DeFakto.bg DeFakto.bg
По делото Суровец срещу Унгария (жалба № 15428/16) ЕСПЧ прие, че достъпът на журналист в център за настаняване на мигранти с цел описание на материалните условия в него е съществена част от свободата на медиите и следва да бъде гарантиран.
На 8 октомври 2019 г. в свое историческо решение Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) установи, че Унгария е нарушила правото на свобода на изразяване по чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека заради отказ на унгарските власти да представят достъп на журналист до центъра за настаняване на мигранти в Дебрецен, съобщиха от БХК.
Жалбоподателят, Ийеш Суровец е журналист, който работи за интернет сайта abcug.hu.
През септември 2015 г. той подава молба до имиграционните власти да му предоставят достъп до центъра с цел да напише доклад за условията на търсещите убежище. В молбата си той уточнява, че ще провежда интервюта и ще прави снимки, но само на тези лица, които изразят предварително писмено съгласие да бъдат снимани. Искането му е отхвърлено по причини, свързани с личния живот и сигурността на лицата, търсещи убежище. По-специално, отхвърлянето е аргументирано с това, че много от хората в центровете за настаняване са избягали от някаква форма на преследване и следователно могат да бъдат изложени на риск, ако бъдат показани в медиите. Суровец обжалва решението, но административният съд обявява жалбата му за недопустима, тъй като отказът не е индивидуален административен акт съгласно съответното вътрешно законодателство и поради това не подлежи на съдебен контрол.
Европейският съд по правата на човека приема, че осигуряването на възможността на журналистите да извършват изследователска работа е съществена част от правото на свобода на медиите. Създаването на пречки пред техния достъп до информация би могло да ги обезкуражи или дори да им попречи да предоставят точна и достоверна информация на обществеността и с това да играят своята жизненоважна роля на „куче пазач“.
В такова положение е бил жалбоподателят когато не му е било позволено да провежда интервюта и да прави снимки в центъра за настаняване на мигранти, тъй като той е бил възпрепятстван да събира информация от първа ръка и да наблюдава условията на задържане на настанените лица. Съдът констатира, че намесата в ограничаване на неговото право на свобода на изразяване е била законосъобразна, но не е била необходима в едно демократично общество, тъй като мотивите за такова ограничени, макар и относими, не са били достатъчни. Що се отнася до необходимостта от защита на личния живот на лицата, търсещи убежище, имиграционните власти очевидно не са обърнали внимание на аргумента на жалбоподателя, че той ще ги снима само с предварително и, ако е необходимо, писмено съгласие.
Съдът също така отбелязва, че докладването за условията на живот в центъра, макар и по необходимост да засяга личния живот на търсещите убежище, не е насочено към търсене на сензации, а към публично обсъждане на въпроси от обществен интерес.
На второ място, нито местните власти, нито правителството са посочили как точно безопасността на търсещите убежище лица може да бъде застрашена на практика, особено ако разследването се провежда само с тяхно съгласие.
На трето място, Съдът не се съгласява с унгарското правителство, че жалбоподателят може също толкова успешно да прави снимки и да провежда интервюта извън центъра и да използва информация, публикувана от международни организации и/или НПО. Тези алтернативи по никакъв начин не могат да заменят живия диалог лице в лице и придобитите от първа ръка впечатления за условията на живот. В очите на обществеността данните от втора ръка могат да нямат същата тежест или да изглеждат надеждни.
И, най-сетне, националният съдебен орган не е извършил балансиране на различните интереси, които могат да бъдат засегнати, като е приел, че решението за отказ на достъп не подлежи на съдебен контрол.
