DeFakto.bg DeFakto.bg
След като в понеделник БХК изрази отрицателно становище към издигнатата кандидатура на Иван Гешев за длъжността главен прокурор и постави десет въпроса на единствения кандидат за поста Иван Гешев, от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) отправиха 17 питания към него. Институтът не изразява собствена позиция за качествата на Гешев, но поставените въпроси отразяват същината на недоверието към претендента. Част от питанията са на граждани, адресирани до кандидата за главен прокурор чрез специална платформа, отворена за целта от БИПИ.
Възможността за отправяне на въпроси, за първи път въведена в Закона за съдебната власт (ЗСВ) и впоследствие възприета от други държавни органи, наложи висок стандарт за публичност и прозрачност при избора на еднолични или колективни органи, напомнят експертите. Те се надяват въпросите им да получат отговор или да бъдат зададени от членовете на Съвета в хода на изслушването на 24 октомври (четвъртък). Досега Институтът е наблюдавал над 160 процедури, като отделно провежда мониторинг и на парламентарни назначения на висши държавни длъжности.
Въпросите са достъпни на интернет страницата на Висшия съдебен съвет тук и по-долу:
1) Във Вашата концепция (стр. 13) споделяте, че ще положите усилия да докажете, че създаденото усещане, че главният прокурор притежава силна централизирана власт, която му позволява да управлява и контролира всяко дело в прокуратурата на практика и по закон е невъзможно. Уточнявате, че „естеството на преобладаващата част от прокурорските функции не предполага публичност и затова често се пораждат съмнения за начина, по който се провеждат процесуалните действия в досъдебното производство…“ Ако това е така, бихте ли разяснили за широката общественост как (ако е възможно, посочвайки примери) и в какви случаи се осъществяват правомощията на главния прокурор по чл. 139, ал. 2 ЗСВ; както и каква е практическата (приложима) същност на чл. 126, ал. 2 КРБ и чл. 136, ал. 3-5 ЗСВ?
2) Едно от важните неща в работата на прокуратурата е зачитане презумпцията за невиновност. В тази връзка, ще работите ли, ако бъдете потвърден за главен прокурор, за реалното транспониране на Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство?
3) Смятате ли, че отказът от образуване на досъдебно производство следва да подлежи на съдебен контрол? Моля, изложете своите аргументи независимо дали отговорът Ви е положителен или отрицателен.
4) На стр. 28 от Вашата концепция предлагате: „преодоляване на наследените принципи на формиране на трудовото възнаграждение еднакво за съответната длъжност на съответното ниво, без да се отчита обемът и качеството на свършената работа“ и реферирате към опит в различни държави от ЕС и в частност Румъния. През 2017 и 2018 г. последователно бяха приети промени в чл. 233 от ЗСВ, даващи възможност на ВСС да определи допълнително възнаграждение в зависимост от степента на натовареност. Такова беше определено и за заетите в специализираните съд и прокуратура. В тази връзка, моля пояснете какво по-конкретно имате предвид?
5) България все още не е въвела ефективен механизъм за отчетност, контрол и разследване на главния прокурор, за което е осъдена и за което има множество международни препоръки. Според Вас, как трябва да бъде структуриран този механизъм?
6) На 10.10.2019 г. Европейската комисия призова България (и Португалия) да спазва Директивата на ЕС за борба с киберпрестъпността (Директива 2013/40/ЕС): „…Комисията направи оценка на националните законодателства за прилагане на Директивата и установи редица недостатъци в португалското и българското законодателство, по-специално по отношение на някои нарушения и съответните санкции. България и Португалия разполагат с два месеца, за да отговорят на доводите, изложени от Комисията.“[1] Как виждате ролята на прокуратурата в този процес?
7) Във Вашата концепция (стр. 2) твърдите, че: „активното сътрудничество и партньорство със съсловните и неправителствени организации, медии и образователни институции, е необходима основа за постигане на международните стандарти за предвидимо и справедливо наказателно производство, зачитащо правата и основните свободи на гражданите.“ Един от принципите, които inter alia излагате, че ще следвате в бъдещата си дейност, ако бъдете потвърден за главен прокурор, е: „широк диалог с представителите на научната общност и гражданското общество“ (стр. 27).
В този смисъл, какви действия ще предприемете в качеството си на главен прокурор, за да реализирате това сътрудничество конкретно с неправителствени организации? Бихте ли сътрудничили на БИПИ в подготовката на част IV на Индекса на реформата в прокуратурата в Република България?[2]
8) Във Вашата концепция неведнъж засягате темата за справедливостта, включително в качеството ѝ на „продукт“, очакван от българските граждани. Имайки предвид целите на наказанието както следват от чл. 36 НК, смятате ли, че понякога в общественото пространство границите между „справедливост“ и „възмездие“ се размиват? Трябва ли прокуратурата винаги да отговаря на обществените очаквания за справедливост?
9) Мислите ли, че прокуратурата демонстрира „прокурорски активизъм“ и какви могат да са последствията за върховенството на правото и обществото от такова поведение?
10) Как могат да се надмогнат ноторно известни нездравословни взаимоотношения между представители на изпълнителната власт и прокуратурата, особено в малки населени места?
11) Как виждате възможностите на прокуратурата по закон да предотвратява и да търси отговорност за порочни явления в бизнеса, напр. принуда, измама и др.?
12) Кое е делото, с което се гордеете най-много в професионалната си кариера като прокурор или което определяте като свое най-голямо предизвикателство и успех?
13) Редица изследвания регистрират ниско обществено доверие в органите на съдебната власт.[3] Според Вас, на какво се дължи това?
14) Над 65% от гражданите искат следващият главен прокурор да е политически независим. Вие определяте ли се като такъв?[4]
15) Добре позната практика е всеки нов лидер да получава 100 дни толеранс (кредит на доверие), преди обществеността да коментира неговите действия. Кои са трите най-важни неща, които планирате за този период?
16) Смятате ли да влизате в зала по време на мандата?
17) Участвате ли в доброволчески и/или обществени инициативи? Ако да – моля посочете в какви.
____________________________________________________________
[1] Вж. Производства за установяване на нарушения от месец октомври: основни решения: https://europa.eu/rapid/press-release_INF-19-5950_en.htm [11.10.2019]. [2] Вж. последно издание на Индекс на реформа в прокуратурата в Република България тук: http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/Indeks_na_reformata_v_prokruaturata_v_Bulgaria_2013_bg.pdf [11.10.2019]. [3] Вж. например Граждани, клиенти и съдии за съдебната реформа, качеството на предоставяните услуги и правораздаването в България (2012): http://prss-bg.org/sites/default/files/PRSS_Alfa_report_0.pdf; Оценка за дейността на главния прокурор (Alpha Research): https://alpharesearch.bg/monitoring/24/ [11.10.2019]; 2019 European Semester: Country Report – Bulgaria: https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/2019-european-semester-country-report-bulgaria_en.pdf [EN] и др. [4] http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/PPT.pdf [11.10.2019].
