DeFakto.bg DeFakto.bg
Съкратеното съдебно следствие, при което наказанието се редуцира с 1/3 при признаване на обвинението и отказ от събиране на нови доказателства от съда, да отпадне само за случаите на умишлено причиняване на смърт. Това одобри правната комисия за второ четене с 9 „за“, 3 „против“ и 3 „въздържали се“.
Предложението бе на Анна Александрова, Красимир Ципов и Иглика Иванова-Събева от ГЕРБ и „редактира“ приетото в зала на първо четене. А то беше съкратената процедура да се изключи освен при умишлена смърт и в случаите на нанесена тежка телесна повреда. Идеята бе на БСП, Обединени патриоти и на Воля.
Днес, в крайна сметка, се оказа, че предложението на ГЕРБ се подкрепя от самия ГЕРБ, „Воля“ и от ДПС, макар че депутати на ДПС не дойдоха в комисията. Но – явно – са упълномощили колегите си от управляващите да гласуват и за тях. „Против“ бяха от БСП, патриотите се въздържаха.
Промяната в съкратената процедура става с допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в който се възстановява отмененият преди няколко години чл. 369а, за условията, при които съкратеното съдебно следствие се изключва. Процедурата се развива само в съда.
Преди това имаше красноречив дебат.
Красимир Ципов (ГЕРБ) се позова на получена по тяхно искане статистика от прокуратурата за водените дела по основните текстове за умишлено причиняване на смърт и тежка телесна повреда, включително и за влезли в сила присъди по съкратената процедура. Данните са за периода от 2015 г. до 30 септеври тази година. Включени са текстовете на чл. 115, 116, 118, 119, 120, 128. Първите два текста са за умишлено убийство и неговите квалифицирани състави, чл. 118 е за убийство при афект, чл. 119 – при превишаване пределите на неизбежната отбрана, последните два текста – за убийство на новородени.
В крайна сметка, обобщи Ципов, от 567 присъди за умишлени убийства, по реда на съкратеното следствие са произнесени 156 от тях. А в хипотезите на нанесена тежка телесна повреда, за четирите години има само 1 присъда по съкратената процедура.
„Тук не фигурира информация за други състави – грабеж, придружен с тежка телесна повреда, изнасилване, изнудване, отвличане с тежки наранявания. Трябва да си дадем ясна сметка, ограничавайки приложното поле на института, какви затруднения ще се появяват за нормалнто протичане на тези процеси- средно на година съкратено следствие няма да може да се приложи за повече от 200 дела, затова да обмислим внимателно поне да отпадне хипотезата за тежки телесни повреди“, призова Красимир Ципов.
Смиляна Нитова-Кръстева (БСП) се противопостави с аргумента за справедливостта, очаквана и от близките на жертвите. Няма да подкрепим отпадането на тежките телесни повреди, категорична бе тя.
„Едно такова дело продължава повече от няколко години, с експертизи, разпити на свидетели и какво ли не. Можем ли да дадем гараниця, че след това ще приключи с исканата справедлива присъда?“, попита Ципов.
„Гаранцията за справедлива присъда я дава съдът. Тя ще е справедлива, като се процедира по общия ред и се съберат всички доказателства“, отвърна Кръстева.
Симеон Найденов (Воля) обяви подкрепа за предложението на ГЕРБ.
Христиан Митев от Обединени патриоти декларира, че тяхната група ще се въздържи от подкрепа на тази идея. Нужно е време за преценка на ефектите, да дадем шанс на текста във вида, в който беше приет на първо четене, призова той.
Явор Нотев (Атака) заяви, че проблемът с мудното правосъдие и влаченето на досъдебни производства не се изкоренява със съкратена процедура. „Безотговорното продължаване на сроковете на досъдебното производство, което въведе фигурата на т.нар. вечен обвиняем, е отделна тема, мястото за размисъл е другаде“, подчерта известният адвокат. Предположи, че „ключът към решението може би е цялостната реформа на НК и на процедуалните правила“. В крайна сметка обяви, че няма да подкрепи предложението на ГЕРБ, защото „при всяка възможност ще пледирам за разширяване на кръга от престъпления с пълно съдебно следствие, но при дисциплина, така че наказанието да не закъснява“.
Емил Димитров-Ревизоро от патриотите направи заявка да спази решението на групата. Но сам се усъмни в полезността на „по-голямото“ отказване от съкратено следствие. На практика от процедурата се е възползвал всеки четвърти или пети от извършиелите на умишлени убийства, то ест явлението не е масово. „За зала си заслужава да помислим и обмислим това гласуване“, каза Ревизоро.
Думата бе дадена на зам.-главния прокурор Мария Шишкова. Тя заяви, че не отстъпва от становището на Сотир Цацаров, изказано пред правната комисия за първото четене на проектите – че когато трябва да се търси баланс между бързината и справедливостта, превес трябва да се даде на справедливостта (тогава обвинител №1 се обяви за проекта на БСП и останалите и разкритикува този на ГЕРБ, защото основно ще предизвика разнобой в съдилищата). Шишкова днес подчерта обаче, че от възможностите на съкратеното следствие в случая се ползват извършителите на най-тежките престъпления, наказуеми включително с доживотен затвор и доживот без замяна.
На директен въпрос на Анна Александрова дали подкрепя тяхното предложение за отпадане на тежките телесни повреди, Мария Шишкова отговори: „Подкрепяме, че не следва съществено да се ограничава приложното поле на съкратеното съдебно следствие, защото смисълът е да се облекчи съдебният процес“. От което се подразбра, че – може би – прокуратурата не вижда проблем процедурата да отпадне само при умишлено причинената смърт.
Намеси се правосъдният министър Данаил Кирилов: „Опитвате се да изведете анализ на базата на нещо относително. А трябва да балансирате и трябва да балансирате точно. В това е точността на нашето предложение, в което се съмнявахте, давахме ви гъвкав баланс. Съветът и апелът ми е – не пренебрегвайте нашето предложение за чл. 58а от НК. Дайте възможност за преценка на съда за един по-широк кръг от каталога на престъпленията. Решението не трябва да е натоварено с емоции, нито да се взема в предизборна обстановка. Това заявих днес и пред посланика на Австралия, имаме обществен дебат, би трябвало да игнорираме двете крайности, вероятно истината е по средата. Добре, изключете убийствата, но не затваряйте вратата за другите тежки престъпления да има дискреция на съда да допусне или не съкратено производство“. Впечатлиха най-вече думите на министъра: „Порок е да се мисли за конкретно престъпление и конкретен деец!“
В почти пълно съгласие (несъгласни бяха само от БСП) правната комисия гласува и другото предложение на ГЕРБ – с преходни разпоредби в НПК да се разшири подсъдността на специализирания съд в НК, като към каталога от престъпления за спецовете се добавят и делата, разследвани от бъдещата Европейска прокуратура.
Ново – депутатите ще зачетат и решение на Съда в Люксембург
На финала министър Данаил Кирилов сложи на масата решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване от Софийския градски съд. Питането е било дали предвидените в НК санкции за пренасяне през граница на пари, благодорни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях, съответстват на правото на Евросъюза. СЕС обявява, че санкцията лишаване от свобода, комбинирана с отнемане на предмета на престъплението, е прекомерна.
Става дума за чл. 251 от НК, който гласи:
