Апелативна прокуратура – София посрещна магистрати от Европейския съюз, в рамките на Програмата за обмен на мрежа за съдебно обучение, съобщи държавното обвинение.
Магистрати от Германия, Холандия, Полша и Белгия са приветствани от Албена Вутова, и.ф. административен ръководител на САП, която ги е запознала със структурата на прокуратурата в България, нейните правомощия и компетентност. Както и на спецификата на района на Софийската апелативна прокуратура и видовете престъпления, извършвани на нейната територия. Заместник апелативен прокурор Красимира Филипова е запознала гостите с особеностите на въззивните производства в България и организацията на работата в САП, с оглед нейната компетентност. Прокурор Иванка Трифонова е обяснила механизма за изпълнение на съдебните поръчки, както и Европейската заповед за разследване по наказателни дела. Обърнато е вничмание и на съвместните екипи за разследване, в това число със съдействието на Eurojust.
Гостите са били запознати и с Унифицирана информационна система (УИС) и възможностите, които тя предоставя. Освен случайното разпределение на делата, използваният програмен продукт улеснява измерването на натовареността, предоставя информация за срочността и статуса на прокурорските преписки, както и статистически данни, необходими за атестирането на магистратите. Представителят на Националния институт на правосъдието Станимир Керемидчиев е подчертал успешното сътрудничество през годините със САП, в рамките на програмата за обмен на Европейската мрежа за съдебно обучение.
По време на работната среща прокурорите от Апелативна прокуратура – София са отговаряли на въпроси на колегите си от чужбина. Сред тях са били и въпросите, свързани с конституиране на частния обвинител, промените в Наказателно-процесуалния кодекс относно разследвания на дела, свързани с корупция по високите етажи на властта. Както и за реформите, предприети за преодоляване на пренаселеността в българските затвори и изпълнението на пилотното решение на съда в Страсбург по делото „Нешков и други срещу България“, общо петима осъдени на лишаване от свобода.
От съобщението не става ясно какви са били отговорите на българските прокурори по повод това дело, а интересът не е случаен. През 2014 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) „замрази “ разглеждането на всички висящи жалби срещу България, в които жалбоподателите се оплакват от лошите условия на задържане и в затворите. Условието бе правителството да предпиреме незабавно „съответни мерки в национален мащаб“ до приемането на пилотно решение по делото на Нешков и други срещу България, общо петима лишени от свобода. Ако България бе предприела генерални мерки, които да осигурят адекватно разглеждане на оплакванията у нас, спирането на българските жалби би означавало тяхното връщане обратно. Подобна стъпка Евросъдът бе предприемал след пилотното решение по делото Тореджани срещу Италия, което също бе по повод на условията в затворите на Италия. В изпъление на препоръките на съда италианската държава прие генерални мерки – промени в законодателството, административни мерки по подобряване на условията, както и създаване на ефективен вътрешноправен механизъм за обезщетяване.
През 2015 г. Съдът обяви пилотното решение срещу България, уважи жалбите, осъди държавата, и констатира, че лошите материални условия са системен проблем в България. Отправи и множество препоръки. Съдът препоръча и незабавни мащабни ремонтни дейности на съществуващите места за лишаване от свобода или замяната им с нови такива, тъй като всички нарушения засягат повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. „Те не са следствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение“, заяви съдът.
Властите започнаха битка с условията в затворите и арестите, има и отделни случаи на добри промени. Очевидно обаче битката е неравна, жалбите до съда в Страсбург не спряха. А миналата година, четирима затворници, осъдени за едни от най-тежките убийства в България през последните години, осъдиха държавата в Съда по човешките права отново заради лошите условия в затвора. Това са Лазар Колев, който бе осъден на доживотен затвор без право на замяна за убийството на сестрите Белнейски, Йордан Петров (Кумановския убиец) с доживотна присъда, Илиан Михайлов (доживотна присъда за подбудителство към убийството на втория съпруг на майка му) и Стоян Петров, осъден на 20 години затвор за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов.