Мирослава Тодорова да бъде наказана – това задължително указание дава тричленен състав на Върховния административен съд на Съдийската колегия на ВСС. С решение от 16 октомври Росен Василев, Сибила Симеонова и Юлия Тодорова – докладчик връщат преписката на кадровиците за ново произнасяне.
Решението на ВАС е по жалба на Инспектората. От името на институцията главният инспектор Теодора Точкова оспорва отказа на Съдийската колегия от април тази година да наложи поредна дисциплинарна санкция на известната съдийка.
Става дума за последното дисциплинарно дело срещу Мирослава Тодорова, тръгнало след сигнал на Сотир Цацаров от миналата година за едно забавено от нея произнасяне по искане за разкриване на банкова тайна през 2015 г., по който Инспекторатът веднага образува проверка.
На 2 април тази година обаче изненадващо Съдийската колегия на ВСС не събра нужното мнозинство от 8 „за“, за да санкционира Тодорова. С 6 „за“ срещу 7 „против“ гласа бе отхвърлено предложението за понижението й в длъжност, 5 „за“ на 8 „против“ бяха гласовете за понижаване в ранг, 4 на 8 – за забележка. При това положение наказание не се налага.
В решението си, което не е окончателно, обаче тримата от ВАС заявяват, че съдийката трябва да бъде санкционирана. А мотивите им, най-общо се свеждат до това, че след като било установено дисциплинарно нарушение, се следва и дисциплинарно наказание. Фактът, че липсата на законовото мнозинство за налагане на конкретна санкция я изключва като такава, в случая не е приет за съществен.
Въпросът не е маловажен – в момента Тодорова оспорва пред Върховния административен съд понижената оценка за професионалната й работа, гласувана от мнозинството от кадровиците без аргументи. Единствените им съображения бяха, че съдийката е била наказвана, зачертавайки факта, че наложените й санкции са погасени по давност и не могат да се ползват като аргумент. Атестационната оценка, от своя страна, предопределя кариерното развитие на магистрата.
Из мотивите на тримата от ВАС:
В конкретната хипотеза Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет при наличие на установено от данните по преписката дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ е следвало да съобрази изискванията на чл. 309 ЗСВ, съответно своята установена практика при аналогични случаи и да приеме решение, с което да ангажира дисциплинарната отговорност на съдия М. Тодорова, като наложи съответното по вид наказание. Това означава, че преценката за вида на дисциплинарното наказание, измежду предложените в заседанието на 02.04.2019 г. на СК на ВСС, е изцяло в дискрецията на административния орган, която за да бъде упражнена законосъобразно следва да е мотивирана и съответно да няма противоречие между мотивите и диспозитива на приетото решение. Производството, в което се реализира дисциплинарната отговорност на магистрата е вид санкционно производство и то не се развива пред дисциплинарния състав, а пред съответната колегия на ВСС, в случая СК на ВСС, която именно може да наложи или да не наложи дисциплинарно наказание. Поради това, във всички случаи за конкретно установеното дисциплинарно нарушение, с конкретна тежест, се налага само едно дисциплинарно наказание и на това основание се изключва дискрецията на колегиалния орган СК на ВСС. Ето защо, СК на ВСС при установено от обективна страна нарушение в настоящата хипотеза, за което тя е надлежно сезирана, не може да не наложи съответното дисциплинарно наказание на извършилия го магистрат. След като има изисквания за наказуемост на извършеното от магистрата дисциплинарно нарушение и те са законоустановени, то определянето на наказание, което да съответства на тежестта на нарушението е въпрос на законосъобразност, което е предмет на съдебен контрол. С приемане на процесните решения е нарушен и принципът за съразмерност, уреден в разпоредбата на чл. 6 от АПК. Спазвайки този принцип административният орган е длъжен да определи наказание, което по вид и размер да съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Върховният административен съд намира, че констатираната незаконосъобразност на решенията, на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК води и до неправилно приложение на материалния закон – чл.146, т. 4 АПК, съответно до несъответствие на актовете с целта на закона – чл. 146, т.5 АПК, поради което същите следва да се отменят.
С оглед наложилата се съдебна практика, след отмяната им преписката следва да бъде върната на колегиалния орган, който да се произнесе по направените предложения от членовете на Съдийската колегия на Висш съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание на магистрата, за извършеното от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ по образуваното дисциплинарно производство. При новото произнасяне Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет съобразно текста на чл. 309 ЗСВ, трябва да изложи фактическите и правните основания за налагане на конкретното дисциплинарно наказание, като се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на нарушителя, съответно мотивите на приетото решение да съответстват на неговия диспозитив.