Съдийската колегия в дебат за сегашното атестиране и идните законови промени
Общо 550 кандидати са подали документи за 42 вакантни длъжности в окръжните съдилища. Това стана ясно на заседанието на Съдийската колегия днес. Поводът бе избор на конкурсни комисии.
Конкурсът е за съдии в гражданските, търговските и наказателните отделения на ОС. Бе обявен през юли тази година и е първият от години насам.
Днес Красимир Шекерджиев обяви, че има 221 кандидати за гражданските отделения при 20 обявени длъжности, 161 са претендентите за търговските отделения при 9 обявени длъжности и 168 са допуснатите в надпреварата за наказателните отделения при 13 обявени длъжности.
Конкурсите са за ОС в цялата страната. За гражданските съдии най-много – 8 длъжности са в СГС, както и по 1 или 2 бройки за ОС-София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново, Благоевград и др.
От търговските 4 длъжности са в СГС, другите са в Кюстендил, Варан, Добрич, Силистра, Русе.
От наказателните 1 длъжност е за спецсъда, 2 – за ОС-София, останалите са в Благоевград, Кюстендил, Бургас, Пазарджик, Хасково, Велико Търново, Плевен, Монтана, Русе и др.
Днес Шекерджиев предупреди: Конкурс с 50 кандидата продължава 9 месеца, не смея да мисля колко ще отнеме този. Каза го на фона на предложения дали да не се изберат по няколко конкурсни комисии за една материя. Кадровикът бе категоричен – нямаме основания за втора, трета или четвърта комисия – за младшите навремето бяха избрани 4 комисии, имаше голяма разлика в оценяването и накрая бяха избрани все колеги, на 90 % изпитани само от едната комисия. За първи път се опитваме да направим толкова голям конкурс за окръжни съдилища, нека конституираме сега три комисии, после след измененията в закона ще видим.
Ставаше дума за „големия“ проект за промени в ЗСВ, предвиждащ възстановяване на помощните съдийски атестационни кочисии по места. Проектът мина на първо четене, на 4 октомври изтече срокът за предложения за второ четене, а депутатите демонстрираха сериозна активност.
Тъй като следваща точка в дневния ред днес бе отчет за дейността на Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) в изтеклия й мандат от 5 октомври 2018 г. до 4 октомври 2019 г.
Драгомир Кояджиков обяви: „Тази форма на съществуване на КАК не е правилната, трябва максимално бързо да се промени. 244 атестации са извършени от 13 изборни членове на КАК, всеки от тях е изготвил около 20 атестации при 52 седмици в годината, излиза, че КАК прави по 2 атестации на човек на месец. КАК не е работеща структура, няма да кажа нищо повече по въпроса“.
Последваха възражения, че продължителността на конкурсите не се дължи само на бавното атестиране.
Георги Чолаков пък заговори за „справедливостта“ – законът предвижда чбеновете на конкурсните комисии за това време да бъдат освободени от преките си задължения. „Във ВАС не мога да преразпределя делата, а и колегите в конкурсната комисия ще получат допълнително възнаграждение за това. Не е справедливо. Не могат тези конкурси да се точат с години. Не знам дали вариантът с изслушването не беше по-добър“.
Атанаска Дишева каза: „Атестирането се извършва така не от 2016 г. Въпросът е в това колко голям обем информация и документи трябва да се прегледат в областта на атестирането“.
Красимир Шекерджиев обяви: „Проблемът не е в начина, по който се атестира, а в това, че го правят много малко хора. Проблемът е, че ги правят 13 членове на КАК , трябва да се правят от 200-300 човека. Конкурсите за събеседване вървяха много по-бързо, там имаше пълен запис на случващото се и всичко можеше да бъде проверено. Правилата бяха прости – конкурсната комисия беше длъжна да се запознае с 6 дела – 3 избрани на случаен принцип и 3, изпратени от кандидата и имаше право да задава въпроси само по тези дела. Един професионален съдия няма проблем да се яви на устно изслушване. Аз съм се явявал, губил, печелил и съм изпитвал“.
Лозан Панов додаде: „Не сте единственият явявал се е, имаше и писмени изпити. Пленумът на ВКС дори имаше идеи за промяна на правилата с изборните членове на КАК – да бъдат отзовавани при невършене на работата“.