (ГЕРБ) и Ревизоро.

Двамата предлагат две изменения в ЗСВ.

Първото – да се стеснят ограниченията за роднинство между членовете на ВСС и административните ръководители на органите на съдебната власт. В момента е забранено изборен член на съвета да е съпруг, да е във фактическо съжитерство, да е роднина по пряка линия, по съребрена линия – до четвърта степен или по сватовство до трета спепен включително с друг член на ВСС, с административен ръководител или с министъра на правосъдието (чл. 18, ал.1 т.9). Ципов и Ревизоро искат ограничения на изброените забрани за връзки с административните ръководители, според колегията на ВСС. Конкретно за членовете на Съдийската колегия забраните да са за ръководители на съдилища, за Прокурорската – за ръководители на прокуратури. Това става с добавка в законовия текст, като след думите „административен ръководител“ се добавя „избиран от съответната колегия, на която е член“.

Депутатите се мотивират с факта, че след разделението на ВСС на две колегии кадруването на съдиите, от една страна, и на прокурорите и следователите, от друга се извършва отделно. И е безсмислено на членове на Съдийската колегия например да се забранява родство с прокурорски ръководители и обратното.

Второто изменение засяга определените в закона проценти за „външни“ и „вътрешни“ назначения по конкурси.

В момента ЗСВ предвижда, че съдебният съвет определя до 10 % от свободните длъжности (в районните и окръжните съдилища и прокуратури) за заемане чрез конкурс за първоначално назначаване (чл. 178). Това са т.нар. „външни“ назначения – на юристи, които не работят в системата. Както и че съответната колегия на ВСС обявява не по-малко от 80 % от свободните длъжности за всеки отделен орган на съдебната власт за заемането чрез конкурс за повишаване (чл. 188).

Двамата депутати искат процентните ограничения изобщо да отпаднат, то ест повече да няма квоти за „външни“ и „вътрешни“ назначения. „Въведените ограничения създават предпоставки за капсулиране на системата и не позволява „балансирано обновяване на съдийския състав“, заявяват вносителите. (Пропускайки факта, че нормите са еднакви за съдилищата и прокуратурите).

Другият им мотив е ВСС да е свободен да преценява кои длъжности да бъдат отделени за конкурси за „външни“ назначения, а кои за повишаване, според ситуацията.

До стесняването на кръга на „външните“ назначения – първо като нива в системата, после и като проценти се стигна заради традиционно ниските резултатите, показвани от кандидатите в тези конкурси.