Последни новини
Home / Законът / Цацаров отказа на ВМРО да поиска заличаване на Българския хелзински комитет

Цацаров отказа на ВМРО да поиска заличаване на Българския хелзински комитет

Defakto.bg

 

 Главният прокурор не намира основания за прекратяване на дейността на организацията, сочи държавното обвинение

ВМРО продължава сама битката пред съда срещу БХК 

Главния прокурор  смята за неоснователен сигнала на политическа пратия ВМРО, в който  т.нар. „воеводи“ поискаха Сотир Цацаров  да се възползва от правомощията си и да поиска от съда прекратяване на регистрацията на  БХК.

Сигналът до главния прокурор бе внесен от евродепутата Ангел Джамбазки, кандидат и за столичен кмет и депутата Александър Сиди, в който настояха да бъде разследван и заличен БХК, защото „излага“ държавата, като води дела срещу нея в Евросъда в Страсбург и „поставя в риск български граждани, както и доброто име на България пред международните институции“.  Най-вече – номинирала Джок Полфрийман за Човек на годината и „спомогнала“ той да бъде освободен. „Най-скандалната ѝдейност (на БХК – б.р.) обаче, според патриотите,  е свързана не със защита на правата на онеправданите, а с организирането на семинари за съдии, прокурори и следователи, част от които след това решават съдбите на доказани престъпници като Полфрийман“.

Над 70 български и 40 международни организации (сред които Амнести интернешънъл) се обявиха срещу безпрецедентното искане на ВМРО,  101 български интелектуалци се подписаха срещу  него.

„..Всякакви опити за заглушаване и натиск над независими организации, легитимно работещи за защита на човешките права, противоречат на задълженията на България съгласно законите на ЕС и международното право и трябва да бъдат прекратени незабавно“, заяви и  Хю Уилямсън, директор в HRW за Европа и Централна Азия и настоя  главният прокурор да не уважавава искането на ВМРО.

Твърденията в искането за прекратяване на дейността на Сдружение „Български хелзинкски комитет“ за оказан „пряк и косвен …натиск и влияние върху българските магистрати“ в нарушение на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България, с оглед осъществяваните дейности под формата на организирани безплатни обучителни семинари за магистрати и осигуряването на процесуална защита на определени лица, като част от легитимно заявените цели при регистрацията на сдружението, не сочат на забранена от Конституцията и законите дейност, която подлежи на проверка, с оглед и на вече предприетите действия по реда на чл. 424 НПК, се казва в мотивите за отказа на Цацаров.

ВМРО, ако  считат, че твърденията им обосновават решение за прекратяване на дейността на Сдружение „Български хелзинкски комитет „,  могат да  упражнят това си право, посочва още Цацаров.

Веднага след това от ВМРО обявиха, че ще внесат иск в Софийския градски съд за прекратяване дейността на Българския хелзинкси комитет.  Депутатът от ВМРО Александър Сиди заяви, че след като „прокурорът ги насочва“, а  “ според патриотите неправителствената организация оказва натиск върху българските магистрати и извършва „неморална и открито антибългарска дейност“, те ще водят дело пред съда.

 

Ето и пълните мотиви на главния прокурор:

 

В подадения сигнал на бланка на „ВМРО Българско национално движение“ от Александър Сиди, народен представител в Народното събрание на Република България и Ангел Джамбазки, български представител в Европейския парламент, внесен на 30.09.2019 г. от Ангел Василев Чакъров в Информационния център, в Съдебната палата, бул.„Витоша“ № 2, са направени искания за :

1/ започване на разследване на дейността на Сдружение „Български хелзинкски комитет“ поради съмнение за пряка и косвена намеса в работата на съдебната власт и нарушаване на принципа на независимост и безпристрастност на българските магистрати;

2/ иницииране на производство пред окръжния съд, за прекратяване на Сдружението, поради нарушаване на разпоредбите на чл.117 от Конституцията на Република България и Етичния кодекс за поведение на българските магистрати, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗЮЛНЦ.

         Твърди се, че „…Сдружение „Български хелзинкски комитет“ се намесва в независимата съдебна система на Република България, както пряко (чрез становища по дела, лобистки призиви до съда в полза на подсъдимите, осъществяване на процесуално представителство на подсъдими лица), така и косвено (чрез организирането на безплатни семинари и удостояване с награди).

         Разпоредбата на чл. 13 ЗЮЛНЦ урежда лимитативно хипотезите при наличието на които регистрацията на юридическо лице с нестопанска цел се прекратява, дори и в случаите когато то осъществява общественополезна дейност. Принудителното прекратяване на правен субект е възможно най – тежката санкция и затова предвидените хипотези в чл. 13 ЗЮЛНЦ следва да се прилагат ограничително. И това е така, тъй като юридическите лица с нестопанска цел, определени да извършват общественополезна дейност са създадени, за да подпомагат развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, науката, културата, да подпомагат социално слабите, инвалидите и лицата, нуждаещи се от помощ, да защитават човешките права, околната среда и други цели /чл. 38 ЗЮЛНЦ/.

 Сдружение „Български хелзинкски комитет“ е възникнало с вписването му в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел при СГС, с решение по ф. д. 3168/1993 г., VІ- 21 с-в. В Устава на сдружението не е предвиден краен срок на осъществяване на дейността, а в чл. 4 е посочено, че целите и задачите, които сдружението си поставя са свързани с организирането на системни наблюдения върху ситуацията с човешките права в България и чужбина; изготвянето на доклади за ситуацията с правата на човека и разпространението им в страната и чужбина; изготвяне, превеждане и разпространение на материали, свързани с теорията и практиката на правата на човека; организиране на конференции, семинари, публични акции и други законни форми на гражданска дейност, свързани със защита на човешките права, включително и защита правата на отделни физически и юридически лица на територията на РБ и в чужбина.

          В сигнала не се твърди осъществяваната от сдружението дейност да обуславя включването му в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма или да е насочена към подпомагане на тероризма – основания, при наличието на които единствено главният прокурор, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 б. „в“ ЗЮЛНЦ, е активно легитимиран да сезира съда по регистрация с искане за прекратяване на дейността на сдружението.

         Липсват твърдения и относно останалите две основания по чл. 13, ал.1, т.3, б. „а“ и б. „г“[1] при наличието на които всяко заинтересовано лице, в т. ч. подателите на сигнала, а и съответния прокурор, може да поиска от съда по регистрация прекратяването на ЮЛ с нестопанска цел. В тези случаи, в съответствие с функционалната си компетентност, съгласно чл.127 от Конституцията, Прокуратурата е оправомощена да предяви конститутивен иск за прекратяване на юридически лица /търговци или такива с нестопанска цел/.

         Конституционното право на гражданите да се сдружават, прогласено в чл. 12 е ограничено единствено от забраната за извършване на политическа дейност, присъща за политическите партии и поставяне на политически цели /чл. 12, ал. 2 КРБ/, както и от осъществяване на дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата на свободите на гражданите, създаването на тайни или военизирани структури, или такива, които се стремят да постигнат целите си с насилие /чл. 44, ал. 2 КРБ/.

 Твърденията в искането за прекратяване на дейността на Сдружение „Български хелзинкски комитет“ за оказан „пряк и косвен …натиск и влияние върху българските магистрати“ в нарушение на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България, с оглед осъществяваните дейности под формата на организирани безплатни обучителни семинари за магистрати и осигуряването на процесуална защита на определени лица, като част от легитимно заявените цели при регистрацията на сдружението, не сочат на забранена от Конституцията и законите дейност, която подлежи на проверка, с оглед и на вече предприетите действия по реда на чл. 424 НПК.

Подателите на сигнала като активно легитимирани да предявят иск пред СГС, на основание чл. 13, ал. 1 т. 3 б. „б“ от ЗЮЛНЦ, , могат да упражнят това си право, ако считат, че твърденията им обосновават постановяване на решение за прекратяване на дейността на Сдружение „Български хелзинкски комитет.“

 

 

[1]Сдружението не е учредено по законния ред или е обявено в несъстоятелност

About De Fakto

Проверете също

„Отворено общество“ обяви конкурс за студентски реферати по правозащитна тема за правата на човека и гражданина

  Правната програма на Фондация „Институт Отворено общество – София“ организира конкурс за студентски реферати …

Въпросите към кандидата Гешев*

Иван БРЕГОВ, ИПИ* Мандатът на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров е към края си, а …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.