Последни новини
Home / Законът / Конституционният съд допусна за разглеждане искания на върховни съдии и омбудсмана

Конституционният съд допусна за разглеждане искания на върховни съдии и омбудсмана

Defakto.bg

 Конституционният съд допусна за разглеждане по същество две дела –  едното на пленума ва Върховния административен съд, а другото на омбудсмана на Републиката.

Върховните съдии искат  задължително тълкуване на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, във връзка с отговор на въпросите:

 1. Всички съдебни актове ли представляват „актове на правораздаването“ по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?

2. Какви характеристики следва да притежава един съдебен акт, за да бъде категоризиран като акт на правораздаването по смисъла  на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?

3. Кои съдебни актове не са актове на правораздаване по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?

4. Валидни ли са „актовете на правораздаването“ по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, които не са мотивирани?

5. Допустимо ли е по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, в изрично посочени със закон случаи, излагането на мотиви към определени „актове на правораздаването“ да бъде осъществено след подаване на жалба срещу постановения акт?“

Определението е прието с 9 гласа.  Съдиите Гроздан Илиев и Таня Райковска са подписали определението с особено мнение. Съдия Павлина Панова е подписала определението с особено мнение относно въпроси 4 и 5.

Съдът допусна за разглеждане  и искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК (посл. изм. ДВ. бр. 56 от 16 юли 2019 г.) и § 9 от Закона за устройство на Черноморието. (обн. ДВ, бр. 56 от 16 юли 2019 г.), който въвежда новия чл. 24в ЗУЧК, невлязъл в сила.

В искането си до КС като омбудсман Мая Манолова поиска въпросните  разпоредби да бъдат обявени за противопротивоконституционни, като противоречащи на принципите на демократичната и правова държава (чл. 1, чл. 2, чл. 4, ал. 1), задълженията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси (чл. 15), за уреждане на режима на земята със закон (чл. 22, ал. 3) и правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 55)“.
Сред мотивите бе и аргументът,  че нормата на чл.10а не предоставя в необходимия обем законова основа за определяне на местата за къмпингуване, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях.

В искането бе акцентирано и върху изпреварващото регламентиране на наказания в значителен размер, още преди да са определени местата за къмпингуване, “независимо от наличието на обществена опасност на санкционираното поведение, каквато съобразно с правовия характер на държавата е задължително да съществува като предпоставка за предвидената ограничителна мярка.

Определението е прието с 11 гласа.  Съдия Гроздан Илиев е подписал определението с особено мнение.

About De Fakto

Проверете също

Съдийската колегия предлага на 30 септември да тръгне процедурата за избор на председател на ВКС

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет предлага вариант на времеви график за провеждане на процедура …

Съдии с апел към изборните си членове във ВСС – напуснете проваления съдебен съвет

Решаващото действие за прекратяване на мандата на ВСС  е съдиите, избрани от съдии в него …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.