Последни новини
Home / Законът / Въпросите към кандидата Гешев*

Въпросите към кандидата Гешев*

Defakto.bg
Иван БРЕГОВ, ИПИ*

Мандатът на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров е към края си, а на 24-ти октомври предстои да бъде избран приемникът му, почти сигурно това ще бъде заместникът на Цацаров Иван Гешев.

Изборът на главен прокурор е действие, повтарящо се на всеки 7 години, но упражняването на този мандат съпътства важните за българското общество решения. Не защото е в законовите правомощия на главния прокурор да взема тези решения, на практика обаче това е в неписаната, но фактическа власт на тази фигура, независимо коя е личността. Събития от близкото минало като изборната афера „Костинброд“ или фалитът на КТБ показват как с намесата на главния прокурор може да се влияе на изборните резултати за народни представители, да се фалира банка и застрашена банковата система. В България фактическото е по-силно от нормативното – главата на българската прокуратура има лостовете да постави в зависимост всеки един представител на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Именно затова с повишено внимание трябва да следим кой заема този пост и какви са действията му. Законът дава право на гражданските организации в обществена полза, съсловните организации на магистратите и представители на академичната общност да представят становища и да задават въпроси към кандидата.

Защо е важно, ако въобще е важно

В среда, в която трудно можем да говорим за медийна свобода, е добре някой да пита. Често няма кой, не защото липсват, макар и смелите журналисти да са едва малцина, а поради факта че призваните да отговарят се скриват. Кандидатът Иван Гешев и настоящият главен прокурор не са свикнали да застават пред неудобни микрофони. Те делят медиите на свои и чужди, тоест на удобни и неудобни. Отправянето на въпроси е възможност и опит във Висшия съдебен съвет да прозвучат на глас тези и имена, чиито отговори членовете и кандидатите добре знаят и познават. Именно останалите неизвестни за прокуратурата имена и проблеми са част от производството на паралелна държавност. Не си представям как партийните телевизии на ГЕРБ и БСП задават тези въпроси. Не си представям и обществената БНТ да попита Гешев нещо съществено.

Защо е обречено, преди да се е случило

Вероятно отговорите на въпросите няма да повлияят на избиращите главния прокурор членове на ВСС. Две години след мандата си доминиращата част от тях са показали, че се вълнуват единствено от бонусите, които могат да получат, а функцията им на пазители на независимостта на съдебната власт е красива куха фраза, а не правомощие, скрепено с власт. Именно затова беше и е важно кой и как бива номиниран и избиран в състава на ВСС през есента на 2017 г.

Но отговорите на поставените въпроси към кандидата Гешев могат да послужат на президента Радев. Все пак президентът издава указа за назначаване на главен прокурор и ако реши да върне избора на ВСС за прегласуване, отговорите на поставените въпроси могат да послужат за конкретни мотиви. Силният аргумент е незаобиколимо препятствие дори и в българската среда.

Иначе, за стигналите дотук читатели, няма как да не отбележим и чисто правния дефицит – въпросите трябва да предхождат проверката на качествата на кандидатите (имало е процедури и с повече от един кандидат), за да могат съответните комисии във ВСС, а след това и целокупният състав на съвета, да има на базата на какво да произведат решението си.

Към кандидата Гешев отправиха становища и въпроси множество организации, включително Висшият адвокатски съвет, Софийска адвокатска колегия и гражданските организации с предмет на дейност човешки права и правосъдие. Прави впечатление сходната тематика на питанията, тоест ясно е какви са проблемите в българската прокуратура, просто липсват необходимите решения.

Съвместните въпроси на Института за пазарна икономика и Антикорупционния фонд биха били интересни и за неспециализирана по правни въпроси аудитория, затова ги споделяме тук:

1. В средата на т.г. заявихте: „В момента продължавам 99%, дори някой да ме предложи, да не участвам в това състезание, което се очертава изключително мръсно и кално. А като се търкаляш в калта, няма как да не се оцапаш. Аз не искам да се търкалям, ако някой иска, да се търкаля“, както и „Ще се купуват магистрати, политици, журналисти – за информация, за очерняне, за лобиране”. В този ред на мисли: каква е автентичната Ви мотивация да приемете номинацията? По Ваши данни и наблюдения има ли купени магистрати, политици и журналисти и ако да, предприети ли са от прокуратурата действия в тази посока?

2. Към настоящия момент в изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“ българските власти предстои да предприемат законови мерки за преодоляване на нормативните и институционални дефицити в устройството на Прокуратурата на Република България. Според Вас какъв следва да бъде механизмът, който да обезпечи ефективно, бързо и независимо разследване при достатъчен обществен надзор, когато е налице съмнение за извършено престъпление от страна на действащ главен прокурор? В тази връзка, ще подкрепите ли да бъдат въведени предложените в Независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България от 2016 г. мерки за ефективно разследване и отчетност на главния прокурор?

3. Споделяте ли оценката на Венецианската комисия, направена в становището ѝ от 2017 г., относно необходимостта от сериозна реформа на модела на прокуратурата, като се има предвид констатацията на Комисията, че „в бившите социалистически страни съществува институционално наследство на силно овластени прокурорски системи, които поставят в опасност независимостта на съдиите“? Ще подкрепите ли предложените в становището на  Венецианската комисия мерки за ефективно разследване и въвеждане на процедура за импийчмънт на главния прокурор, сред които са:

  • разследването за извършени нарушения от главния прокурор да се осъществява от независимо лице или орган, който да може да събира и анализира факти и доказателства независимо от прокуратурата;
  • членовете на ВСС от прокурорската квота или с предходен стаж в прокуратурата да нямат блокиращо мнозинство при вземането на решение за импийчмънт;
  • да се намали изискуемото мнозинството за вземане на решение от ВСС относно предложението до президента за освобождаване на главния прокурор?

4. Бихте ли подкрепил инициатива за ограничаване на функцията на прокуратурата по общия надзор за законност, както е препоръчано в становището на  Венецианската комисия от 2017 г. (§ 41-43)?

5. По време на работата Ви като административен ръководител на Специализираната прокуратура, а след това и като заместник на главния прокурор, заявихте, че прокуратурата следва да се отвори към гражданите, включително и като изнася пред медиите материали по разследването. В тази връзка:

  • Считате ли, че трябва да бъде възобновен дебатът за по-силна отчетност на прокуратурата пред обществото чрез възможността Народното събрание (НС) да изисква по собствена инициатива доклади за дейността на прокуратурата, включително по неприключили със съдебен акт дела?;
  • Бихте ли предприели действия за иницииране на ново тълкуване на конституционния текст, като се има предвид, че в диспозитива на тълкувателно Решение № 6 на КС от 2017 г. изрично се казва, че „Народното събрание не може да изисква от  главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство“. В същото време конституционната промяна от декември 2015 г. беше обоснована именно с необходимостта от засилване отчетността на главния прокурор?

6. В концепцията си, по подобие на концепцията на настоящия главен прокурор, застъпвате виждането за сътрудничество на българската прокуратура с медиите и неправителствените организации. В случай че бъдете избран за главен прокурор ангажирате ли се да организирате периодични Ваши изслушвания с възможност за отговаряне на поставени въпроси от медиите и НПО сектора? Ако отговорът Ви е положителен, какъв би бил предложеният от Вас формат?

7. Като наблюдаващ прокурор по делото „КТБ“ в Специализирания съд (дело 2209/2017) считате ли, че лицето Делян Славчев Пеевски следва да бъде разпитано и в какво процесуално качество?

8. В Годишния доклад за прилагане на закона и за дейността на прокуратурата за 2018 г. като причини за постановяване на оправдателни присъди се посочват:

  •  поради неправилно квалифициране на деянието с обвинителния акт – 26.1% (2017 г. – 23.8%; 2016 г. – 20.7%) от общия брой влезли в сила оправдателни присъди и решения;
  •  поради пропуски, грешки или пасивност при събиране на доказателствата в хода на досъдебното производство – 18.7% (2017 г. – 20.4%; 2016 г. – 14.8%);
  •  В доклада се посочват и причините за връщане на делата, сред които:
  • допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права – 38.7% от общия брой върнати на прокурорите дела от съда;
  • констатирани от съда пропуски при изготвяне на обвинителния акт – 32% от общия брой върнати дела.

Считате ли, че тези резултати могат да бъдат определени като незадоволителни и каква отговорност ще поемете за работата на прокуратурата в качеството си на административен ръководител, а след това и като заместник на главния прокурор?

В случай че бъдете избран за главен прокурор какви конкретни мерки за подобряване на резултатите ще предприемете?

9. Според последния Доклад на Европейската комисия за ефикасността на правосъдието на страните членки на Съвета на Европа (CEPEJ) в България броят прокурори на 100 хиляди граждани е най-висок, с коефициент 21,3 при среден брой прокурори на 100 хиляди граждани за всички изследвани страни от 11,7. Отново по данни от този доклад натовареността на българските прокурори е с коефициент 1,8 при средна за всички страни 3,1. Спомагателният персонал в българската прокуратура е най-висок за всички изследвани държави с коефициент 40,5. Какви мерки ще предприемете, за да повишите ефикасността на българската прокуратура?

About De Fakto

Проверете също

Повторно, мнозинството във ВСС избра Иван Гешев за главен прокурор (допълнена)

Скандалът „Дишева“ набира сила, Данаил Кирилов даде на президента 7 дни Повторно Пленумът на ВСС …

Атанаска Дишева: Иван Гешев ми отправи откровена заплаха

„По време на почивката, в коридора пред тази зала пред г-н Цацаров и г-н Чолаков, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.