Последни новини
Home / Актуално / БАН спечели дело за имот за 43,6 милиона лева

БАН спечели дело за имот за 43,6 милиона лева

Defakto.bg

Академията на науките е защитавана в съда от адвокат Ирен Савова

Българската академия на науките окончателно спечели дело за имот, оценен на 43 615 553 лева. Той е в комплекса на БАН на 4-и километър, близо до хотел „Плиска“, в момента върху него е издигната солидна сграда на „Алфа банк“.

Адвокат Ирен Савова

До решението, категорично признало академията на науките за собственик на имота, се стига след протяжни съдебни битки. Интересите на БАН пред всички инстанции защитава адвокат Ирен Савова.

Името на адвокат Савова е достатъчно известно – тя и екипът й защитават държавата по делата за т.нар. царски имоти (и дотук не са загубили нито едно от тях), Ирен Савова изпрати в Евросъда в Страсбург жалбите на Биляна Петрова и Десислава Иванчева за нарушените им човешки права в гръмкия процес „Младост“, а напоследък именитата юристка става обект на странни посегателства, включително разлепване на нейни некролози приживе в центъра на София и поставяне на „бръмбари“ на ползваните от кантората автомобили – от „неизвестни“ извършители, чиито лица са заснети от охранителни камери.

Що се отнася до спечелото дело на БАН, казусът е любопитен, връща към смутното време на реституциите и лъкатушната тънка червена линия на разделението между частно и държавно, когато собственици на дюкянчета в покрайнините на София за един ден ставаха милионери. Като поставя принципни въпроси за собствеността и защитата на националния интерес.

Спорът между БАН и „Чардаш трейдинг“ ЕООД е минал през СГС, Софийския апелативен съд, ВКС. В част от инстанциите се е завъртал по няколко пъти.

Битката е за терен над 2 800 кв м, попадащ в научния комплекс на БАН. На него преди застрояването е имало зелени площи и пешеходна алея.

Историята на придобиването от БАН

Целият парцел на 4-и километър е предоставен на академията на науките за ползване и стопанисване още в далечната 1952 г. със заповед на министъра на комуналното стопанство и благоустройството.

Впоследствие е отбелязан в съставени актове за държавна собственост от 1969 г., за него има издадена и заповед от 1974 г. на Софийски градски народен съвет. А през 1983 г. е сключен протокол между председателя на БАН акад. Ангел Балевски, министъра на просветата проф. Александър Фол и председателя на Държавния комитет за наука и технически прогрес Начо Папазов за предоставяне стопанисването на отредения по регулацията терен за БАН на академията.

В най-ново време собствеността на академията е уредена със Закона за БАН, в сила от 19 октомври 1991 г. Член 10 от закона гласи:

(1) Имуществото на Българската академия на науките и на самостоятелните и звена включва право на собственост и други вещни права, вземания, ценни книжа, патенти, дарения, дялово участие в стопански организации и сдружения и други права и задължения.
(2) Народното събрание предоставя в собственост на Българската академия на науките стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на академията и с решение на Общото събрание.
(3) Недвижимите имоти на академията се отчуждават само с решение на Народното събрание.
И още – за имота има съставен констативен нотариален акт от 2003 г. А, според окончателно решение на Върховния административен съд от 2011 г. теренът влиза в одобрения от главния архитект на София застроителен регулационен и кадастрален план.
Историята на застрояването

В този казус на правото на собственост на БАН, възникнало по силата на специалния закон, се противопоставя извършена реституция по друг закон – за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ) от 1992 г.

Сградата на Алфа банк в имота на БАН

По линия на реституцията парцелът е бил възстановен на много наследници, които през 2001 г. го продават на „Пи Еф Пи“ ООД. А през 2006 г. дружеството на свой ред го препродава на „Чардаш Трейдинг“ ЕООД.

Междувременно в края на 2005 г. е издадено разрешително за строеж от главния архитект на София на базата на одобрени инвестиционни проекти за сграда с магазини, офиси и подземни гаражи на „Пи Еф Пи“, строежът започва през 2007 г. вече от „Чардаш Трейдинг“ и е приет с разрешение за ползване на началника на ДНСК от юли 2012 г. Фактическата власт върху терена е установена през октомври 2007 г., когато започва изсичането на дърветата там и подготовката за строежа.

А в края на 2011 г. адвокат Савова внася от името на БАН в съда иск по чл. 108 от Закона за собствеността – собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. В случая се иска да бъде признато за установено по отношение на „Чардаш Трейдинг“ ЕООД, че БАН е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ VII-418, кв.13 по плана на гр. София, м. „БАН 4-ти км“  и за предаване на  владението на имота.

Решенията на съда

Първата инстанция, Софийски градски съд, се произнася през 2015 г. и отхвърля предявения иск като неоснователен и недоказан и БАН е осъдена да заплати разноски в размер на 400 лева за вещо лице и 70 409,08 лева възнаграждение за един адвокат. СГС приема, че няма документ, който категорично да доказва предоставянето на спорния терен за оперативно стопанисване и владение  от БАН през годините, а констативният нотариален акт от 2003 г. не установява права.

Коренно различно е решението на втората инстанция, Софийския апелативен съд. През 2016 г. апелативните съдии отменят решението на СГС и вместо него признават за установено, че БАН е собственик на урегулиран поземлен имот УПИ VII-418 от кв.13 по ЗРКП на гр. София, м. „БАН 4-ти км“, с площ 2 864 кв.м. и осъжда „Чардаш Трейдинг“ ЕООД да предаде владението на имота на БАН. Но признават на фирмата правото да задържи имота до заплащане от БАН направените подобрения на стойност 43 615 553,46 лева. Осъждат „Чардаш Трейдинг ЕООД“ да заплати на БАН сумата от 18 263, 04 лева съдебно деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Решението на САС относно правото на собственост остава непипнато от ВКС, върховният съд отказва касация по него. Така апелативният съд слага точката по спора чий е имотът.

Мотивите  

Главното сочено от БАН основание е чл. 10, ал. 2 ЗБАН, подчертава апелативният съд. И заявява: „Този текст урежда законова трансформация на правото на ползване и управление на БАН в право на собственост спрямо стопанисваните от БАН държавни имущества към 19 октомври 1991 г., когато законът влиза в сила. За това не е необходим нарочен акт на Народното събрание, тъй като правото на собственост възниква ex lege, по силата на закона  – чл. 10, ал.2 ЗБАН едновременно признава и предоставя право на собственост, като проверката за осъществяване на законовата трансформация се извършва от съда при евентуален спор за собственост, какъвто е настоящият случай. Такава е безпротиворечивата практика на ВКС“.
И още – за да настъпи законовата трансформация по чл. 10, ал.2 ЗБАН е необходимо към момента на влизане в сила на закона съответното имущество да представлява държавна собственост, предоставена за стопанисване и управление на БАН по действащия правен ред. САС приема, че към 19 октомври 1991 г. процесният имот е държавна собственост, отчужден през 1947 г. и предоставен за стопанисване и управление на ищеца още през 1952 г. А дори това да се приеме за спорно, правото му е потвърдено от актове за държавна собственост от 1969 г. и от протокол от 1983 г. между председателя на БАН акад.Ангел Балевски, министъра на просветата проф.Александър Фол и председателя на Държавния комитет за наука и технически прогрес Начо Папазов за предоставяне стопанисването на отредения по регулацията терен за БАН на ищеца.
Защо реституцията в случая не важи, е един от най-важните въпроси, разисквани от САС.
Апелативният съд заявява: Доколкото правото на собственост на БАН възниква по силата на ЗБАН, влязъл в сила преди ЗВСОНИ, то то изключва противопоставеното от ответника право на собственост върху същия имот, придобито по силата на правна сделка от праводатели, легитимиращи се като реституирани собственици по чл.2, ал.1 ЗВСОНИ. Те не са придобили имота, тъй като към момента на влизане в сила на реституционния закон, имотът вече е собственост на БАН и е извън приложното поле на реституцията. Още повече, че БАН не е обществена организация – чиито имоти подлежат на реституция, а национална автономна организация за научни изследвания.
Втората инстанция отхвърля и твърденията за изтекла придобивна давност на владеене от страна на ответника, тъй като той държи имота от октомври 2007 г., а исковата молба е внесена в съда през декември 2011 г.
Развоят във ВКС
Върховният касационен съд допуска касационно обжалване само по размера на приетите подобрения. В тази част делото е върнато за ново разглеждане от Софийския апелативен съд с указания за изслушване на съдебна експертиза относно сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените в имота подобрения (построената сграда).
През 2017 г. нов състав на Софийския апелативен съд коригира сумата на подобренията на 38 238 211 лева, колкото е стойността на сградата. И осъждат „Чардаш трейдинг“ ЕООД  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС държавна такса от 1 529 528, 44 лева – върху призната сума на подобрения.
Последното произнасяне на ВКС от тази година е окончателно. Върховните съдии оставят без уважение искането за държавната такса в размер на 1 529 528, 44 лева да бъде възложена в тежест на БАН.

БАН търси партньори за инвестиции

След окончателното спечелване на делото, БАН отправи покана за инвестиционни предложения.

В нея се казва:

„След успешно проведена съдебна процедура Българска академия на науките беше призната за собственик на недвижим имот – УПИ VII-418 от кв.13 по ЗРКП на гр. София, м. „БАН 4-ти км”, с площ 2 864 кв.м., заедно с изградената в него 10-етажна административна сграда (бивша централа на „Алфа банк”), с РЗП 17 076 кв.м., находяща се на бул. „Цариградско шосе“ № 99. В тази връзка БАН кани всички заинтересовани в срок до 15.11.2019 г. да заявят инвестиционни намерения за имота“.

About De Fakto

Проверете също

Комитетът на министрите на СЕ: Трябват нови законови предложения или конституционни промени за ефективно разследване на главния прокурор

Венецианската комисия препоръча „независим“ прокурор да разследва Обвинител № 1 Министерският съвет се събира на …

Над 18 хиляди магистрати успешно са преминали обучение по европейско право в Националния институт на правосъдие

Миглена Тачева отчете резултатите от изпълнение на проекти, финансирани по Оперативна програма „Добро управление“   …

Един коментар

  1. мнение

    А това не е ли пирова победа? БАН са правите, правото е на страната на БАН, те са собствениците , но трябва да платят …много, много милиони-за стойността на сградата-която е подобрение? Я вижте бюджета на БАН-няма как да се плати от субсидията-тя едва стига за заплати, очевидно, освен ако Правителството целево не отпусне сумата. Да бъде продадена сграда? Тоест парите пак ще отидат за другата страна-за да се платят подобренията, а БАН ще загуби собствеността, нали целта е да бъдат опазени имотите на БАН? Да бъде дадена под наем, и с наема да се изплати сумата-да вариант е, ако друга страна е съгласна , и готова да изчака 20-30 години да си получи парите на вноски-от приходите от наем.Излиза,че страната ,загубила делото е в далеч по-добра позиция.

    Вариант от тази ситуация дали не е е само и единстевно Правителството целево да отпусне субсидията, като може да се сключи и извънсъдебно споразумвение, ако другата страна се съгласи на редукция на сумата при кешово плащане-така ще бъде опазен имота в патримониума на БАН? Защото нали разбирате,че другата страна може да извади изпълнителен лист във всеки момент, и тогава държавата доброзорно ще трябва да даде парите, като отпусне целева субсидия-без значение дали иска или не иска-
    чл 519 ал 2.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.