Избирателното право било гарантирано, но „домашният арест“ отпадал само при застрашен живот
Председателят на апелативния специализиран съд Георги Ушев и съдиите Мариета Неделчева и Стоян Тонев отказват на Биляна Петрова разрешение да напусне дома си, за да участва в предизборен диспут и в кампанията за местния вот. Тримата са съставът, който на втора инстанция ще гледа гръмкото дело „Младост“ (нашумяло първо с гръмката акция на спецпрокуратурата под ръководството на Иван Гешев).
Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров в момента са с мерки за неотклонение „домашен арест“ по воденото срещу тях наказателно дело. В същото време след указания на ЦИК, Иванчева и Петрова бяха регистрирани за участие в местните избори от листата на Християндемокартическата партия на България. Десислава Иванчева е кандидат за кмет на София, Биляна Петрова – за общински съветник, както и за кмет на столичния квартал „Младост“. Регистрацията им веднъж бе спряна от СИК, понеже „закъснели“ с минути да внесат документи. ЦИК отхвърли този аргумент и разпореди включването на двете дами в листите. Те бяха подкрепени и в гражданска подписка.
Като подсъдима Иванчева вече участва в един вот – за евродепутати и изпревари по резултат парламентарни партии като „Атака“.
По правилата на НПК напускането на „домашния арест“ е възможно с разрешение на съда.
А по Конституция правото на гражданите да избират и да бъдат избирани е сред основните конституционни права, като от него са лишени окончателно осъдените на затвор, поставените под запрещение и подобни категории.
Наказателният процес „Младост“ не е приключил, влезли в сила присъди по него няма.
И на 1 октомври в две молби до апелативния спецсъд Биляна Петрова е поискала разрешение да излезе от дома си. Веднъж на 10 октомври, за да участва в безплатен диспут по БНТ като кандидат от Християндемократическата партия на България. Второто поискано разрешение е да напуска дома си от 4 до 13 октомври, по приложена предизборна програма за събиране на информация и провеждане на две предизборни кампании – като кандидат за общински съветник и като кандидат за кмет на „Младост“. За това информира самата Петрова в социалните мрежи, като пуска и факсимилета.
С окончателно определение 3 октомври, постановено на закрито заседание, съставът под председателството на Георги Ушев отказва да даде поисканите разрешения. И се мотивира с това, че нарушението на „домашния арест“ е възможно само за защита на основни права, като правото на живот. Другите права, включително и на равнопоставеност в изборната кампания – независимо за кой от кандидатите в нея става дума, в този прочит явно са зачертани.

Определението на апелативния спецсъд:
Избирателното право е основно политическо субективно право, пряко произтичащо от народния суверенитет (чл. 42 от Конституцията), като в тази разпоредба е уредено активното избирателно право – правото на гражданите да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа. В Конституцията е посочено, че е допустимо ограничаване на гарантирано от нея право, като това може да стане само със закон.
В случая подсъдимата Петрова е упражнила своето пасивно избирателно право, като се е кандидатирала за общински съветник и за кмет на район „Младост“, като това й право не е ограничено по какъвто и да било начин.
По въззивното общ характер наказателно дело спрямо подсъдимата Петрова се прилага мярка за неотклонение „домашен арест“, кято се приравнява по правни последици до най-тежката по вид мярка за неотклонение „задържане под стража“. С тази мярка е ограничено правото на свободно придвижване на подсъдимата с оглед предотвратяването на опасност да извърши престъпление.
Предвидена е възможност за временно отпадане на забраната в случай на констатирана необходимост, която следва да бъде обоснована от лицето, което търпи съответната мярка – като наличието на здравни причини и нужда от оказване на медицинска помощ, предимно причини, свързани с упражняването на основни права на лицата като правото на живот и на здравеопазване. В настоящия случай съдебният състав намира, че твърдяната необходимост не е от сочения по-горе характер, поради което и молбите се явявят неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Определението не подлежи на обжалване.