DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество две дела – едното на пленума ва Върховния административен съд, а другото на омбудсмана на Републиката.
Върховните съдии искат задължително тълкуване на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, във връзка с отговор на въпросите:
1. Всички съдебни актове ли представляват „актове на правораздаването“ по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?
2. Какви характеристики следва да притежава един съдебен акт, за да бъде категоризиран като акт на правораздаването по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?
3. Кои съдебни актове не са актове на правораздаване по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията?
4. Валидни ли са „актовете на правораздаването“ по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, които не са мотивирани?
5. Допустимо ли е по смисъла на чл. 121, ал. 4 от Конституцията, в изрично посочени със закон случаи, излагането на мотиви към определени „актове на правораздаването“ да бъде осъществено след подаване на жалба срещу постановения акт?“
Определението е прието с 9 гласа. Съдиите Гроздан Илиев и Таня Райковска са подписали определението с особено мнение. Съдия Павлина Панова е подписала определението с особено мнение относно въпроси 4 и 5.
Съдът допусна за разглеждане и искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 10а, чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК (посл. изм. ДВ. бр. 56 от 16 юли 2019 г.) и § 9 от Закона за устройство на Черноморието. (обн. ДВ, бр. 56 от 16 юли 2019 г.), който въвежда новия чл. 24в ЗУЧК, невлязъл в сила.
В искането си до КС като омбудсман Мая Манолова поиска въпросните разпоредби да бъдат обявени за противопротивоконституционни, като противоречащи на принципите на демократичната и правова държава (чл. 1, чл. 2, чл. 4, ал. 1), задълженията за опазване и възпроизводство на околната среда и за разумно използване на природните богатства и ресурси (чл. 15), за уреждане на режима на земята със закон (чл. 22, ал. 3) и правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда (чл. 55)“.
Сред мотивите бе и аргументът, че нормата на чл.10а не предоставя в необходимия обем законова основа за определяне на местата за къмпингуване, правилата и нормативите за устройването и ползването им, както и за престоя в тях.
В искането бе акцентирано и върху изпреварващото регламентиране на наказания в значителен размер, още преди да са определени местата за къмпингуване, „независимо от наличието на обществена опасност на санкционираното поведение, каквато съобразно с правовия характер на държавата е задължително да съществува като предпоставка за предвидената ограничителна мярка.
Определението е прието с 11 гласа. Съдия Гроздан Илиев е подписал определението с особено мнение.
