Последни новини
Home / Законът / Конституционният съд допусна за разглеждане искания на върховни съдии и омбудсмана

Конституционният съд допусна за разглеждане искания на върховни съдии и омбудсмана

Defakto.bg

 Конституционният съд допусна за разглеждане по същество две дела –  едното на пленума ва Върховния административен съд, а другото на омбудсмана на Републиката.

Върховните съдии искат  задължително тълкуване на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, във връзка с отговор на въпросите:

 1. Всички съдебни актове ли представляват „актове на правораздаването“ по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?

2. Какви характеристики следва да притежава един съдебен акт, за да бъде категоризиран като акт на правораздаването по смисъла  на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?

3. Кои съдебни актове не са актове на правораздаване по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?

4. Валидни ли са „актовете на правораздаването“ по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, които не са мотивирани?

5. Допустимо ли е по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, в изрично посочени със закон случаи, излагането на мотиви към определени „актове на правораздаването“ да бъде осъществено след подаване на жалба срещу постановения акт?“

Определението е прието с 9 гласа.  Съдиите Гроздан Илиев и Таня Райковска са подписали определението с особено мнение. Съдия Павлина Панова е подписала определението с особено мнение относно въпроси 4 и 5.

Съдът допусна за разглеждане  и искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК (посл. изм. ДВ. бр. 56 от 16 юли 2019 г.) и § 9 от Закона за устройство на Черноморието. (обн. ДВ, бр. 56 от 16 юли 2019 г.), който въвежда новия чл. 24в ЗУЧК, невлязъл в сила.

В искането си до КС като омбудсман Мая Манолова поиска въпросните  разпоредби да бъдат обявени за противопротивоконституционни, като противоречащи на принципите на демократичната и правова държава (чл. 1, чл. 2, чл. 4, ал. 1), задълженията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси (чл. 15), за уреждане на режима на земята със закон (чл. 22, ал. 3) и правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 55)“.
Сред мотивите бе и аргументът,  че нормата на чл.10а не предоставя в необходимия обем законова основа за определяне на местата за къмпингуване, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях.

В искането бе акцентирано и върху изпреварващото регламентиране на наказания в значителен размер, още преди да са определени местата за къмпингуване, „независимо от наличието на обществена опасност на санкционираното поведение, каквато съобразно с правовия характер на държавата е задължително да съществува като предпоставка за предвидената ограничителна мярка.

Определението е прието с 11 гласа.  Съдия Гроздан Илиев е подписал определението с особено мнение.

About De Fakto

Проверете също

„Отворено общество“ обяви конкурс за студентски реферати по правозащитна тема за правата на човека и гражданина

  Правната програма на Фондация „Институт Отворено общество – София“ организира конкурс за студентски реферати …

Въпросите към кандидата Гешев*

Иван БРЕГОВ, ИПИ* Мандатът на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров е към края си, а …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.