
Петромир Кънчев, адвокат
Дискусиите около приемането на Националната стратегия за детето, както и промените в Закона за закрила на (ЗЗДт.) и в Закона за социалните услуги (ЗСУ) предизвикаха голямо разделение сред професионалната общност, неправителствените организации, държавната администрация и гражданите в България. В много градове в страната се проведоха редица протести на родители. Ожесточени спорове започнаха в социалните мрежи, в електронните и печатните медии. Обществото ни беше дълбоко разделено, страховете на хората се засилиха, че след влизането в сила на ЗСУ и измененията в ЗЗДт., социалните служби, които ще наричаме ДСП (Дирекция “Социално подпомагане”), ще могат много по-лесно да изведат тяхното дете от дома им.
Една от противоречивите промени е въвеждането на понятието “пренебрегнато дете” от неговите родители или настойници. В законовата дефиниция би могло да попадне абсолютно всеки български родител и може да послужи за злоупотреби от страна на ДСП и да предприеме извеждане на детето от дома му. След множеството протести и бурната реакция на родителите в социалните мрежи правителството оттегли проекта за Национална стратегия за детето 2019-2030 г.
ОСНОВАТЕЛНИ ЛИ СА СТРАХОВЕТЕ НА ХОРАТА?
Голямата част от притесненията на хората са късния и неадекватен съдебен контрол над процедурата по извеждане на дете от семейството.
Редът за извеждане на дете от биологичното семейство е регламентиран в ЗЗДт., който е в сила още от далечната 2000 г. В чл. 25 от ЗЗДт. изчерпателно са изредени законовите основания едно дете да бъде изведено от семейството.
Кое дете може да бъде изведено от семейството му:
1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
- чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
- чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
- което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
- чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие.
В тези случаи социалните служби могат да предприемат извеждане на детето и то се настанява в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа.
Мярката се търси според реда описан по-горе по метода на изключване.
Законът изрично е постановил, че настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.
КАК СЕ СЛУЧВА ТОВА?
Процедурата по извеждане на дете от семейството е описана в чл. 26-28 ЗЗДт.
Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. Съдебните процедури у нас обаче са дълги и продължителни, а често пъти мярката за закрила на детето трябва да се вземе незабавно. Поради тази причина законодателят е предоставил възможност, докато съдът се произнесе окончателно, социалните служби да могат да извършват временно настаняване с тяхна административна заповед. Тази заповед се издава от Дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, т.е. там, където фактически се намира детето. Законът дава срок от един месец ДСП да направи искане до съда за настаняването му извън семейството. Това е огромен срок, който не е ясно защо е даден на социалните служби. Ако поради спешност ДСП настанява детето извън семейството с административна заповед, тъй като съда не може толкова бързо да вземе решение, изведнъж законодателят им дава незаслужена почивка, като отлага действията им с цял един месец.
Дали това забавяне е в най-добрия интерес на детето и не са ли това 30-те най-тежки дни в живота на едно дете? Този срок е даден изцяло за обслужване на комфорта на социалните? Да, те изготвят социален доклад и на базата на него правят преценка дали да внесат искане до съда за извеждане на детето, но кой извършва контрол на административната заповед за временно му настаняване извън семейството? Чл. 26 ал.6 от ЗЗДт. предвижда тази заповед да се обжалва по реда на Административно-процесуалния кодекс (АПК) в Административния съд. Важно е да се поясни, че това не е същият съд, който ще се произнася по настаняване на детето извън семейството, който според чл. 28 ал.1 ЗЗДт. е районният съд. Налице е тежък конфликт на подсъдност. Районните и административните съдилища имат съвсем различна структура, бързина на правораздаване, различна процедура, като в повечето случаи не се намират в една съдебна сграда, а често са и в различни населени места. Как това помага да се вземе бързо решение в най-добрия интерес на детето?
Нещата обаче не спират дотук. Да приемем, че ДСП са изготвили доклада си и са направили искане до районния съд да потвърди или отхвърли предприетата мярка по извеждане с издадената от тях административна заповед. Председателят на РС извършва случайно разпределение на делото на конкретен съдия, който изпраща исковата молба до другата страна, като му дава 30 дневен срок за отговор и представяне на доказателства, считано от датата на получаване на съобщението. Връчването на съдебните книжа често пъти също отнема месеци. След изтичане на дадения срок за отговор, съдията насрочва делото според графика си и до първото заседание са изминали в най-добрия случай три месеца от извеждането на детето. През това време то е настанено в най-добрия случай при близки и роднини, но ако няма такива, при приемно семейство или в институция.
Представете си обаче, че родителят е имал „неблагоразумието“ да обжалва административната заповед за извеждането му и е пратил всички материали в административния съд, който се намира в съседен град. Процедурата пред РС няма да започне докато не приключи делото в административния съд. Ето как може да мине цяла година преди районният съд да разгледа настаняването на детето извън семейството му при далечна леля, която никога не е виждало, в приемно семейство, което не познава или в институция, където съжителства с други деца при пълна липса на обич и специално отношение.
Сега си представете, че извеждането на детето е напълно незаконно и необосновано. Съдът би могъл да върне детето в дома му или вместо в институция да го настани при неговите баба и дядо, които до този момент не са били потърсени. Една година това дете е било изведено незаконно от дома му. Ситуацията е съвсем реална и далеч не е изключение. Кой носи отговорност за безвъзвратното съсипано детство на едно невинно дете, което е наказано, без да е извършило нищо нередно? Виновни са ДСП, но и самата процедура, защото е изначално погрешно направена в удобство на всеки друг, но не и на детето.
Кому е нужно социалните да имат цял месец срок да внесат искане до съда за настаняване извън семейството? Кому е нужно административната заповед да се обжалва не в РС, а в административния съд? Кому е нужно делото пред РС да се гледа по общия ред, а не при съкратена процедура? Кому е изгодно съдът да има цял един месец да се произнесе с решение? Защо са му на съда цели 30 дни да се произнесе с решение при положение, че решението му е окончателно? Щом се изпълнява незабавно, за да е бързо, защо са му 30 дни да го постанови? Казано по друг начин “бързаме бавно”. На всички е удобно и лежерно, но за сметка на детето под мотото “в най-добър негов интерес”. В този смисъл процедурата по настаняване на детето извън семейството е в пълно противоречие с Конвенцията и след толкова изменения на ЗЗДт. никой не направи нищо да поправи този огромен дефект.
ИМА ЛИ АЛТЕРНАТИВА?
Има алтернатива именно в посока на незабавния съдебен контрол над мерките за временно настаняване на детето извън семейството. Когато ДСП установи, че са налице някои от предпоставките на чл. 25 ЗЗДт., издава административна заповед, като в срок от 24 часа я изпраща в РС по настоящ адрес на детето. На базата на окомплектованата преписка, предоставена от ДСП, съдът потвърждава или отхвърля административната заповед за временно настаняване, като постановява с определение привременни мерки до окончателното приключване на делото. По този начин временното настаняване е преминало през още едно прецизиране от съда, който е дал възможност страните да изразят становище, да предложат по-добра мярка за закрила от постановената с административната заповед, ако е била налице такава. Независимостта на съда от намеса в преценката му какъв е най-добрият интерес на детето, е основната гаранция, да се намери най-подходящото в момента място.
Тази законодателна промяна изисква само няколко промени в текстове от закона относно сроковете за подаване на искане на ДСП до съда, незабавно произнасяне по привременни мерки за настаняване, незабавно произнасяне с решение в условията на бързо производство, а не по общия ред както е в момента.
Обжалването на административната заповед да се извършва не по АПК от административен съд, а от същия РС, който ще се произнесе с решение за окончателното настаняване или връщане в семейството. Тъй като в България все още няма електронно правосъдие, а всичко се случва единствено и само на хартия, единната подсъдност ще предотврати една папка да пътува с дни, седмици, а понякога и месеци от една сграда на съда в друга. След започване на работата на единния съдебен портал /предвидено е за началото на 2020 г./ и при възможността за внасяне на документи в съда по електронен път, незабавното внасяне на искане от ДСП до съда ще става лесно, бързо и удобно за всички. На фона на високата цена, която политиците плащат и ще продължават да плащат особено на следващите избори, не е трудно да осъществят тази законодателна промяна в кратки срокове. Ефектът от една такава промяна би успокоила хората. Те дори биха приели и някои от гласуваните скандални за тях промени в ЗЗДт., влизащи в сила от 01.01.2020 г. Дори и да останат, съдебният контрол ще е достатъчна гаранция да не сбъднат техните страхове и кошмари – една армия от социални работници и НПО-та след новогодишните празници да дойде да им вземе детето. Съдът ще бъде спирачка на техния произвол и законът, който ги защитава, ще бъде спазен.
Тези предложения за незабавен достъп до съд не са новост и съществуват в редица други съдебни производства. Такива са например привременните мерки по дела за развод или родителски права – къде да остане детето до приключване на делото. По делата по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/ съдът също издава заповед за защита в условията на незабавност. В наказателното производство мерките за неотклонение се гледат при изключително ускорена процедура като съдът взема решение къде да живее обвиняемия, докато приключи делото в досъдебна или съдебна фаза и се произнася незабавно. Не е новост и промяна в законодателството в кратки срокове при установени гафове в законотворчеството.
Казано общо – нищо ново под слънцето, но тази промяна в сроковете за осъществяване на съдебен контрол би имала изключително голям ефект при създалата се обстановка на обществено напрежение, разделение и недоверие в отговорните институции. Неясно остава защо при толкова промени в ЗЗДт. никой не направи тези промени, които да успокоят хората.