Намаляват общия стаж за спецсъда и спецпрокуратурата
Сериозна активност отбелязаха депутатите за второто четене на поредните промени в съдебния закон.
Срокът изтече вчера, а предложенията вече са седем – индивидуални и в групи.
Де факто ви запозна с исканията на патриоти и „Атака“ за финасирането и забраната на съсловните организации, както и с идеите за нови бонуси, обезщетения и прочее на кадровици и инспектори под авторството на ГЕРБ, патриоти и ДПС.
Последното засега, седмо поред предложение, направено от председателя на правната комисия Анна Александрова (ГЕРБ), отваря други теми в устройствения закон на съдебната власт.
Кой кого охранява
Едната е отзвук на предложение, лансирано от Сотир Цацаров и засяга охраната на магистратите, застрашени във връзка с наказателно производство. Става дума за случаите на получавани заплахи за разправи със съдии и прокурори, семействата и близките им, по повод конкретни дела.
В момента ЗСВ (чл. 391) предвижда, че Главна дирекция „Охрана“ към правосъдния министър „организира и осъществява охраната на съдии, прокурори и следователи – при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с пленума на Висшия съдебен съвет“. То ест, съдебната охрана пази всички застрашени магистрати.
Анна Александрова предлага в чл. 391, ал.3, т.3 на ЗСВ вече да пише, че Главна дирекция „Охрана“ организира и осъществява охраната на съдии, а в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство да се добави, че Бюрото по охрана към главния прокурор организира и осъществява охраната на прокурори и следователи.
Въпросното Бюро бе създадено в мандата на Сотир Цацаров и иззе част от функциите на съдебната охрана за пазене на застрашени свидетели (главната дирекция към правосъдния министър, впрочем, бе създавана основно за охрана на свидетели и на магистрати). Сега към Бюрото се прехвърля и защитата на прокурори и следователи. Като само съдиите остават на „пазене“ от дирекцията на МП.
В мотивите си Александрова заявява, че се създават „условия за по-голяма ефективност при осъществяването на охраната на магистрати, застрашени във връзка с наказателно производство“. Както и че се очаква чрез разделянето на функциите между ГД „Охрана“ и Бюрото да се постигне „оптимално използване на ресурсите на двете структури“.
При лансирането на идеята си пък Сотир Цацаров бе обяснил, че Бюрото не е редно да пази и съдии, понеже е към главния прокурор. Служителите на тази доста тайнствена структура често са в масовката на гръмките акции на спецпрокуратурата. Отбелязаха се и с безпрецедентен арест на прокурор в съдебна зала.
Без дискриминация на спецструктурите
Другото предложение на председателя на правната комисия е за намаляване на изисквания общ юридически стаж за съдиите и прокурорите от спецсъда и спецпрокуратурата. В момента изискванията към тях са за 10 г. общ и 5 г. специален стаж като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател (чл. 164 ЗСВ). Александрова настоява общият стаж от 10 да се намали на 8 г. – какъвто е за останалите съдилища и прокуратури на окръжно ниво.
Мотивите: След разширяването на компетентността им (с „високата корупция“) натоварването на спецструктурите се е повишило значително и „се налага промяна и в критериите за по-висок професионализъм, заложени в закона“. Заложеното сега изискване за общия стаж „създава условия за неравнопоставеност между кадрите в специализирания съд и прокуратури и приравнените им по ранг магистрати в СГС и СГП, които продължават да работят по неприключените наказателни производства за корупционни престъпления срещу лица с имунитет и заемащи висши държавни длъжности„. Според Александрова, достатъчна гаранция за професионализъм е условието за минимум 5 г. работа като съдия по наказателни дела, прокурор или следовател. Целта на промените е „да създаде благоприятна възможност за участие в конкурсните процедури на високомотивирани магистрати с доказани професионални и нравствени качества“, като се уеднакви изискването за общия стаж.
По-високите изисквания към спецправосъдието изначално трябваше да гарантират именно вливането на доказани професионалисти в редиците му. Още при старта идеята се провали, кандидати не заваляха, а сред желаещите не се забелязваха много известни имена. Е, после някои се прославиха. Въпреки това депутатите им възложиха и сложните корупционни дела срещу „върховете“, като им гласуваха и бонуси – до 6 заплати годишно над възнагражденията.
Сега целта вероятно е да се набавят достатъчно желаещи за конкурсите за спецструктурите. Дали това гарантира и сериозно ниво на правна подготовка, юридическа мисъл и съвест, преценявайте сами.